Анна Манова
Лятото се „отрони” като миг, запечатан в спонтанна снимка и направи път на лекия повей на есента. Септември е синоним на подготовка за училище, на стягането на раниците, на новите срещи с учителите, със съучениците и приятелите.
15 септември е ознаменуван от училищния звънец, който поставя точката на безгрижното лято и дава старт на новите учебни занимания. Този ден е еднакво вълнуващ както за учениците и техните родители, така и за учителите. Те отново ще се впуснат в едно съвместно приключение. В него основна роля имат учителите, които трябва да намерят подходящия подход към всяко дете, да направят часовете интересни и занимателни и да запазят крехкия баланс между добрия и строгия тон. Точно към това се стреми в своята работа преподавателката по английски език Боряна Спасова, или познатата повече сред учениците си като Мис Спасова. Тя е млада, атрактивна дама, която има зад гърба си 15-годишен стаж като учител. Преподавател е в ОУ „Христо Максимов”, като преди това има стаж в други самоковски училища, завършва Начална училищна педагогика с чужд език и магистратура по Публична администрация. Определя себе си като човек осъществил детската си мечта, с множество и разнообразни хобита, които помагат в ежедневната й работа. Децата за нея са генератор на положителни емоции и основен вдъхновител. Ето защо възприема професията си като удоволствие, с усмивка гледа на нея и често учениците й отвръщат със същото.
Срещаме се точно в началото на учебната година, за да си поговорим за учениците, училищния живот, за образователната система и като цяло за професията на учителя днес.
Намираме се на прага на новата учебна година. Вие сте млад човек със солиден професионален стаж зад гърба си. Вие ли избрахте професията на учител или тя Ви избра?
Не бих могла да отговоря еднозначно на този въпрос, но все пак мисля че професията е избрала мен някога отдавна – в детството ми. Още от малка знаех, че ще бъда учител. Когато кандидатствах, в желанията си на първо място записах Начална училищна педагогика с чужд език – английски език, и едва след това Английска филология, Приложна лингвистика и пр. В последствие, няколко години след дипломирането ми, реших все пак да пробвам с някаква по-различна специалност за магистратурата си и завърших Публична администрация, но до момента не съм си и помисляла да се преориентирам към тази област.
Самата Вие каква ученичка бяхте?
Ами като всички деца – по някои предмети безупречна, по други не чак толкова. Никак не харесвах историята, например. Като цяло бях много паметлива и не отделях особено много време за самоподготовка. Завърших средното си образование с пълно отличие.
Детето, което бяхте тогава гордее ли си от това, което сте постигнала днес?
По отношение на професионалната реализация силно се надявам да е така, макар да вярвам, че е необходимо непрекъснато самоусъвършенстване и нови, все по-високи цели. Онова, което е истински важно и към което се стремя, е така добре да балансирам нещата, че винаги да се чувствам щастлива от постигнатото, а не ограбена емоционално.
До каква степен опитът е важен в тази професия? През последните години виждаме тенденция за глад на учители в различните дисциплини, което отключи една вълна на желаещи да станат част от гилдията. Може би много малко от тях си дават сметка колко отговорна е тази работа и са привлечени главно от работно време, заплати и ваканции. Какво мислите по този въпрос?
Не всеки може да бъде учител. За да бъдеш учител е задължително да обичаш това, което преподаваш. Нужно е да имаш онази особена искрица, която озарявайки детето, да го поведе по пътя на знанието и да го мотивира. И това е само началото. Възможно е работното време и ваканциите да изглеждат атрактивни в някаква степен, но всяка монета си има две страни, както знаем. Работното време на учителя никак не приключва след последния учебен час. Ние отделяме страшно много време за методическа работа, за подготовка на уроците за следващия ден, за изработване на нагледни материали, изготвяне на мултимедийни игри и още много неща, свързани с пряката ни работа, без които не може. Често имаме и мероприятия, състезания, тържества, представяния, чиято подготовка е свързана с време и е трудоемка. На всички е ясно, че с новите учебни програми и образователни стандарти отговорностите и ангажиментите на преподавателите много се увеличават. От друга страна, заплатите на учители, работещи в малки училища, никак не са задоволителни.
Как се става добър педагог?
Това е много труден въпрос, на който аз трудно бих дала отговор. Нашата професия е много отговорна, защото всяка дума, която изричаме, всяка постъпка, жестовете, всички компоненти на невербалното общуване оставят следа в психиката на децата. Необходимо е да прецизираме всяко свое действие и да бъдем много внимателни, да създадем подходящата атмосфера за учене, за да може онова, което имаме да кажем на децата, да достигне наистина до тях и да остане в съзнанието им. За да си добър учител, първо трябва много добре да разбираш децата, да ги подкрепяш, мотивираш, да бъдеш техен приятел, но никога да не позволяваш да бъде прекрачена тънката граница, която превръща свободата в слободия.
Изменя ли се отношението на учениците и родителите към учителите през годините?
Моята професия е част от моята същност. Няма как да се разгранича от нея, а и не бих искала. Тя ми дава възможност да споделям знанията и опита си с децата, да бъда креативна, да реализирам идеите си и най-важното – да напускам сериозния и забързан свят на големите и да се пренасям в чистия и красив детски свят.
Относно отношението – да, изменя се. В негативна посока. Всички виждаме до какви крайности се стига както от страна на родителите и учениците, така и от страна на някои учители. И нашата професия, както и всички други, е съставена от разнородни личности, но недостойните постъпки на единици не бива да обуславят мнението за съсловието като цяло.
Вие сте преподавател по английски език, трудно ли е? Вече децата учат език от много рано, от детската градина.
Английският език е най-разпространеният език в света и владеенето му се превърна в необходимост. Одобрявам въвеждането на ранно чуждоезиково обучение, както и провеждането на занимания по езика в детските градини. На тази възраст децата са много паметливи и предразположени към овладяването на чужди езици. От една страна е трудно, тъй като английският сам по себе си е сложен, но от друга възможностите, които им дава необятното интернет пространство, както и телевизията, могат да бъдат и от полза при изучаването на езика, стига да се използват правилно.
Защо решихте да останете в родния град, а не в някое профилирано по език училище в столицата например?
Самоков е прекрасен град, виждаме как от ден на ден разцъфва все повече. Той е едно красиво райско кътче и аз не виждам основателна причина да го напускам. Винаги съм го обичала. Иначе идеята за професионална промяна никога не е била чужда на съзнанието ми. Но нещата не стоят така със сърцето ми. През годините съм се занимавала с много други неща успоредно с преподаването, но винаги именно то – преподаването е било моят фокус и част от моята същност. В профилирани училища и пр. не съм обмисляла да работя, но съм имала други атрактивни предложения, включително и това лято, когато получих много интригуваща оферта за работа, която няма нищо общо с учителстването. Но е факт, че отново съм тук, в ОУ „Христо Максимов”. Все още няма сила, която да ме отдалечи от децата и от позитивната им енергия. С тях имаме силна връзка.
Прави ми впечатление, че сте от дейните млади учители, които имат интереси в различни области – занимавате се с танцовата група към училището, пишете сценарии, правихте фотоконкурс, снимките, от които се намират на входа на Община Самоков и още, и още. Кога Ви остава време за всичко?
Трудно е. Понякога се намирам на ръба на възможностите си и си мисля, че не мога да продължавам повече така. Има дни /повечето през учебно време/, в които допълнителната работа по всички тези мои занимания, както и поддръжката на нашия сайт и на фейсбук страницата на училището продължават до среднощ, но всъщност аз правя всичко това с любов и тази моя отдаденост ме кара да се чувствам удовлетворена.
Какъв е съвременният ученик? Питам с оглед на технологичното развитие и си мисля, че всяка година са различни децата. Как се научават на дисциплина?
Съвременният ученик е доста различен в своята същност от онова, което сме били ние например. Както знаем, живеем във времето на „индиго” децата, на „кристалните” деца. Има доста хиперактивни малчугани, чието внимание е много трудно да бъде привлечено и точно затова са необходими по-различни подходи. Трябва някак да грабнеш вниманието им, за да ти позволят да ги научиш. Учебниците по английски език разполагат с интерактивен софтуер, който аз използвам в часовете си, но много често и сама създавам презентации, мултимедийни филмчета, игри, които зная, че биха имали положителен ефект в работата ми. За дисциплината на учениците от начален етап основно се грижат класните им ръководители. А те всички са отлични в това. За прогимназиален етап, където отскоро ми се налага да преподавам, нещата стоят по малко по-различен начин. Децата са в специфична възраст и с тях е малко по-трудно, но се справяме.
Работите предимно с малки деца, как се овладява тази енергия, която носят?
Всяко детенце е една малка вселена и на нас – възрастните, ни е трудно да я разбираме. Но ние – учителите, получаваме красивата възможност да опознаем части от тази вселена, общувайки с децата и често оставаме изумени от онова, което откриваме. Те виждат света по коренно различен начин, сърчицата им са много фини и раними и е нужно да се докосваш много деликатно до нежните струни на душевността им. Аз винаги подхождам с любов и съм много откровена. Никога не си позволявам да казвам неистини на децата, отнасям се с тях приятелски. И те ми отговарят по същия начин. Лесно е.
На какво учите учениците и те на какво са Ви научили през годините?
Учим ги на толерантност, морал, етика в отношенията, на прошка, добротворство, приятелство – изконните човешки добродетели. В работата си по английски език полагам най-големи усилия в изграждането на навици и умения на малчуганите. До 4-ти клас знанията не са особено трайни и затова моят стремеж винаги е бил фокусиран именно върху полагането на солидна основа, върху която в последствие лесно да се гради. Опитвам се да ги накарам да заобичат езика, защото така всичко е по-лесно. А те – те ме учат на много неща. В техните очи виждам присъствието на Бог.
Друга важна тема, свързана с българските училища, е агресията между децата. Как може учителите и родителите да се справят с нея? Възможно ли е изобщо и от какво е породена?
Мисля, че агресията е проблем, с чието решение би трябвало да се заеме цялото общество. Но нашето общество продължава да стои с широко затворени очи и се залъгва, че някакви дребни действия и инициативи ще разрешат проблема. А проблемът е сериозен. Съзнавам, че на родителите им е трудно. Голяма част от тях са прекалено заети и едва остава време за общуване с децата. А то е най-важното. Децата искат внимание и подкрепа. Най-големите агресори обикновено са учениците, лишени от родителско внимание. Аз мисля, че една от най-необходимите стъпки е въвеждането на часове по религия. Нееднократно сме канили свещеник в нашето училище и резултатите от разговорите на учениците с него винаги са ни изненадвали положително. Вярвам и че е по силите на родителите да намалят достъпа до мобилните устройства, компютрите, както и игрите и филмите, в които има агресия. Не казвам да им ги забранят, а просто да ги контролират. Децата откриват в тях еталони за подражание и следват примера им, несъзнавайки колко опасно може да бъде това.
Има ли неща, които бихте променила в образователната ни система?
Оооо, много, но ако тръгна да говоря подробно за това, ще изгубим целия следобед. Бих заличила повечето от промените от последните няколко години, бих свела бумащината до най-ниското възможно ниво, бих премахнала делегираните бюджети, бих направила необходимите стъпки за издигане авторитета на учителите, бих опростила учебния материал, за да бъде по-достъпен за децата, бих премахнала част от изучаваните предмети, а на тяхно място бих въвела такива с по-голяма практическа приложимост, които да бъдат от полза в живота на децата … и още, и още …
Как се чувствате на прага на поредния 15-ти септември? Какво пожелавате на учениците, колегите и на себе си?
Чувствам се мотивирана, изпълнена съм с вяра и надежда учебната година да сбъдне всичките ми очаквания. На всички преподаватели, както и на себе си пожелавам една здрава, изобилстваща, светла, богата на благословии, радости, късмет, позитивни новини и усмивки година! Пожелавам си Бог да благослови семейството ми и да го дарява със здраве, а с колегите в училище да продължаваме да гледаме в една посока и да съхраним онези топли и сърдечни взаимоотношения, които винаги са били наша запазена марка и нашето най-силно оръжие в този объркан свят! На учениците също пожелавам здраве, сили и мотивация да се трудят, да постигат целите си, да мечтаят, да следват мечтите си, да творят, да се радват на живота и да бъдат много щастливи!
