Божидара Трохарова: „Още от самото начало се влюбих в китарата”

Анна Манова

Навлизаме в един от най-женските месеци от годината. Той е най-непредвидимият, емоционален, объркан, спонтанен и интересен, каквито са и самите представителки на нежния пол. Жената е като пъстра палитра от цветове и ако не успееш да се докоснеш до най-светлите и до най-тъмните тонове, няма никога да я разбереш и разгадаеш напълно. Едно е сигурно обаче, жената е създадена, за да бъде обичана, обгрижвана, да бъде продължителка на света, да следва мечтите си и да бъде щастлива.

Пътят на мечтите е избрала и чаровната дама Божидара Трохарова. Тя е от онези млади хора, които много рано се усетили кой е техният път и го следват безрезервно. Божидара се влюбва в китарата още от първото докосване до нежните й струни, случва се магията и тя разбира, че този инструмент няма да е нещо мимолетно за нея. Още като много малка изпитва силно желание да свири, но нейните родители смятат, че това е поредното краткотрайно увлечение. В момента, в който разбират че това не е така, и дъщеря им освен желание има и талант, и купуват първата китара. И така нейният живот се обвързва с музиката. Записва се в китарния ансамбъл на преподавателя Христо Христова в Самоков, след това свири в училищната банда Neon Mosquito. В момента е третокурсничка в НМА „Панчо Владигеров” със специалност класическа китара в класа на доц. д-р Росен Балкански. Намира време да преподава китара на малчугани и младежи в софийската школа Мusic Art Center.

За Божидара музиката е вид медитация и време, в което да изчистиш съзнанието и да погледнеш света с други очи. Тя е отдадена на инструмента, а желанието й е да продължава да се развива, да има поле за изява както в страната, така и в чужбина. Но винаги намира поводи да се върне в Самоков. Повече за талантливата Божидара Трохарова четете в следващото интервю.

Божидара, винаги ми е приятно да се срещам с млади и талантливи личности, които да носят на града ни положителен привкус. Разкажи ми как избра китарата или тя теб те избра? Не е ли предпочитан повече от мъже този инструмент?

Започнах да свиря при г-н Христо Христов в китарен ансамбъл „Акустика”, когато бях в седми клас. Но интересът ми към инструмента датира от много по-рано, още от детските ми години. Тогава родителите ми не повярваха, че искам сериозно да се занимавам с китара, защото преди това ходех на различни спортове, но всичко продължаваше месец или година. Истината е, че още от самото начало се влюбих в китарата. Може би първият момент, когато усетих това чувство беше, когато бях на гости в една приятелка и там някой от роднините й имаше китара. Тя не се пипаше, но аз я взех, дръпнах една струна и… май така се случи магията. Тогава бях много малка. Когато станах част от „Акустика” господинът ни казваше, че китарата изискват време и търпение, както и свирене всеки ден поне по 10 минути. Аз хващах инструмента и свирех по много часове. Преди свирех повече на акустична китара, после започнах да се занимавам с класическа. Не смятам, че китарата е повече мъжки, отколкото женски инструмент. Или ако преди е било така, намирам че вече е остаряло схващане.

Спомням си, че беше част от училищната банда Neon Mosquito и се изявявахте на различни събития в Самоков. Имахте възможността да свирите на рок феста „БороРок” в Боровец, на една сцена с изявени имена в бранша. Как се чувстваше като част от група? Какво е усещането да излезеш сам на сцена и различно ли е с група?

Забавно беше с групата. Сформирахме се някак естествено – ученици с интерес към музиката. Репетирали сме на различни места в града. Първо бяхме в читалище – паметник „Отец Паисий”, след това във физкултурния салон на училището ни ПГ „Константин Фотинов”. Свирихме заедно няколко години. Усещането бешe като по филмите – училищна банда, която имаше възможността да участва в клубове, свирили сме на рождени дни, на площада в града, на „БороРок” и на местния музикален фестивал „Ритъмът на планината”. Натрупахме опит. След това завършихме училище и всеки от нас пое по своя път. След участието ми в група научих, че когато свириш с повече хора се изискват повече компромиси и от тази гледна точка е по-сложно, отколкото да свириш сам.

Стъпка по стъпка от ученичка се превръщаш в преподавател по китара. Какво е да си от другата страна?

Когато бях в 11 клас тръгнах на уроци в една софийска музикална школа, в която вече две години преподавам. Предложението дойде от учителя ми по китара там. След като започнах да уча в Академията той ми предложи работа. И аз на драго сърце се съгласих да стана част от екипа в неговата школа. Определено е много приятно чувството да се занимаваш с деца. Много е хубаво, когато ги виждаш, че идват с желание, проявяват постоянство и се радват на всяка нова среща с теб. Преподавам на деца от всички възрасти, идваха дори възрастни хора.

Как започва един час по китара при теб? На какво искаш да ги научиш?

Мен г-н Христо Христов ме запали по инструмента, беше търпелив. Важно е на какъв учител ще попаднеш в началото, за да успее да те мотивира. Започвам малко по-плавно като им обяснявам какво представлява самата китара. След това им показвам нещо. Децата като чуят китарата и вече искат и те самите свирят по този начин. Според мен е важно да не се упражнява в началото натиск над детето. Трябва да се отдели повече време да му се обясни, да му се разясни, че е хубаво да се свири всеки ден. Това според мен е правилният начин. За сега съм доволна от това, което правя. Забавлявам се и ми доставя удоволствие.

Миналото лято успя да посетиш Испания като част от лятна академия. Това е страхотен шанс и обмяна на опит в професионалната сфера. Разкажи ми малко повече? Как се случиха нещата?

През лятото бях в Испания на лятна академия за китара. Видях случайно реклама във Facebook. Единственото условие беше да изпратиш клип със свое изпълнение и да изчакаш дали ще те одобрят. Реших да опитам. След около месец получих имейл, че съм одобрена. Много се зарадвах. Академията беше с продължителност от един месец. Проведе се в един изключително красив град- Гранада. Преживяването беше уникално. Запознах се със страхотни хора. Повечето бяха от Калифорнийския университет, които са организаторите на самата Академия. Преподаваха ми легенди в китарното изкуство като Пепе Ромеро и Скот Тенант. Освен индивидуални уроци имахме и групови занимания. Имаше и много концерти – в едната част от тях участвахме, на другите бяхме зрители. Това, което ми направи силно впечатление е отношението на хората към културата. Нямаше концерт, на който залата да е празна. Когато тук отида на концерт на някои китарист ми прави впечатление, че залите са изключително празни, а той е доста добър и способен. Но има време да се променят нещата.

Освен талант и постоянство е необходим и подходящ инструмент. До колко инструментът  е важен за един професионалист?

Определено инструментът е от значение. В началото сирех на най-обикновена китара. Малко преди да кандидатствам в Академията си купих една „Кремона” и бях много доволна от нея. Тя беше в пъти по-добра от старата. И това е съвсем естествено, като всяко нещо с времето имаш нужда от нещо по-добро. От лятото съм с нова китара на Ефтимиадис. Това е инструмент на друго ниво. И създателят й е много приятен човек.

Имаш ли интересни и забавни случки, свързани с музиката?

Да, сега се сещам за един – не знам дали е повече забавен или стресиращ. Всяка година държим годишен изпит. Цяла година се подготвяме за него. Малко преди изпита моята китара падна и успя да се счупи на две части. Всички около мен бяха нервни дали ще се правят добре, концентрирани са, оплакват се, че нещо не им се получава. А аз стоя, наблюдавам ги, и си мисля как аз дори нямам инструмент за изпита. Успях да се справя със ситуацията, като изчаках всички и се явих последна. С китара ми съдейства един колeга, който беше от първите на изпита, за да имам време да се разсвиря. С чужд инструмент е доста по-трудно. Но успях да се справя. Не съм очаквала, че може това да ми се случи.

Кога обичаш да свириш извън сцената, извън ангажиментите от университета? Имало ли е случай, в който си сядаш вкъщи и изпитваш потребност да свириш, защото си тъжна или щастлива?

При свиренето се изисква постоянство, особено ако искаш да си добър професионалист. Трябва всеки ден да свириш по един определен минимум часове, поне 4-5 часа. Но извън това ми прави впечатление, че за мен свиренето, независимо дали ми е тъжно или весело е като вид медитация. Откъсваш се за момент от всичко, отдаваш се на момента и някак другите неща минават.