Седмицата

Боричо – една проядена от ръжда идея

боричо 7Анна Манова

Темата за местността Боричо и някогашните амбиции там да се развива туризъм, достъпен за самоковци, е позната и въпреки дистанцията на времето, все си стои актуална. Причината за това се корени в излъганите надежди за сериозно облагородяване на района и процъфтяването му като курортно селище. Оформиха се улици, построиха се мащабни по размери къщи, тип вили. Картината за намиращите се в непосредствена близост до съоръженията беше нарисувана идеалистично, едва ли не това е пряката конкуренция на к.к. Боровец. Щеше да е прекрасно, ако част от всичко това беше истина.

Официалното откриване на комплекса се състоя на 12 януари 2008 година, като инициативата за неговата поява беше на фирма „Ел Ем Импекс” с управител Христо Ковачки и с участието на Община Самоков под формата на апортни вноски по времето на тогавашния кмет Ангел Николов.

Ако се абстрахираме от споменатите имена по-горе и не ги обвързваме с партийни договорености и сделки, то идеята за Боричо в най-чист вид е много добра. Комплекс, изграден над едноименния квартал, познат още като „Оринч Каунти” /кварталът на богатите/, на полегати писти и лифт, където могат да се организират ски състезания както за най-малките, така и за по-големите любители на зимните спортове. Изобщо прекрасно място, намиращо се над града, в полите на планината – толкова близко за самоковци – на една ръка разстояние, както се казва. И толкова много гръмки заглавия и толкова много излишна реклама, и толкова много средства на хаос, защото всъщност функционирането на цялата тази добра материална база се свежда само за около два краткотрайни сезона. Като една от причината за спирането на работата на лифта е не докрай оформената документация за неговата експлоатация. А може би и една от основните причини е пребиваването в затвора на един от основните вложители на инвестициите там.

Така или иначе разрухата вече е факт, както е факт, че и Общината иска да изтегли дяловото си участие. Много жалко е днес, че нещо, което е изградено съвсем ново като съоръжение успява да функционира изключително кратко като период от време.

Днес картината там е доста тъжна. Цялата идея е потънала в ръжда или поне това, което е останало неразграбено. Някакви стари железа като стожери напомнят, че преди няколко години там е функционирал лифт! И като казваме години, те не са няколко десетилетия, а само около шест години. Имало е глъчка и интерес от страна на самоковци и не само. Днес вместо цветна снимка от едно развиващо се място имаме черно-бял негатив на нещо разрушено. Необратимите процеси на времето не се интересуват от това кой не си е свършил докрай работата, те просто посочват с пръст онова, което ни е останало в наследство. Защото ако застанем до лифта и се поогледаме, ще разберем колко сме глупави и слепи. Как природата около нас ни се усмихва ехидно, знаейки че не я използваме пълноценно, освен когато късаме като освирепели животни части от нейната плът – без обяснения… без наказание. И как вместо нашите деца, които са имали късмета да се родят на такова разкошно място да се учат безплатно на ски, те плащат високи цени на карти и за съоръжения на Боровец. И вместо да процъфтяваме като курортно селище, каквото безспорно сме, и да се гордеем с местности като Боричо и „Супер Боровец”, ние какво имаме в наличност? Имаме железа, разграбвани периодично и една съвсем неосъществена идея като „Супер Боровец”. Доста неприятни истини. А и сметката нещо не излиза. Защото ако искаме съоръжение като това, което беше работещо на Боричо, ние вече го имахме и го загубихме. Ако искаме да го имаме пак, ще трябва да се изгради наново, което само по себе си е абсурдно, предвид това, че все се набляга, че пари няма. Само, че не мислим за най-важното – че най-добрите приходи идват точно от туризма, когато обаче се знае как. И сега вместо в туристическите бланки да е вписано, че нашият град има такава  местност, която може да се похвали със собствен лифт, днес страницата е скъсана точно там… А ако трябва да поставим снимки с днешна дата, те биха били плашещи. Такава пустота и такова безхаберие. А наоколо природа колкото щеш, писти и условия, но е пагубно влиянието на човешкият фактор. Този човешки фактор, който едновременно с ръцете си твори живот и непрекъснато разрушава друг…

Това не е назидателен текст, това е самата заобикаляща реалност, където се сблъскват разни интереси и после остава прах и пепел в замяна. Или в конкретния случай – метал и ръжда.

 

 

 

 

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close