Личности

Борис Борисов – Самокова: „Поетът е арфа в ръцете на природата”

Анелия Балабанова

Човек не може да избяга от себе си гласи стара мъдрост, наследена през годините. Борис Борисов е истинско доказателство за това. Любовта към любимия човек – съпругата му Емилия го свързва завинаги със Самоков. Стечение на обстоятелствата или логичен изход от житейския водовъртеж. Може би просто, каквото е трябвало да се случи, се е случило. Неспокойния и търсещ дух на Борис намират своя пристан в полите на величествената Рила и семейния хотел „Зодиак”. На по-късен етап се появяват и творческите пориви – стихове и карикатури. Това, че е от друго място не му пречи да обича Самоков и да го носи гордо като прозвище към своето име. Има и позиция по много въпроси, които често споделя публично. Една от винаги разпалено коментираните теми е политиката. На пиедестал в римуваните форми са издигнати България и мечтата за по-добър живот. „Народе!… Влизай, да разчистим туй котило от продажни мекерета!“ – призовава той в своите стихове. Подобни думи могат да бъдат изречени само от човек, който милее за страната си и мястото, на което живее. Често те намират  визуален израз в карикатурите, които прави.  Увековечени в стихотворни фрази са също така красивата рилска природа и Самоков. Такъв, какъвто е той в спомените на много наши съграждани – живеещи тук, в големите градове и извън пределите на България. Доста от тях чакат удобен момент, за да дойдат обратно. Трудно е обаче да се каже дали има обратен път назад.

„Заслужил си наш’та любов!

На всички ни дал си подслон,

магично красив – Самокòв”!

Така го е изрисувало перото на Борис Борисов. Колелото на живота обаче се върти и никога не спира. За радост или за съжаление миналото не може да се повтори. Важно е да вземем най-важните поуки, които ни носи историята и продължим напред. Какво е запечатал днес лирическият код на Борис Борисов, към какво са насочени неговите търсения и терзания – вижте в разказа от първо лице, който ви предлагаме.
Като човек, който не е от Самоков, но пък вече доста години живее тука, чувствате ли се вече самоковец по някакъв начин?

Чувствам се самоковец, което личи даже по името, което съм си сложил – Самокова. При мен Самоков не е даденост, а по-скоро някакъв осъзнат избор. Още през студентските си години съм идвал тук, в планината. Природата ми допада изключително много, самият град и атмосферата му – също. За радост в Самоков туризмът като че ли не даде такъв лош отпечатък върху града, както например в други региони на държавата. Вижте какво се случи с Банско, където доста се застрои и по този начин се загуби атмосферата на малкия планински град. Подобни примери изобилстват и се вижда с невъоръжено око, че обслужват различен от обществения интерес. Липсва адекватна държавна политика. Иначе казано: Малкото държава (за наша радост) се компенсира от повече община. Смятам, че това, което се прави в града е по-скоро в помощ на туристическия бизнес. Създават се атракции и кътове за развлечение, където хората – жителите и гостите на града могат да отидат. Иначе казано: Убеден съм, че градът ни освен незабравимо минало има красиво настояще и не се съмнявам вълнуващо  бъдеще.

 

Писането кога дойде?

Писането дойде като намаля работата. Започна да ми остава свободно време и реших да го използвам. Работил съм близо 10 години в бившия Дом на армията като художник и си вършех с удоволствие задълженията. Поезията я намирам като едно безспорно художествено изкуство, макар че никога преди това не съм имал подобни влечения. Бих казал, че тя е и по-свободна откъм изразни средства, защото пишеш нещо, казваш нещо и страната отсреща активно участва в процеса като чете. С помощта на изкуството по-лесно се преодоляват тихите бездни на живота.

„Да метна мокри струни от дъгата,

клавиши вдъхновен да подредя

и да изсвиря мост над тишината –

лиричен код към нечия душа…”

Мисля, че това е поезията – духовен мост между хората.

 

За мен е интересно, защото обикновено човек носи творческия заряд в себе и в един момент той излиза на повърхността.

От зодията е /смее се/. По принцип рисуването си го нося от дете. За да правиш нещо трябва да имаш трибуна и да се изявяваш. Аз не съм и търсил. Карикатурите дойдоха спонтанно като съм правил такива за различни международни конкурси. Награди не съм печелил, но някой път е важно и участието, стремежа да дадеш най-доброто от себе си. Изпращал съм мои неща в Иран, Унгария, Румъния, Чехия, Словакия, Бразилия, Китай и др. Може да се каже, че карикатурите са синтез на човешкото чувство за хумор, което ни отличава освен от животните, и от нашия Създател – чието подобие сме.

 

Мислили ли сте за форум – изложба или друго мероприятие, на което творбите да достигнат до повече хора?

Минавало ми е през ум, но все още не се чувствам готов. Нямам достатъчно набран материал за изложба. Някой ден, живот и здраве, може да се случи. Писането и рисуването не са ми самоцел, по-скоро съпътстват живота ми. Аз телевизия почти не гледам, но имам информация, че получават награди разни текстове на песни, които меко казано не заслужават определението „текст“.   Участието за мен, както казах, е стимул който ме провокира да дам най-доброто от себе си, пък другите да преценяват.  Мои неща са публикувани в Алманаха на издателство „Буквите”, където нещата са поставени на едно стойностно, класическо ниво – хем има свобода, хем не се абсолютизира модернизма. Изпратил съм мои творби и за един конкурс по повод 180 години от рождението на Левски. Работата ми е такава, че трудно се откъсвам. За много от проявите се изисква физическо присъствие на място. Най-голямото ми откъсване е на 10 км. до язовира, защото обичам да ловя риба. Не намирам време за изложби, участия, защото все пак се изисква предварителна подготовка. В началото бях свръх продуктивен. Сега понамалих темпото, защото така това, което се ражда е по-осмислено.

 

Откъде черпите вдъхновение за стиховете, кое Ви зарежда?

С една дума любовта – към близките, хората изобщо и разбира се – природата, която е най-големия творец. Поетът като че ли е инструмент, една арфа в нейните ръце. Всичко се случи,  когато седнах да напиша няколко текста с рекламна цел – за планината, красотите. Така ми дойде музата и още не мога да я изгоня.

 

Какво бихте казал на хората, които не Ви познават чак толкова добре, ако трябва да се представите сам с няколко думи?

Много неща искам да им кажа и се надявам да го направя чрез творчеството си.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close