БаскетболРегионалниСпорт

Борислав Чилингиров – изпълнителен директор на БК „Рилски спортист”: „Имаме амбицията всяка година да играем по-добър баскетбол от миналата”

  • 33
    Shares

Анелия Балабанова

Самоков е един от първите градове в България, в които намира почва играта между двата коша. Появата на баскетбола в града се свързва с Американския колеж, в двора на който от “незапомнени времена” (в. “Рилски шепот”, бр. 7 и 8/1924 г) са стърчали два кола с прикрепени към тях обръчи. Данните за организиран спорт са от 1922г., която се приема и за начална за организирания баскетбол в Самоков. С течение на времето БК „Рилски спортист” успява да затвърди и продължи традициите, които този атрактивен спорт има в града ни. За периода 1998 – 2017 г. над 55 състезатели и треньори на клуба са участвали в различни формации на националния отбор на България. Пред прага сме на новия състезателен сезон, по време на който самоковските баскетболисти ще мерят сили на различни фронтове. Началото вече беше дадено от мъжкия тим. В първото си изпитание момчетата на Людмил Хаджисотиров победиха като гост с 81:76 литовския „Невежис” в турнира FIBA Europe cup. Предстои повторен сблъсък в Самоков. Какво още да очакваме след подновяването на баскетболните сблъсъци? С какви надежди и очаквания БК „Рилски спортист” започва похода си. Отговор на тези и други въпроси дава изпълнителният директор Борислав Чилингиров.

 

Г-н Чилингиров, на прага сме на новото баскетболно първенство. С какви амбиции започвате състезанията?

Първо да уточним, че „Рилски спортист” включва не само мъжкия отбор, с който най-често се асоциира баскетболният клуб. Общо 18 ще бъдат тази година отборите и групите, които ще се състезават в различните възрасти и направления. Към момента това са около 250 активно занимаващи се с тенденция до края на календарната година да станат около 300. Такова ни е намерението – да се окомплектоват отборите във всички възрастови групи като се започне от най-малките – 1-2 клас до професионалния мъжки отбор, включително и аматьорски отбор. Както всяка година сме си поставили една доста амбициозна програма. Това, което предизвиква най-голям интерес в публиката е мъжкият отбор. Желанието ни е отново да бъдем един от водещите клубове в страната, както през последните десетина години. Отново ще участваме в ФИБА Юръп Къп – турнир, в който участвахме през миналата година, както  и през 2013/14. Тазгодишната програма предвижда да има два квалификационни кръга и след това редовен сезон. Естествено, ако отпаднем в квалификациите, приключваме участието си. Ако прескочим първия съперник – Невежис /Литва/, ни предстои двустранна среща с АЕК Ларнака /Кипър/. На 4-ти октомври сме домакини, на 11-ти октомври гостуваме. Ако прескочим и този етап, отиваме в групите от редовния сезон. Там са четири отбора и шест мача ще се играят на разменено домакинство – от средата на октомври до началото на декември месец. В групите се очертават също сериозни отбори и ако попаднем сред тях означава, че отборът ни е достатъчно добре подготвен и амбициите ще нараснат. Каквото и да стане, и тази година сме на картата на Европа.

Какви са новостите по отношение на мъжкия отбор. Преобразен ли е той след лятната селекция?

Той наистина е сравнително нов. Има  нови момчета – българите са: Мартин Маринов, който в миналото шест години е играл в „Рилски спортист”, това ще му е седми сезон. Димитър Маринчешки е другото ново име. Но е играл като юноша в „Рилски“  – едни от най-големите успехи на Клуба са свързани и с него – преди девет години стана шампион за юноши с „Рилски спортист”. Две момчета от школата намират място в мъжкия отбор – Мирослав Васов и Николай Гелов. Има трима нови чужденци – гардът Дерек Райт, крилото Шелдън Джитър, който е новобранец и за пръв ще играе в Европа професионален баскетбол и Травис Тейлър, на позицията център. Ще им партнират играчите, останали от миналата година –  Йордан Бозов, Златин Георгиев, Дарин Иванов, Самуел Франсис, Денислав Вутев. Общо взето това ще е рамката на отбора. Старши треньор си остава Людмил Хаджисотиров. Новото е при пом.-треньора. На тази позиция през този сезон е Любомир Киров, който в продължение на 16 години беше състезател на „Рилски спортист”. Има 9 години в професионалния баскетбол, където понатрупа опит. Завършил е баскетбол в НСА.

Росен Барчовски ще продължи ли да помага?

Да, той си остава спортен директор. Има наблюдение върху мъжкия отбор, където ще помага със съвети и идеи.  Освен това има и много сериозно участие при подготовката на подрастващите като тази година той ще бъде старши треньор и на един от може би най-перспективните ни отбори – кадетите. До момента те са били шампиони, на второ и трето място в тази възрастова група. Юношите през този сезон са със старши треньор Борислав Трифонов, а момчетата ще се подготвят под ръководството на Веселка Тодорова. При малките момчета имаме отбори във възрастите до 12, до 11, до 10 и до 9г., като техни треньори ще бъдат Веселка Тодорова и Даниел Христов. В женската част отново ще имаме аматьорски отбор, който ще участва в А група. Новото е, че общо шест момичета от други клубове изявиха желание да играят за нашия отбор.

Това внимание към подрастващите означава ли, че в бъдеще ще разчитате на попълнения от самия клуб?

Идеята ни е всяка година по едно, две или три момчета от школата да намират място в мъжкия отбор. Ние им предоставяме възможност, начална скорост и тяхна задача е да се докажат. Надяваме се, че двете нови попълнения в мъжкия отбор – Мирослав  Васов и Николай Гелов ще успеят да се наложат. При по-малките 18, 17, 16 – годишни също има талантливи момчета, част от които участват в националните отбори. Още тази година някои от най-перспективните ще бъдат включени във втория отбор, участник във втора дивизия  /А група/, а след време – надявам се  и в мъжкия отбор. Това е нашата цел – не само да има мъжки отбор, а той да бъде съставен от момчета, продукт на нашата школа. Това важи по отношение на голяма част от представителния отбор при жените, който е от предимно наши кадри. Старши треньор на девойките ще бъде Борислав Трифонов, а на кадетките, момичета до 14г. и до 12г. – Маргарита Маринкова. В Клуба с малки момичета /до 10 и до 8г./ и момчета /до 8г./ ще работят и Еми Ушагелова /бивш играч на „Рилски“/ и дългогодишната национална състезателка Теодора Петрова.

Това е картинката  – и играчи, и треньори с нетърпение очакват старта на новия сезон, с още по-големи амбиции. Очакванията са да е много интересно не само при мъжете, но и при подрастващите.

Има въпроси обаче, които от доста време ги поставяме за разглеждане, касаещи най-вече базата, ползването й и отношенията ни с Общината, но така и не стигаме до някакъв краен резултат.

Какво по-конкретно визирате?

Много сериозен е проблемът с ползването на залите в Самоков. Затова дали наличната база като цяло е достатъчна може много да се говори. За мен не е достатъчна, но в сравнение с други български общини е на едно прилично ниво. Основният проблем е, че наличната база не се ползва достатъчно ефективно. Фрапантен пример – залата на втория етаж в СУ „Никола Велчев” е може би една от най-добрите в България за спортни игри, а се ползва на 10% от капацитета й. През 90% от времето е празна, което е меко казано недопустимо при положение, че сме с амбициите на спортен град. Въпросната зала не е на Спортното училище и това трябва да е ясно. Залата е общинска собственост. Аз поставям въпроса редно ли е да се ползва с такава нищожна натовареност. От години призовавам за един сериозен дебат затова какво представлява общинската спортна база и по какъв начин се управлява. Има много какво да се желае.

Говорим за Спортното училище, което единственото в Самоков. В него обаче няма прием баскетбол и това е доста парадоксално. Защо се получи така?

Темата за Спортното училище е важна, обемна и към момента – много болезнена. Смятам, че спортът баскетбол има място в Училището,  Училището може да е полезно за развитието на баскетбола, а Клубът – да помага на Училището. Никой никога обаче, под каквато и да е форма, не е предлагал на БК “Рилски спортист“ да се ангажира и помага за баскетболен прием в Спортното училище. Тази година 14 ученици от други места ще живеят в Самоков, за да се учат на баскетбол. Нито едно от тях няма да бъде в Спортното и да ползва училище, база и общежитие.

За да оцелее това училище и да се развива, трябва да има ясен и точен план за години напред. Може да помагаме, съдействаме, участваме, но ако ни поканят ясно и точно и ако има ясни и точни правила.

След спечелената Балканска лига и Купата към какво се целите този сезон?

След това изброяване  е ясно какво липсва – шампионската титла. Имаме амбицията всяка година да играем по-добър баскетбол от миналата. Класирането по-напред обаче зависи и от другите отбори. Тази година конкуренцията в мъжката част ще е доста сериозна. „Лукойл Академик” правят по-сериозен отбор, същото се отнася и за „Балкан” – Ботевград, „Академик” – Пловдив, „Берое” – Стара Загора, дори и за отбори в по-долната част на класирането – „Черно море”, „Левски”. Има шест-седем от общо девет отбора, всеки от които може да победи всеки, както на свой, така и на чужд терен.

„Лукойл Академик” ли си остава големия дразнител?

Дразнител не, но те са фаворитите. През изминалия сезон имаме три победи срещу тях. Ние сме единствените след „Левски” през 2014 г., които сме ги победили три пъти в един сезон. Бяхме много близо до това да ги отстраним, но не се получи. Не възразяваме сезонът да завърши с липсващата ни шампионска титла или поне финал, но това не е някаква самоцел и единствена задача. Най-важното за нас е да играем добър баскетбол, а при добра игра през този дълъг сезон от над девет месеца всичко може да се случи. Имаме потенциал и са надявам да го реализираме.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading...
Close
Close