Общество

Божественият огън отново ще озари Самоков

Анелия Балабанова

otec-mihail2Вярата стои в основата на оцеляването на човешката цивилизация, на нейното развитие и просперитет. Вярата в Бог, вярата в нас самите, вярата, че ще успеем е водещата сила, която  винаги е давала опора на човечеството, че животът има смисъл. Екзистенциалният въпрос за смисъла на живота, който си задава всеки от нас, може би никога няма да получи своят точен отговор, но е ясен знак за стремежа към успеха. А точно тази вяра в силата и желанието за живот и ни помага да открием смисъла за собствения ни житейски път. Подобно на поклонниците, преминаващи по пътя към Сантяго де Компостела. Неповторимо преживяване, което ги променя завинаги. Различни ставаме и всички ние в навечерието на големите християнски празници – по-одухотворени, вярващи и милосърдни. Самоков ще посрещне Великден с надежда за по-добри дни и нов архиерейски наместник – отец Михаил Колев. Вижте какво сподели той за читателите на „Самоков 365”.

Отец Колев, по-различен ли е за Вас този Великден, вече като архиерейски наместник на Самоковската духовна околия?

Не усещам особена разлика. Приемам себе си като обикновен човек, който е натоварен с една по-голяма отговорност спрямо Бога, спрямо задълженията, спрямо хората. Струва ми се, че разликата ще я усетим всички ние, когато дойде денят на Възкресението, защото контрастът между тъгата, мъката и печала от Христовите страдания със сигурност ще противостоят на онова прекрасно, празнично, пасхално настроение, което със своята сила и светлина ще огрее сърцата и домовете ни. Като вярващи хора истинската разлика трябва да я търсим именно там. Трябва да я търсим и в промяната на душевното настроение, във възкръсването на доброто и чистото.

Трябва ли да се сещаме за вярата и да се обръщаме към църквата, религията и Господ, само по определени поводи или това трябва да бъде наше обичайно поведение?

Вярата трябва да бъде начин на живот, начин на съществуване. Трябва да се вплете в ежедневието на вярващия човек така, че когато напуснем Божия дом и се влеем в обществото да продължаваме да бъдем не по-малко християни и не по-малко вярващи хора. И не това, което се случва по света трябва да влияе на нашата вяра. Сигурен съм, че дълбоко в себе си българският народ носи хилядолетно и изконно красотата на православната вяра. Ние сме закърмени с нея. Времето и превратностите са ни показвали, че винаги когато сме отстъпвали от вярата, сме отстъпвали и от най-красивите и ценни добродетели, които носи българският дух. И затова ми се струва, че днес повече от всякога вярата ни е необходима. Да осветлява нашите дела, да осветлява нашите мисли и чувства и да бъде една ръководна светлина за поведението ни.

Достатъчно ли е обърната църквата към младите хора и успява ли да привлече към своята кауза подрастващото поколение?

Доколкото успяваме да направим това от църковния дом, вероятно да, но винаги има какво повече да се желае. Мястото на църквата е сред народа и точно като такава я приемаме. Що се отнася до възпитанието на децата това е нещо много комплексно и изключително важно. От една страна детската душа е доверчива, искрена, податлива, а от друга много лесно в нея могат да се настанят онези съвременни явления, обвързани и с егоизма и с агресията, както и с недоброто отношение към близките. И затова, повече от всякога Светият Синод на Българската православна църква се опитва предметът „Вероучение” да бъде заложен в учебните програми. Спор няма, че всеки енорийски храм се опитва по един или друг начин да проповядва добродетелите.

И ми се струва, че това нещо трябва да се превърне в приоритет за нашата държава. Моралът, етиката, нравствеността на нашите деца трябва да бъдат първостепенни.

В навечерието на големите празници се организират различни благотворителни инициативи в помощ на нуждаещите се. Като цяло състрадателни ли сме и само в определено време от годината ли трябва да се помага?

Вярно е, че се появяват много благородни инициативи и е важно да останат такива – с християнската нравственост, с празничността. Струва ми се обаче, че не трябва да оставяме такава голяма пауза – от празник до празник. Месеци и седмици, които да отминават в привидно спокойствие, че един, два или три пъти в годината сме изпълнили своя дълг. Ще попитате къде е мястото на църквата? Във всичко онова, което по един или друг начин се съчетава с християнското учение. Всяка проповед, всяка помощ, всяка добра постъпка, дела и моменти  на съпричастност са тези, в които църквата взема участие и помага.

Специално за Вас какъв е този празник. Как ще го посрещнете и отбележите тук, в Долномахленската църква „Въведение Богородично”?

Струва ми се, че от части празникът сме започнали да го посрещаме още в началото на Великия пост. Цялото това време – прекрасно, особено, различно в годината ни, водеше и подготвяше за Христовото възкресение. За онази свобода, изкупление, за онази любов, която Бог на кръста искаше да подари на всички нас. Ще посрещнем празника на първо място като християни и вярващи хора – чрез ежедневно богослужение, чрез желанието за промяна и тя да бъде видима за хората около нас. Чрез възможността да споделим вестта за Спасителя и най-сетне да се опитаме да събудим в сърцата на хората същата онази надежда и пасхална радост, която Христовото възкресение – преди повече от 2 000 години-събуди в сърцата на хората.

Как се отнасяте към това, че светското навлиза все повече в отбелязването на големите християнски празници?

Аз така и не мога да си обясня тези великденски зайчета. Истината е, че по отношение на духовните празници, нашият народ търси и почита съкровеното, истинското. И така трябва да бъде. Аз бях много изненадан, когато в началото на постите разбрах за Конски Великден /ставаше въпрос за Тодоровден/.

Битовизмът винаги е вървял ръка за ръка с празничността с тази разлика, че никога не трябва да бъде на челната позиция. На първо място е редно да се постави християнското възприятие и тълкуване на празника. Вече, когато посрещнем Възкресението, съзнанието ни да не бъде заето само с мисълта за козунаците и яйцата, а с нашата вяра, радост и благодарност.

Кога ще дойде благодатният огън в Самоков и вие ли ще го донесете?

С божията помощ, разчитайки на благословията, сме направили необходимата организация и в късния съботен следобед се надяваме да го вземем от летище „София” и да го пренесем и в Самоков.

 

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close