Боровец – близък и далечен
Мария Галчева
Туризмът не е елементарно нещо, а компонент от множество взаимосвързани фактори. В този бранш няма случайности. А връзките между отделните части се познават само от професионалистите, които не пренебрегват едно за сметка на друго.
Името на Огнян Киров е легенда в туристическият бранш. 40 години в туризма са показателни за неговия капацитет и компетентност. Опитът му е подплатен от солидна професионална подготовка, която получава у нас, както и по време на специализации в чужбина. Професионалният му път го свързва с едни от най-големите имена в туризма. Можем да кажем, че той еспециализирал в най известните туристически дестинации и курорти и е почерпил опит от това как се създава и развива конкурентен туристически продукт, без непременно водеща да е комерсиалността.
С него си говорим за Боровец и за всички свързани с него и с туризма като цяло фактори. Къде грешат българите в работата си и какво не искат да разберат, когато им се дават работещи съвети. За това колко важно е отделните компоненти да са в идеална спойка, за екипната работа и за това как се изгражда истински екип, който да успее да генерира приходи и да предложи на туристическият пазара продукт с високо качество.
Важен акцент в този материал е мястото, което заема курортът в развитието на туристическия бранш и от колко много подкрепа има нужда, вместо да бъде постоянно пренебрегван от страна на общинската и държавна власт.
Самоковци са писали със златни букви историята на ски спорта и сме много по-напред от други, които имат същата претенция. Но ние имаме аргументация на тази претенция.
За всичко това пред „Самоков 365” представяме гледната точна на Огнян Киров.
Кои са „златните правила” за развитието на туризма и как те са се прилагали в Боровец преди?
Развитието на туризма като отрасъл се базира на определени правила. Първото нещо е изградена инфраструктура, която е основополагаща за развитието на дадено населено място или курорт, както и за развитието на туризма – вътрешен и международен. Боровец е локализиран на 60 км от София, на 110 от Пловдив и на 42 км от Дупница. Кажете ми – при сегашното състояние на пътната инфраструктурата за какъв международен туризъм да говорим в курорта Боровец? Трансферите на туристите се извършват от летище София или Пловдив с автобуси! Индивидуалните туристи пристигат с лични автомобили!
Второто нещо е материалната база. До 1989 година основната материална база беше държавна, кооперативна и имаше малко частна собственост. След 10-ти ноември вече държавните структури се раздържавиха и хотелите, които бяха собственост на „Балкантурист” се приватизираха. Появиха се много нови инвеститори, които вложиха пари и се построиха много красиви комплекси, хотели и ваканционни селища. Според мен България в момента има прекрасна новоизградена туристическа инфраструктура. Много обекти се построиха в Банско, Пампорово, Боровец, на морето. Специално експанзията в строителството засегна Банско. Всички знаем, че Банско беше едно красиво планинско градче, познато с фамилните си хотели и хубави механи .
Третият показател за успешно развитие на туризма като отрасъл е качеството на туристическия продукт. Големите хотелиерски вериги имат т.нар. „Библия” – това е стандарт или правилата, по които се работи. Там се упоменати – стратегията , целите, единният стандарт за обслужване, основните принципи при работа и обслужване на клиентите .
Следващият показател това е мениджърският екип. Основното в управлението на големи хотелски вериги това е самият екип. Сам човек не може да постигне голям успех, задължително е да работи с екип мениджъри. Когато бях изпълнителен директор на хотелски комплекс „Самоков”, подбрах силен мениджърски екип от професионалисти. Финансов мениджър – дясната ми ръка беше Надка Златева, невероятен икономист. Човек, който повярва в мен и ме подкрепи на 100%, за да може продуктът хотел „Самоков” да се наложи на вътрешния и на международния пазар. След това технически- инженерния екип – инж. Иво Пелов, инж. Виктор Вичев, инж. Пламен Тосков. Хотел мениджърите – Нина Гигова, Мая Спаийска и Агнеса Лесичева – това са управител, зам.-управител и шеф house keeping. Хотел „Самоков” има три ресторанта и шест бара. Управлението на тази дейност food and beverage се осъществяваше от екипа – инж.-технолог Огнян Христов, инж.-технолог Мая Бошнакова, инж.- технолог Мариана Мишева , главните готвачи Павел Попов и Васил Вардаров – най добрите в Боровец, екип от бармани – също много добри професионалисти. Маркетинг и продажби – Христина Миланова, Антоанета Жекова , Светлана Атанасова – много добри професионалисти. Екскурзии, мероприятия и трансфери – тук работеха много висококвалифицирани кадри, които ползваха по няколко езика. Правехме много екскурзии, както в страната, така също и в чужбина. Провеждахме мероприятия за нашите чуждестранни гости в двореца „Бистрица”, във вила „Кораба”, в ловно стопанство „Искър” или по-известно като Авала, Рилски манастир, Мелник, Пловдив, София.
Много често се говори за сезонност в туризма. Какво на практика означава това? И каква е история на курорта Боровец?
Имаме целогодишни и сезонни курорти. Боровец е целогодишен курорт. Основан е през 1896 година като летовище с дървените вили, в които са идвали хора с положение. До 1941 се е наричал Чамкория, когато го преименуват на Боровец.. През 1961 година е построен първият хотел – това е хотел „Бор”, след това 1963 година е хотел „Еделвайс”, ’на 31.12.1974 е открит хотел „Мусала”. Преди това беше построена Чайната, вилно селища „Малина”.
Аз започнах работа по разпределение в „Балкантурист” – Боровец, през 1975 година- тогава директор беше Христо Сичанов. По времето на Любомир Николов беше построена кабинковата въжена линия “Боровец – Ястребец” от екипа на инж. Ресми Ресмиев, която бе открита на 19.12.1980 год. По това време 1980/84 бяха построени хотелите “Бреза”, “Ела”, “Мура” и вилно селище “Ягода”. Основен “виновник” за развитието на Боровец като ски-курорт от международна класа е Петър Попангелов-младши. Той печели Европейската купа, след това беше редовен участник като състезател от ски елита в състезанията за Световната купа. На 10.01.1980 год. В Ленгрис, Германия, печели специалния слалом. На специален слалом има две 4-ти места на две олимпиади – в Сараево и в Лейк плесид. Неговите успехи като скиор направиха Боровец това, което е. Вторият „виновник “- това беше Андрей Луканов – зам.-председател на МС, като държавата активно участваше в строителство на Боровец. Ентусиазмът на самоковци, които на бригадирски начала построиха водна инсталация на пистата „Ястребец”- 2 за състезанията на Световната купата по ски през 1981 год. Тогава имаше сериозен наплив на туристи, заради състезанията и успехите на Пепи и много хора се запалиха по ските. Не стигаха местата за паркиране и се построиха много паркинги .
Разкажете ни за строителството на хотел „Самоков”.
Строителството му започва в началото на ’80-те години по френски проект и се изпълняваше от полската фирма „Будимекс”- Познан с ръководител инж. Яцек Допирала . Те построиха също хотелите „Бреза”, „Ела”, „Мура”, изпълняваха и нулевите цикли на Финландско селище, а самите къщички там бяха построени от финландска фирма. Хотелски комплекс „Самоков” беше открит на 20.12.1989год..Хотелски комплекс “Рила “, беше построен от френската фирма ” Деварс Но До” с ръководител Патрик Фавър по френски проект и бе пуснат в експлоатация на 22.12.1986 год. По това време директор на „Балкантурист” – Боровец беше Светослав Дикин.
Хотелски комплекс „Самоков” е много сложен в техническо отношение обект. Той има 11 етажа и 3 етажа под кота “0” , както и един технически етаж, през който минават всички комуникации. Само тръбите на ВиК и паровата инсалация са над 18000 метра! Това е хотелът с най-големият конгресен център – разполага с 10 зали с капацитет над 3000 места, като само зала “България” е с капацитет – 800 места!
Проблемът с кадрите е глобален. Не остана бизнес, който да не страда от тяхната липса. Какво е обяснението, според Вас, за разминаването между очакване и реалност при наемането на работна ръка и как се изгражда един добър специалист ?
Когато пускахме „Самоков” и „Рила”, понеже имаше експанзия при строителството им и нямахме необходимите кадри, ние имахме сключени договори по това време /80-те години/ с две полувисши училища по туризъм в Бургас и във Варна. Имаше една централна школа за подготовка на кадри по туризъм в Пловдив, както специалност „Международен туризъм” във ВИНС Варна и във ВИИ „Карл Маркс” сега УНСС. Имахме целеви бройки, но не можахме да наберем нужните ни специалисти. Тогава с Ангел Немов – гл. специалист “Кадри”, обикаляхме черноморските курорти, ходихме да подбираме кадри, да препоръчваме Боровец за работа през зимния сезон. Кадрите днес нямат професионална насоченост, а това е много важно. Не можеш да го вземеш от улицата – без език, без квалификация, без трудови навици. Няма национална стратегия за подготовка и развитие на кадрите за туристическия бранш!
Стандартът на обслужване трябва да се постигне с мениджърския екип, който знае как да организира работата чрез персонала, който има необходимата подготовка. Когато клиентите получат този стандарт като услуга, съответно се генерират приходи. С тях се издържаш, погасяваш кредитите, плащаш заплати.
Мотивираният персонал се наема целогодишно, не сезонно. Персоналът трябва да бъде мотивиран и адекватно заплатен. В момента наблюдавам подбор на кадри без необходимата квалификация. Аз съм водил екип – през септември 1989-та година, в резиденция „Бояна”, където имаше международно съвещание на дружеските армии от Варшавския договор. Заведох екип сервитьори, начело с Игнат Гълъбов – един от най-добрите сервитьори работили на Боровец. Обслужвали сме правителствени делегации начело с Тодор Живков, изнесени заседания на Министерски съвет в Боровец, посещения на трима държавни глави, посещения на патриарси и посланици .
Как човек се изгражда като професионалист? Оказват ли влияние специализациите?
Имах удоволствието да работя с най-големите имена в туристическия бранш. В структурата на Комитета по туризъм имаше три планински курорта – Боровец, Пампорово и Витоша. Морски комплекси – „Албена”, „Златни пясъци” и „Слънчев бряг”, ваканционни селища „Ривиера”, „Елените”, „Дюни”. Имаше “Интерхотели” – от категория 4 и 5 звезди, които бяха най-луксозните в България. Хотел „Витоша” – Любомир Пармаков, „Гранд хотел Варна” – Димитър Димитров, „Новотел Пловдив” – Хрони Хронев, „Новотел София” – Георги Стоичков, „Гранд хотел София” – Емил Иванов, „Парк хотел Москва” София – Любомир Веселинов, „Гранд хотел Сандански” – Дончо Тотев.. По това време „Самоков” беше единственият 4-звезден планински хотел в България. Невероятни колеги и много добри професионалисти. Специализациите, които съм имал в чужбина са били заедно с тези колеги. Тези специализации са били тематични – в областта на хотелския мениджмънт за хотели от категория “Лукс”, маркетинг и мениджмънт в туризма. С много воля, упоритост, професионализъм и подкрепата на мениджърския екип и целия колектив от съмишленици, работещи в хотела, успяхме да наложим туристическия продукт, предлаган от хотел “Самоков” – Боровец на международния туристически пазар.
Колко важна е рекламата за развитието на туристическия бранш?
Сега за първи път се създаде Министерство на туризма. Има министър, равностоен на всички министри от Министерски съвет. Туризмът е пряко свързан с транспорта, с леката промишленост, със селското стопанство, със съпътстващи дейности. Това не е нещо изолирано или самоцел – . Туризмът е индустрия. Относителният дял на приходите от туризъм са 13,8% от БВП. Министерство на туризма разработва политиката в областта на туризма, защото там задължително трябва да има политика, а не всеки собственик на туристически обект да прави, каквото си поиска. Министерството развива маркетинга, рекламата и информацията в областта на туризма. Туристическият продукт – дестинация България – трябва да се представи в чужбина и в страната ни чрез национална реклама. В Кипър и в Турция се отделят невероятни средства в милиони евра за национална реклама. Това е изключително задължение на държавата България .
Каква обаче е логиката на „новия” собственик та туристически обект ? Той казва – аз съм частник, мен държавата не ме интересува. Това е защото някои от големите собственици на хотелски комплекси са регистрирани офшорно, което значи, че те не внасят данъци в България! Националната реклама затова е национална, защото трябва целенасочено да рекламира дестинация България и оттам определен регион – Боровец, Пампорово, Банско.
Говорим и за данъчно облекчение на инвеститорите в туризма – пак по темата за развитието на туризма. В Турция, Гърция и Кипър има 5-годишен гратисен период за нови инвестиции
Навремето имаше национални представителства към Комитета по туризъм – говорим за Лондон, Париж, Франкфурт, Берлин, Амстердам, Копенхаген, Виена – там, където бяха основните ни туристически пазари. Сега обаче нямаме. А дейността на тези представителства беше точно това – връзката с туроператора и с турагента, които да рекламират България. Тези представителства трябва да бъдат възстановени, дано го направятпо скоро ?!
Какъв е статутът на курортите в България?
Боровец в момента няма статут! Нито един курорт в България няма статут на населено място или национален курорт! На база концепцията на френската фирма „Лез арк” за развитие на Боровец, трябваше да бъдат изградени 15 000 легла за стопански и международен туризъм и 10 000 за социален туризъм. Ако беше изпълнено заданието на концепцията, това означаваше, че там трябвше да има 25 000 легла и като прибавим обслужващ персонал за тези легла си става един град почти, колкото Самоков.
Съгласно френската концепция от Горското училище до поляните на Соколец всичко това трябваше да се развие като комплекси на снежната граница. Пътищата и комуникациите да са зад хотелите.
Министерски съвет трябва да излезе с акт, съгласно който Боровец да придобие статут на населено място, да формира приходи от данъци и такси, които да остават за развитието на курорта. Има си административно ръководство, т.е. то си става административна единица, има си кмет, който да ръководи. Това е борбата сега. Най-богатата община в момента е Несебър, защото всички приходи от курортите около нея отиват в хазната и. Когато държавата реши проблема със статута на курортите, всички приходи, които се генерират от такси, ще остават там и няма да се чака благоволението на общината или на общинския съвет да насочи част от средствата за тях.
Концесията – приятел или враг?
Навремето самоковските управници са разрешили концесията да е за срок от 99 години. Ако искаш да построиш вила в Боровец, нямаш право на собственост върху земята , която е изключително общинска собственост! Сега обаче какво става? Точно обратното – разрешава се да купиш прилежащата територия и земята. Защо?
Собствеността и българите. Къде грешим в отношението си към земята ни?
Единствено ние в България доброволно се отказваме от собствеността върху земята. Първото нещо, което направиха нашенците, когато започнаха да се търсят земи заради проекта Супер Боровец, беше да ги продадат. В Банско стана същото. Какво правят умните хора на запад, в Алпите, например? Те не се отказват от тази собственост, а стават акционери в дружество със собствеността си в построяване и стопанисване на ски-писти и ски-съоръжения или има собствен ски – влек, фамилен хотел или къща за гости. Там собствеността е 100% частна.
В България имаме общинска, държавна и частна собственост. Тук говорим, че няма работа. Създайте си, казвам аз – защо си продадохте имотите? Вземете кредит, инвестирайте, направете свой бизнес.
Строителството в града ни на спортната зала „Арена Самоков” и хотел „Арена” на какво се дължи? На това, че Общината получи готови пари от продажбата на общински недвижими имоти.
Как се свързват работата, качеството на туристическата услугата и нейната цена?
Ние работехме с около 10 английски фирми, с три холандски, с немски – това са пазари, които вече ги няма. Нямаме холандски туристи, нямаме белгийски. В момента имаме македонци, сърби, руските и украинските туристи знаем поради каква причина вече не идват, турски и гръцки туристи идват, но повечето са ориентирани към Банско и Пампорово и българи основно, на които и разчитаме.
Обикновено хотелиерът е натискан от туроператора да понижава цената при договаряне. Много е важно съотношението качество /цена . Ти не можеш да искаш висока цена, а да не предлагаш качествена туристическа услуга. Едно време самоковци бяхме единомишленици, гледахме в една посока, но пак казвам бяхме самоковци! Участвахме в строителството на хотелите, ски пистите и ски съоръженията. След приватизацията на хотелите и концесионерите се появиха много собственици, за които най-важно е бързата печалба! Много е лесно да построиш т.н.”къщички” срещу входа на хотел „Самоков” и хотел „Рила” и да „прилапваш” туристите им. Ако тези „къщички” са построени в района на Широка поляна или в местността Соколец, тогава искам да ги видя как ще работят тези „пишман” ресторантьори!
В границите на т.н. „Златен триъгълник” всеки може да прави бизнес и да генерира приходи за сметка на хотелиерите, които осигуряват клиентите им на”тепсия”. Да, ама не е честно! В средата на 80-те години бе обявен конкурс за изготвяне на проект за застрояване на курорта Боровец на база „ Концепцията за развитие на курорта Боровец, изготвена от френската фирма „Лез Арк”. Участваха 6 авторски колектива. Конкурсът бе спечелен от екипа на „Книпитуга” на арх. Петко Еврев. Част от концепцията е т.нар. транспортна схема. Транспортната схема беше следната – идваш от Самоков, за да не влезеш с колата в курорта, минаваш Бистришния мост, отиваш горе на Варника или където сега е „Боровец хилс”.Спираш на паркинга, обуваш ските и с влека се изкачваш на Ястребец и ползваш ски писти от ски зоните Маркуджици или Ястребец. Обратният път е през Бели Искър и Самоков.
Идеята беше да се изведе основният поток от леки автомобили от курорта в посока ски-зона „ Ястребец. Аз съм човекът, произнесъл първи фразата „Златен триъгълник”. Това всъщност е пешеходна зона, която чрез мрежа от ски пътеки трябваше да отведе туристите от хотелите в района да кабинковия лифт „Боровец – Ястребец”. Т.н „Златният триъгълник” трябваше да бъде парк!
Какво е Вашето мнение за нереализирания проект Супер Боровец?
Това е идеален като замисъл проект, но както всичко в България – провален по български!. Общината влиза с 20 000 дка – общинска земя като апортна вноска – ние сме собственици, не я продаваме, но типично по български – така се извъртяха нещата, че нищо не се получи. Никой не търси отговорност на двамата чиновници от Общината, които бяха нейни представители в борда на директорите! Те са били там известно време, получавали са възнаграждението си за несвършена работа и за награда са освободени от отговорност?!
Локализацията Искровете по идея на Христо Ковачки – какво се случи там? Изкупиха се земите на хората и този проект зацикли.
Отиваме към северна Рила и евентуалният проект на френската фирма „Акор”. Това е свързано с развитието на Сапарева баня, района на езерата, Говедарци и Мечит. Това също като замисъл е добре, но в България е трудно осъществимо.
Най-голямата ски зона в света е Вал Торенс – френските Алпи. Това са три долини с осем курорта, условията са перфектни във всяко едно отношение – и като ски писти, и като съоръжения, и като инфраструктура. Идеята на локализация- Супер Боровец е много добра. Заимствана е идея от Алпийските ски курорти, адаптирана за нашият курорт Боровец. За съжаление, този проект е компрометиран!
Нека поговорим за ски спорта и неговото начало. Откъде започва всичко и на колко спортни форума Боровец е бил домакин?
Ски спорта в България не започва с Цеко Минев и Банско, а започва с Витоша и Боровец. Състезания от международен характер, на които Боровец е бил домакин са: през 1981и 1984 – два кръга за Световната купа по ски алпийски дисциплини. 11 състезания – кръг от Европейската купа по ски – ’76 година е първото. През1992 год.-кръг от Световната купа по биатлон,като в хотел „Самоков” – се проведе конгресът на Международната федерация по биатлон. Имаме две състезания от Европейска купа по ски скок, имаше шанца в Боровец, която сега е разрушена. Двама самоковци са носители на Европейската купа по ски ски – Владимир Брейчев и Валентин Божичков.
Три пъти Боровец е домакин на ски състезания на дружеските армия от Варшавския договор. Два пъти се провеждат ски-състезания от системата на МВР от бившите Социалистически страни . Самоков два пъти е бил домакин на кръг от Световното първенство по мотокрос – ’79 и ’81 година – обслужвахме ги в Боровец. Три пъти Боровец и Самоков са били домакини , Самоков – като терен на Ридо, Боровец като предоставящ хотелско обслужване , домакини на международни състезания по бъги. Един велик самоковец – Георги Янакиев, организира на Боровец – кръг от Световния рали шампионат като етап от рали „България” по автомобилизъм! В продължение на вече 10 години Боровец и град Самоков са домакини на рали „България”.
