Зоя Станкова
Богомил Йорданов, познат ни най-вече като културист, е едно младо момче, което се е сблъскало от рано с не малко неволи в живота си, но борбеността, човещината, неугасващият устрем към успех и откриване на себе си го водят напред и нагоре.
Какво се крие зад големите мускули? Едно голямо сърце, което също иска грижа за себе си, за да бъде такова и дори още по-голямо!
За това как спортът и поезията съжителстват като едно цяло. За успехите си. За себе си ще ни разкаже самият Богомил Йорданов.
Изгревът на твоята душа
Защо все питаш какво е сторено за теб?
А ти сторил ли си нещо искрено за друг човек?
Не се сравнявай, с други не се оправдавай!
Ако искаш повече любов – повече раздавай!
Без значение беден ли си, или си богат,
още в сърцето ти започва по-добрият свят!
Обичай другите, както обичаш себе си,
прощавай – прошката лекува всички белези!
Всеки от нас носи неразкрита красота,
с усмивка позволи й да изгрее от твоята душа!
За хората, които не те познават – кой е Богомил Йорданов?
– Богомил е най-обикновен човек като всички останали. Човек с мечти, страхове, надежди, разочарования, върхове и спадове. Човек, който никога няма да забрави откъде е тръгнал, който може да видите да се разхожда из улиците и винаги да заговорите, защото той винаги ще Ви обърне внимание и ще Ви изслуша.
Занимаваш се с културизъм, но си завършил право, а същевременно пишеш поезия. Би ли ми разказал повече за спортната си кариера?
– Да, завърших право и понякога пиша стихчета. Колкото и банално да звучи, истината е, че когато бях малък наистина исках един ден да стана като добрите герои, които побеждават лошите и помагат на хората, които заслужават. А в книгите и в приказките добрите герои винаги са по-силни и вътрешно като личности, и физически. Това ме подтикна като малък да започна да тренирам карате, а на 13 години да започна редовно да посещавам фитнес залата. Освен гореспоменатото, аз съм отгледан от баба си, прекарвал съм много време на улицата, и тренировките ме спасиха, помогнаха ми да не пропадна като много мои познати от онова време. Каквото и да ми се е случвало тогава, просто отивах в залата, тренирах и „забравях“, изкарвах си го там. По-късно, с времето, осъзнах, че само с мускули няма нищо да направя в този свят. Ако живеехме преди 100-200 години – може би щях да бъда полезен със сила, но не и в днешните времена, когато всичко е много по-сложно. Не можеш просто да се облечеш като Батман и да всяваш правосъдие, защото ще отидеш в затвора. Така се зароди и идеята да запиша да уча право, което се случи с много перипети и трудности, защото започнах да работя на 15 години и не съм имал достатъчно време да уча.
Що се касае за спортната ми кариера – ще се постарая да бъда по-кратък, едва ли тя е най-интересното нещо. Преди 2005-та година съм ходил на много състезания по културизъм и по силов трибой, но не съм имал кой знае какви резултати. През 2005-та година имах тежка автомобилна катастрофа, след като колата ми попадна в дупка на пътя и без спирачен път се ударих в метален стълб. Имах спукан пикочен мехур, скъсано дебело черво, счупен таз с извадени тазобедрени стави, счупено и извадено рамо. След катастрофата много хора напълно ме отписаха и забравиха, но след 5 операции успях да се завърна. Исках да покажа, че са сгрешили, че мога да го направя, независимо кой какво казва. Така през 2007-ма година станах Балкански шампион за мъже по културизъм, а през 2008-ма година спечелих турнир „Мечката“. След тези състезания се оттеглих, дипломирах се, случиха се много неща, търсех работа, работих в министерство на труда като експерт международни организации, после започнах работа като юрисконсулт при ЧСИ Мариян Петков, където съм до момента. Преди това съм работил за списание „Мускули и фитнес“, а в момента работя паралелно и за www.bodyconstructor.com Друго интересно извън спорта е, може би, че бях решил, че човек трябва задължително да търси правата си и се съдех 10 години с общината за дупката на пътя. Въпреки че автотехническите експертизи бяха в моя полза, накрая изгубих делото, защото не съм доказал по безспорен начин, че точно заради конкретната дупка се е случило. Общината се защитава с двама адвокати с хонорар по 20 000 на инстанция. В крайна сметка ме осъдиха на 7023 лв. разноски за 3-те инстанции, защото съдът намали разноските по справедливост и явно, за съжаление, ще трябва да съдя България в Страсбург.
Разбрах, че се връщаш към спорта, какво те провокира да възродиш старата страст?
– Никога не съм спирал да искам да се състезавам отново, но просто нямах финансовата възможност през последните 7 години. Имах много трудности, включително и да се грижа за баба ми, която се беше парализирала напълно и почина миналата година. Благодарение на работата ми при Мариян Петков постепенно се стабилизирах, а благодарение на Бодиконструктор станах по-известен и повече хора научиха за мен. По този начин успях да намеря хора, които да ми помогнат – нови фирми – Impact Nutrition от Англия, Spartans pro athlete – които правят спортни дрехи, както и българската фирма „Триано“ ООД, която от този месец ми помага с храненето. Подготовката започва на 15 август и ще трае точно 3 месеца – до 15 ноември, когато ще участвам за пръв път от 7 години на турнир по културизъм. Мястото е Лестър, Англия.
Кой е най-големият ти успех като спортист, като човек?
– Не мога да преценя кой точно е най-големият ми успех. Лично за себе си съм щастлив, че въпреки операциите успях да стана Балкански шампион през 2007-ма година, другото е, че през 2012-та година ходех на конкурси за държавна работа и на всичките се класирах в първата тройка, и в крайна сметка, без никой да ми е помагал и без връзки, успях да започна работа в министерство, където останах 1 година. Може би това са едни от най-големите ми успехи. Но знаеш – всичко е и начин на мислене – каквото и да става не бива да се предаваме! Трябва да опитваме и да опитваме и да опитваме, докато успеем! Много хора се отказват и решават, че нещо е невъзможно, много други хора пък винаги твърдят, че някой друг е постигнал нещо с измама, просто защото те не са успели. Трябва да бъдем внимателни със своите мисли, защото мислите ни пораждат действия, действията пораждат навици, навиците изграждат съдби…
Когато те погледне човек – мъж като скала, както биха казали старите хора. Кажи ми, как в едно тяло, всяващо респект живее поетична, нежна душа?
– Не знам защо хората смятат, че подобни неща са несъвместими. Всичко са предразсъдъци и предубеждения, на които постоянно попадам. Както някои хора след работа отиват на дискотека или пият бира пред телевизора или нещо подобно, аз просто отивам да тренирам, а после често си чета някоя книга. Винаги може да се намери време за всякакви неща, но това е въпрос на желание и приоритети. Другата част от отговора се съдържа в отговора на втори въпрос.
От кога пишеш и изобщо как намери поезията в себе си или тя те откри по някакъв начин?
– Пиша от време на време някъде от 14-годишен. Със стихчетата исках някой да ме забележи, да види онова, което е отвътре, не само отвън. Писал съм и какво чувствам, когато обичам, когато вярвам, когато се надявам… Всичко са нормални човешки чувства, които всеки е изпитвал. Вече не пиша толкова много поезия, повече често вмъквам истории за живота в някои от статиите, които пиша за Бодиконструктор. Обмислям може би по-нататък да напиша книга за уроците, които съм научил досега, но още не е дошъл моментът. Поезията е нещо красиво, но не може да опише хилядите неща, които ми се иска да предам…
Какво те провокира да пишеш стихове?
– Вече ти отговорих… Отначало най-обикновената причина – желанието някое момиче да види какъв съм и отвътре, не само отвън. После вече с времето нещата се промениха и спрях да обръщам толкова внимание кой какво мисли за мен.
Коя е твоята муза?
– Животът и всичко в него. Хората – толкова удивителни, способни на най-невероятните постъпки – добри и лоши.
Как съжителстват паралелно поетът и спортистът в теб, трудно ли е или лесно постижимо това?
– Не знам защо трябва да е трудно. Вече ти казах – имаш избор какво да правиш с времето си. След работа тренирам и чета книги, обичам и да пътувам, и да наблюдавам „дребните“ неща, които много други не успяват да забележат. Всичко около нас е едно чудо, просто трябва да имаме подходящата гледна точка, за да го забележим. Поезията е свързана и с това и няма нищо несъвместимо със спорта. Всеки човек е напълно различен и е индивидуалност, не бива да слагаме етикети, а първо да даваме шанс да опознаем…
В живота си имаш повече поезия или повече борби за доказване?
– Някога се борех, исках да се доказвам, сега правя просто това, което чувствам и съм по-спокоен. Нямам какво да доказвам, а поезия пиша, когато изпитам нужда за това.
Малко нестандартен въпрос, но в коя твоя половина се влюбват по-често жените – в поетичната душа или в респектиращата визия?
– Не мога да кажа нищо конкретно, защото, както вече споменах – всеки човек е различен. Не мога да кажа жените, поетите, спортистите, депутатите, лекарите, адвокатите… Всеки човек си има свой живот, свой опит, разбирания, вярвания, начин, по който вижда света. Надявам се да се влюбят в мен заради съвкупността от неща, които съм. Все пак всеки иска да бъде разбран и обичан точно такъв, какъвто е.
Какво не му достига на днешния ни ден и кое би направило живота ни по-красив и приятен?
– Главният герой на една от любимите ми книги обича да казва: „Ако не ти харесва културата и света около теб, създай си своя култура и свой свят.“ Много неща не достигат, но напоследък се научих да гледам повече към себе си, да мисля какво мога да подобря в себе си. Не мога да променя света, но мога да променя това, което съм аз, да променя своя малък кръг на влияние. Ако стоиш и само гледаш другите и се сравняваш и говориш лошо за тях– това не променя нищо в твоя живот – хабиш си напразно енергията, но при теб всичко си е същото. Точно затова гледам себе си и какво може да се промени тук, вътре в мен. Да, ценностите са се променили, да много от младите са безотговорни, неграмотни, нямат уважение, мързеливи, търсят само удоволствия. Може би е така, но това не е добре за тях. Иска ми се всички да намерят своето щастие и се тревожа, че в днешния материален и груб свят все по-малко хора са истински щастливи… Но кой съм аз да давам мнение. Предпочитам да изграждам своя свят, да научавам нови уроци, да откривам щастието и да се опитвам да го предам на повече хора наоколо.
Има доста хора, които ти се възхищават, следят твоето развитие, независимо дали в поетичен или спортен аспект, какво послание би отправил към тях?
– Благодаря много на тези хора! Знам, че още има и добри и умни хора и надеждата съвсем не е изгубена! Моят съвет е да бъдат себе си, да не обръщат внимание на негативни мнения и коментари, а да вярват, наистина да вярват в мечтите си и в себе си! Каквото и да се случва, никой не може да ни отнеме онова, което е вътре в нас! Каквото и да се случва, каквито и изпитания да има, колкото и пъти да падаме преди това, ако наистина искаме нещо, ще го постигнем!
Човеците
Докато постоянно други обвиняваме,
докато сме заслепени от завист;
докато от голи предразсъдъци страдаме,
докато изпитваме омраза и ненавист;
докато парите са по-важни от душата;
докато се кланяме на идоли от плът;
докато се имаме за господари на Земята;
докато живеем без посока и без път;
Ще продължаваме да тичаме към пропастта
в жестока надпревара на глупаците;
ще изгубим докрай човешката си страна,
и ще изчезнем точно като динозаврите!
Но странно! – Слънцето все така ще си гори,
и пак ще си минават милиони векове!
Нищо във Вселената няма да се промени,
без нас човеците – мислещите се за богове!
