Борислава Хаджийска: Все пак човек е и училището, което е завършил. Хулиш ли по него – хулиш и себе си

Вие как разбрахте за филма „Влез в час” и за неговото създаване?

Деян Петров прекара две години в Самоков като учител по програмата „Заедно в час” и когато програмата завърши, напускайки  Самоков – може би в момент на равносметка или на носталгия, е решил да направи филм за живота си в града. Всъщност филмът е част от поредица от филми с учители от „Заедно в час”, преподавали в различни точки на България. Идеята, доколкото разбрах от Деян, е да се представи животът на младите хора в малкия град, където всичко е застинало, замряло или замиращо, без особени възможности и перспективи. Използвайки метафората на течащата река, Деян и съмишлениците му, намират, че животът в малките градове не тече. На което аз гледам несериозно. Животът тече независимо от мястото, времето и желанията на хората и предлага различни ситуации, изпитания и радости за живеещите, стига да имат очи да ги видят.

Страдат ли учениците от малкия град от синдрома на провинциализма? Съществува ли наистина такава огромна паст между голям- малък град?

Вече втора година, работейки по програмата „Коменски”, имаме възможност да се видим как работят училищата, учениците и учителите и как функционират различните образователни системи в различни държави. Тази реална съпоставка заедно с нас, учителите, могат да правят и нашите учениците. Били сме в малки и големи градове от Европа. Ние сме от сравнително малък град, наблюденията ми са, че нашите ученици имат равни шансове и възможности и че ние работим също толкова добре, колкото и нашите европейки партньори. И тук говорим не толкова за възможности, особено в света на технологиите, а преди всичко за желание.

Според Вас невидими ли са младите хора?

Не знам дали младите се чувстват невидими. Конкретно тези млади, участници във филма, са едни от най-изявените лица в града през последните една-две години. Занимават се с каква ли не дейност – мажоретен състав, театър, музика. Те непрекъснато търсят своето място в града. Щом градът ни им предоставя такава възможност, значи те са видими и значим.

Кристиян Гочев и Румяна Момчилова ли са най-подходящите участници за този филм?

Правото на лично мнение и на лична изява е гарант на демократичния свят. Изборът на г-н Петров са тези двама ученици, които са попаднали в професионална гимназия, но имат творчески наклонности. Деян определя себе си като музикант и има слабост към тази си „недоразвита част”, както е споделял с мен, от своята култура и заради това е решил да представи себе си и заедно с това града ни и училището чрез творците.

Не мислите ли, че трябваше да се вземат гледните точки на повече ученици и учители?

Не, не мисля, че всеки филм трябва да представя всички гледни точки. Това е авторски филм и има правото да покаже света, такъв, какъвто го вижда или пък такъв, какъвто иска да го види.

Руми и Крис, като разказвачи и преки участници във филма и училищния живот, а не на последно място и самоковски младежи, изразяват доста негативна оценка на града и на хората, живеещи в него. Те говорят и за доста инициативи, с които са се заемали. Откъде идва това мнение, според Вас?

Аз не чух за много инициативи, повечето изброени дейности звучат по-скоро като спонтанно замислени и спонтанно реализирани. Намирам, че високите претенции трябва да се покрият с по-сериозни задачи. А градът ни, който несъмнено има своите проблеми (същото важи и за София, и за Мадрид), очаква енергичните, идейни и действащи млади хора да работят за промяната.

Вие успяхте ли да поговорите с двамата, след изпъчването на пилотната серия?

Аз не разбрах какво точно не им харесва в училището. Бих желала младите хора да не бъдат голословни, да имат конкретни предложения. Лесно се отправят критики. Във времето на прехода сякаш е модерно да се критикува, да не се одобрява нищо и същевременно да не се показва алтернатива. Надявам се, че в бъдеще ние, учителите, да успеем да научим учениците да търсят, да мислят и да реализират идеите си и да не определят себе си „невидими”. Защото щом някой се чувства неразбран и невидим, навярно е така.

Вие нарекохте говоренето във филма „мърморене”, защо?

Говоренето във филма е резултат от субективно изживяване. Чува се мърморене срещу училището – то е такова или друго или трето все изтъркани клишета (съжалявам за клишето), а какво трябва да бъде училището, това не се чува. Подкрепям всяка идея, свързана с положителна промяна. Несъмнено образователната ни система отново се нуждае от реформа. И тази реформа ще се състои, когато обществото ни е готово да изведе и подкрепи личности, способни да генерират идеи, да ги отстояват и да ги прокарват. А до тогава, за да има ред, трябва да се спазват действащите правила. На това се гради цивилизацията. В крайна сметка човек е и училището, което е завършил и града, в който живее. Хулейки училището и града, хулиш себе си. В тази игра топката все се връща към изстрелващия я.

Гъвкаво ли е училището днес, променя ли се спрямо потребностите на съвременния технологично напреднал ученик, който има достъп до голям поток информация?

А вие мислите ли, че учениците могат да използват този поток от информация? Правили ли сте си експерименти в тази област? Или се доверявате на заявления? Знаете ли, че едно изследване на Европейския съюз, направено наскоро, показа, че голяма част от хората заявяват, че могат или че знаят, без на практика това да е така. Проблемът е в прекалено високата себеоценката и в невъзможността да се направи реална преценка.  Това не е валидно за всички, разбира се. Всеки човек заслужава уважение и всеки човек има своите качества. Просто трябва да намери подходящото поле за себе си.  Живеем в свободно време и ако някой смята, че нашият град не може да го удовлетвори, може да отиде другаде. Ние сме професионално училище и изборът ПГТ е личен. Разбира се, в малкия град възможността да има училище по изкуства е трудно реализируема, затова пък ние чрез различни клубни дейности се опитваме да компенсираме това. Не мисля, че някой съзнателно ограничава младите. Все пак нека не забравяме, че училището е място, където се учи. А ученето е усилие.

Каква е вашата конкретна забележка към филма?

Нямам забележка. Гледайки пилотната серия и последващите изяви и коментари на учениците, чух неща от типа „училището реже криле”. Сигурно е така, винаги е било така за някои (както и в много други сфери в живота) за съжаление или за урок, но на друг може да сложи и турбо двигател.