Анна Манова
Настоящата ни среща е със самоковската надежда в ориентирането – Боян Софин. От ранна детска възраст той е привлечен от този спорт, като основната причина е, че обича да е сред природата и ориентирането му дава този търсен контакт с нея и чувството за свобода. Първото му участие в състезание е в Кюстендил, когато е 10-годишен и успява да се класира на четвърто място. От този момент до днес самоковският състезател продължава усърдно и с голяма доза ентусиазъм да практикува ски ориентиране и лятно ориентиране като почти всяко негово състезание завършва с призови места. Едно от последните му отличия е завоюваното първо място на щафетата при мъжете на Държавното първенство по ски ориентиране 2017, провело се в к.к Боровец.
В момента Боян Софин е част от редиците на Национална спортна академия „Васил Левски”, студент в специалност Туризъм – ориентиране. Намираме го на бригада в Шотландия за лятото, но дистанцията в пространството не ни пречи да се „срещнем” и да си поговорим за спорта, възможностите, дисциплината и бъдещите цели.
Занимаваш се сериозно с ориениране, зад гърба си имаш множество състезания, медали и отличия. Според мен ориентирането не е сред най-популярните спортове, поправи ме ако бъркам. В тази връзка как се реши да се занимаваш и да спортуваш точно това?
Спортът наистина не е толкова популярен в България. Първото състезание по ориентиране се е провело в Норвегия през далечната 1897 година. Това го прави изключително популярен в скандинавските страни – Норвегия, Финландия, Швеция. Само за сравнение мога да добавя, че в нашата страна най-голямото състезание е Купа „България” и в него участват около 700 състезатели, а във Финландия е „Юкола” с над 15 000 участници всяка година.
Записах се съвсем случайно. Бях 10-годишен, когато учителят ми по домашен бит и техника беше треньор по това време и търсеше деца. Направиха ни демонстративно състезание на „Ридо” и просто ми хареса. По принцип още от малък обичам природата, а спортът се практикува на открито.
Знам че има различни видове ориениране. Разкажи ми малко повече за самия спорт и за твоя избор.
Има няколко вида ориентиране: ски-ориентиране, коло-ориентиране, прецизно ориентиране (предназначено за хора с увреждания) и лятно ориентиране. Практикува се на открито в гористи, градски или паркови места. Предвижването става бегом, като състезателят използва компас и карта. На старта всеки един състезател има карта с очертан маршрут и различен на брой контролни точки, през които трябва да премине по определена последователност. Състезателят сам избира пътя, по който да бяга до контролните точки. Като на всяка точка има станция, на която състезателят отчита своето преминаване през чип и след финиширането си получава пълна информация за времето на преминаване и броя на точките.
Има три индивидуални дисциплини – спринт, средна и дълга дистанция. Обикновената щафета е от три поста. От скоро се въведе и смесена спринтова щафета от 2 мъже и 2 жени. Ски ориентирането не се различава по нищо от екипировката на ски бегачите, единствено състезателите носят планшет отпред на гърдите, в който поставят картата. Прокарва се мрежа от следи чрез снегоотъпкващи машини. Следите са с различна широчина като състезателят има пълна информация за тях на картата. Състезателите трябва да преминат по най-прекия и бърз вариант по трасето. При коло-ориентирането се използват планински велосипеди. Тук също си използва планшет, прикрепен за кормилото, в който се поставя картата. Прецизното ориентиране е измислено за хора с увреждания. Придвижването е изключено като фактор поради различието в степента на увреждането. Важно е четенето на картата и бързото вземане на решение. Състезателите стоят на пътека и на разстояние в гората са поставени няколко точки и само една е на точното място. Те трябва бързо и точно да намерят верния отговор.
Аз практикувам ски ориентиране и лятно ориентиране. Това са видовете ориентиране, с които се занимавах още докато се състезавах за „Соколец”. Харесва ми и коло ориентирането, но до сега не съм имал възможност да участвам.
Запознат ли си колко сте хората в страната, които се занимават с ориентиране? И съответно колко са самоковците в този спорт?
Може би над 1000 души, но наистина не знам точно колко са. Самоковците не са малко. Жалко е, че повечето не се състезават за местния отбор.
Какво е специфичното за ориентирането?
Ориентирането изисква много добра физическа подготовка. Той е многокомпонентен спорт, включва бягане и ориентиране. Преди старта нито един състезател не знае какво го очаква. Научава на самия старт, когато вземе картата. Единственото, с което е запознат е колко километра е маршрутът му, сборното изкачване, брой контролни точки, кратка информация за релефа на терена. Бягането в ориентирането има много особености – бягане по неравности и пресечен терен, скачане, лазене, преминаване на препятствия, навеждане, които го разграничават от другите видове бягания. Ориентирането изисква и много внимание, концентрация и мисловна дейност на фона на голяма умора. Това го прави много труден спорт.
Кои са предпоставките за това едни от най-големите състезания по ориентиране да се провеждат в района на Самоков? Само преди седмици завършиха Купа „Самоков” и Купа „България”.
Община Самоков е страхотно място за ориентиране, с изключително разнообразната си природа. Картографирани са не малко райони, които са изключително технични и подлагат на изпитание възможностите на всеки един състезател, а и продължават да се намират нови места. Така че няма съмнение, че в бъдеще Самоков ще продължи да бъде домакин на големи състезания.
Спомняш ли си кога и къде беше първото ти състезание? И с какво усещане беше свързано то?
Да, беше през 2005 година. Тогава бях на 10 години. Състезанието се проведе в Кюстендил. Преди самото начало бях доста развълнуван, но като наближи самият старт усетих за първи път предстартовата треска и изобщо не ми се стартираше, дори ме беше страх. Имаше доста губене, но успях да завърша успешно, преминавайки през всички точки на 4 позиция. Въпреки четвъртото място бях доволен и нямах търпение да дойде следващото състезание.
До този момент колко отличия имаш от различните състезания? И кое от тях ти е най-скъпо?
Много са, дори аз не знам бройката им. Не мога да определя кое от тях е най-ценно за мен. Но последно се сещам за извоюваното първо място на щафетата при мъжете на Държавното първенство по ски ориентиране 2017, което се проведе в курорта Боровец. Тогава никой не ни слагаше в сметките за медалите, но и тримата – Петър Доганов, Борис Йосифов и аз проведохме изключително добро състезание и съответно изненадахме абсолютно всички.
Кога усещаш, че ти е най-трудно?
Може би най-трудно ми е винаги тръгването от старта към първа точка. Много често тръгвам прекалено бързо и правя грешки в началото.
Какви качества трябва да притежава човек, за да избере точно ориентирането?
Ориентирането изисква много добра физическа подготовка, внимание концентрация и мисловна дейност. Въпреки това абсолютно всеки може да пробва спорта – леснодостъпен, семеен спорт, провежда се на открито.
На какво те научи спортът?
Спортът учи на дисциплина, упоритост, воля за победа, способност да уважаваш противника и правилата. А за да постигнеш резултати трябва много постоянство и усилен труд.
В момента те намирам на бригада в Шотландия. Когато се върнеш в България имаш ли планове за нови състезания? И какви са твоите лични амбиции в тази насока?
Да, със сигурност ще продължавам да тренирам още веднага след завръщането ми от бригадата. Има няколко летни старта до края на годината, след това започвам подготовка за зимния сезон по ски ориентиране. Надявам се да се намери финансиране за Световното университетско състезание по ски ориентиране в Естония, както и да бъда част от националния отбор за Европейското по ски ориентиране във Велинград.
