Бойко Хаджийски „Самоков е бил управляван винаги от хора, смятащи се за безпогрешни, богоизбрани и вечни”

Мария Галчева

Бойко Хаджийски е един от най-големите противници на идеята за мястото на бъдещото депо. Затова и към него се обърнахме, след като стана ясно, че Инициативният комитет срещу изграждането на депото започва активна работа по събиране на подписи за свикване на референдум, в който самоковци да изразят мнението си.

Както самият той казва, ако това се случи и се съберат необходимите съгласно закона брой подписи, Самоков директно ще влезе в историята. Досега в историята ни на град никой няма спомен за свикван референдум.

Представяме ви една интересна гледна точка към този проблем. Освен депото и референдума в разговора постепенно навлизат и други теми, свързани с визията за развитие на града или по-точно поставянето под съмнение на стратегиите за неговото дългосрочно бъдеще. Има ли комуникация между управници и граждани или някъде по някои теми има шум в канала и защо така се получава – четете по-надолу.

– Има ли случай, в който някога самоковци да са били питани за нещо и защо не се е случвало това?

– Това е класически пример за риторичен въпрос. Аз нямам спомен през моя съзнателен живот, който не е толкова кратък, някога за нещо самоковци да са били питани, още по-малко пък някой от общинската администрация да се е съобразявал с тяхното мнение или желание. Даже напротив, имам ясен спомен за един бивш вече кмет и настоящ пенсионер, който с навиците на стар партиен функционер ми заяви след една сесия на Общинския съвет, на която говорих срещу избора на място за ново сметище: „Кои сте вие, та вие да решавате ?”. Това изчерпва темата – Самоков е бил управляван винаги от хора, смятащи се за безпогрешни, богоизбрани и вечни. Класически пример за провинциални комплекси.

– Как върви темпът на събиране на подписи за референдума?

– За щастие, темпото е много високо, благодарение на десетките доброволци, които помагат. Съвсем скоро ще имаме и маса на площада. Към момента всеки, който иска да ни подкрепи, може да се подпише в магазина за цветя при Голямата чешма, където има готови бланки. Ако задържим това темпо, към крайната дата за събиране на подписите, ще имаме дори повече от минимално изискуемите по закон за провеждане на референдум. Това ще бъде ярък пример за народен „вот на недоверие” срещу окопалата се и живееща в измамен комфорт общинска администрация. В тази връзка призовавам и всеки честен служител на общината да се присъедини към нас, за да не се срамува от погледа на децата или внуците си. Сега ще си проличи дали в общинската администрация има мъже и жени с характер, или само страхливи баби.

– Има ли други такива референдуми, които са провеждани със сходна тематика на въпроса?

– Доколкото знам, референдум с такъв въпрос досега не е провеждан. В края на миналата година обаче в Каспичан проведоха успешно референдум, чрез който спряха проект за изграждане на инсталация за изгаряне на отпадъци – инсинератор. Това показа, че хората могат да се противопоставят на глупостта на управляващите, когато решат и се активизират. Не виждам с какво гражданите на Каспичан са по-добри от тези на Самоков, та да не можем и ние да организираме и проведем успешен местен вот. Ако пък не успеем, значи си оставаме „самоковски шопове”, за които по-важно е седмичното им меню, отколкото да вземат сами важно за тях решение. А решението за мястото на сметището, което ще събира боклука на четири, а не на една общини, ще определи бъдещето на целия район в радиус от поне 20 км. Ако някой има други илюзии, значи трябва да се върне в първи клас. Само на 100 м от мястото в момента тече река, в посока към града. Свлачища, земетресения – кметът и неговите заместници ще могат ли да спрат тези явления?

– Как прие общинското ръководство новината, че Инициативният комитет иска референдум? 

– С общинското ръководство контактуваме само във Фейсбук, ако въобще можем да приемем монолога от страна на неговия публичен профил като някакъв начин за контакт. Предполагам, че тази новина не ги е притеснила особено, защото те са доказали, че не ги интересува какво мислят 100, 500 или 5 000 граждани. Разбира се, законът важи дори на територията на община Самоков. Така, че ако съберем нужните подписи за референдум, Самоков ще влезе в историята. Даже призовавам и кмета да се подпише.

– Според Вас, какъв ще бъде изходът от този казус, има сигнал и до Брюксел?

– Сигналите до Брюксел са повече от един и са до различни институции, едни са до Парламента, а други – до Комисията. Изходът ще зависи от това дали проектът ще бъде спрян навреме или на инат ще бъдат правени опити да бъде продължен. Във втория случай последиците ще са трудно предвидими и няма да се харесат на някои днешни управляващи и утрешни клиенти на специализираните служби. Аз съм сигурен, че в местността Катранджия повече няма да има сметище, след като старото бъде затворено.

– Каква е оценката Ви за 4-годишното управление на общината? Кои са силните и слабите страни?

– Ако ставаше дума за шоу, а не за управление на община, даже можеха да претендират и за отлична оценка. Днешното „ръководство” на общината е една прекрасна циркова трупа, която може да равесели и най-тъжния човек. Говореше се за някаква „нова визия”, а през 4-те години на това „управление” се видя, че никаква визия няма, нито помен от някакво стратегическо мислене. Самоков си остава някъде извън времето и пространството. До града се стига само с автомобилен транспорт, зависим от състоянието на някакви строени през средата на миналия век пътища. Нито помен от намерение за свързване на града с железопътната мрежа на страната, нито намек за идея за строеж на летище за малки самолети, каквито има по курортите, с които все обичаме да даваме пример. Никаква яснота какъв град ще бъдем и на кой отрасъл ще наблегнем през следващите поне 20 години. Вместо това – заря „подарък от общината”; безумни фонтани и паметници; бетониране на градинки, защото „били останали пари”; порти на града, повдигащи въпроса „Защо?” и разбира се, венецът в шоупрограмата – бутафорията Цари мали град, влязла в списъка на ЮНЕСКО, но не в този със световното културно наследство, а в този с фалшивите исторически паметници. Ако в общината смятат, че техните задължения се свеждат до снегопочистването и асфалтирането на няколко улици и организиране на зрелища за публиката, значи трябва да изберем други хора на тяхно място. Преди цялата гора в общината да бъде изсечена и преди цялата, имаща някаква стойност, общинска собственост да бъде подарена (справка – „продажбата” на дяловете на Общината в дружеството „Надар 2006” ООД на „Ел Ем Импекс” ЕООД).