Борис Вардев – идеен създател на читалище „Младост – 2003”: „Моята любов е да работя с хората, както го прави родът ми вече 300 години“

Aнелия Балабанова

Днес ви предлагаме вълнуваща среща с Борис Вардев. Поводът за нея е установеното ползотворно сътрудничество в годините с едно от самоковските читалища – „Младост 2003”. Събеседникът ни е и един от българските специалисти, работили по „Бялата книга“ на Европейската комисия и учредител на европейската мрежа на младежките домове под егидата на Съвета на Европа. Експерт с политически опит.

През 2008 и 2009 г. се изявява и като представител на „Либералния политологичен институт“ в Управителния съвет на Европейската мрежа на политическите фондации – EnoP. Има също така интереси в различни други области. Сред тях е и културата, която изгражда здравите мостове със Самоков. Учредява през 2003 година заедно с група известни културни дейци и млади ентусиасти читалище „Младост – 2003“ –  Самоков. Към днешна дата е член на настоятелството. Увереността и желанието да помага черпи от своите предци, които с гордост споменава. „Моята любов е да работя с хората и да работя за България, както целият ми род от над 300 години прави” – заявява той. Вижте още от разговора ни с него.

Здравейте, г-н Вардев. Доста хора биха проявили любопитство да се запознаят отблизо с Вас, ние също. Бихте ли се представили с няколко думи?

Казвам се Борис Вардев, имам инженерно и икономическо образование. От 2000 година се занимавам с обществена дейност, като съм бил съветник на няколко министри в младежта и спорта, културата и отбраната, както на двама председатели на комисии в Парламента.

Моята любов е да работя с хората и да работя за България, както целият ми род от над 300 години прави. Това е важно да се спомене, защото е и духовната ми връзка със Самоков. Прадядо ми Хаджи Никола Вардев заедно с братовчед си открива първата книжарница в София на Златарската чаршия. Те са съратници на Левски и членове на Тайния Софийски революционен комитет на Апостола. Вардеви разнасяли бунтовна литература и са правили комитети от София до Македония, като много сериозна дейност са развивали в Самоков и района. Това ме накара, когато реших да последвам примера му да създам читалище и да се загледам в този прекрасен град.

Човек с разнородни интереси сте, от какво са провокирани те?

Основно от желанието да работя за България и да помагам на младите хора. Това ме кара да съм в непрестанно търсене на нови и нови начини да го правя. Тази година бях ментор на ученици по програмата ABLE Mentor. Такова начинание е и работата ми като идеен създател и член на настоятелството на читалище „Младост – 2003”.

Името Ви е свързано със Самоков и създаването на читалище „Младост – 2003”. Спомняте ли си този момент?

Да, разбира се. След като бях взел решение да продължа примера на рода ми, защото Хаджи Никола е един от учредителите на читалището в Якоруда и дарител на училището там, ликът му и до днес е на стената на учебното заведение, аз споделих и идеята с приятели и съмишленици. Разбира се най-дейна и прекрасен мотиватор се оказа Лили Шуманова, уважавана учителка и шефка на скаутите. С нея ме запозна председателят на скаутите в Българи Джими Морфов и шефът на софийските скаути тогава Петър Трайков, също учредители. Събрахме се, нахъсахме местната културна интелигенция, която ни подкрепи, станах съучредител и го направихме. Помня всеки миг от пътя до сега, стотиците деца и мероприятия, както и помощта на всички кметове на Самоков. Разбира се, след като ги убедихме, че сме сериозни. Но с такава бойна машина като Лили няма как да е по друг начин. Тя е уникална и заедно с Иван Шуманов са народните будители на нашето време. Аз съм скромен помощник.

Скаутската организацията ли ви сближи с културното учреждение или тя просто се оказа част от пейзажа?

Тя беше важната спойка и се надявам отново да заработи с пълна сила. Скаутите не са част от пейзажа, те са важна негова съставка. Ще стане!

Какво предстои оттук-нататък, като бъдещи проекти?

Въпреки трудния момент с пандемията, ние продължаваме още по-уверени. Предстои откриване на библиотеката към читалището, както и няколко реновации на помещенията. Продължават курсовете и, дай Боже,  участията у нас и в чужбина. Но няма да е лесно ще разчитаме и на Общината и на спонсори.

Знам, че имате интерес и към войнишките паметници. Предвиждате ли нещо по това направление и може ли Самоков да се възползва по някакъв начин?

Аз съм един от хората, написали Закона за военните паметници и имам поглед върху темата. Преди години бях го поставил като важна задача в живота ми и стана. В добри отношения съм с министъра на отбраната и с директора отговарящ за това Иво Антонов. Винаги мога да „лобирам“ в добрият смисъл на думата пред тях за Самоков. Разбира се, решението е в техни ръце. Така, че винаги мога да поговоря с хора, които искат да направят нещо свързано с войнишки паметници в населените си места.

Какви са наблюденията Ви относно културния живот в града?

Според мен е наситен и това се дължи и на нашето читалище и на желанието нещо да се случва. Но всички, които сме или се занимаваме с политика имаме дълг към културата и това е важно да се каже и да се работи в тази насока.

Във Ваше лице Самоков вероятно има един добър приятел, така ли е?

Вечен. Бих помагал по всякакъв начин.