Благовест Бичаков: Публиката е най-големият коректив и най-голямото мерило!

Жанета Димитрова

За Благовест Бичаков  бях прочела, че не може да се каже дали първо е проговорил или първо е пропял, и вероятно има много истина в това. Искрата на любовта към народната музика, в него се пали още на читалищната сцена в родното му село Бели Искър. Доза амбиция и абсолютен талант го изпращат в ансамбъл „Гоце Делчев“-София и на голямата сцена, като самостоятелен изпълнител. Средното си образование завършва в Гимназия по телекомуникации в град София, а бакалавърската си степен в СУ “Св. Климент Охридски” – специалност „Връзки с обществеността“.  В момента освен, че се занимава с народна музика е продуцент и водещ на фолклорно предаване по радио „Зорана“.

За предизвикателствата по пътя към успеха,  сблъсъка с медиите и работата като радиоводещ, в следващите редове, от първо лице – Благовест Бичаков.

Кой откри таланта ти? И от къде идва тази любов към българската народна песен?

Таланта ми го откриха още в началното училище в с. Бели Искър. Имаше училищен хор и ме избраха да участвам в него, по- късно станах солист. Когато бях на около 9 – 10 години в селото дойде голямата народна певица Кремена Станчева, която ме хареса и ме избра да участвам заедно с нея и други деца в един детски конкурс. За любовта ми към народната музика не мога да кажа точно от къде е, но моят дядо по майчина линия,  на времето е пеел и най-вероятно от там съм се запалил по народната музика.

От колко години се занимаваш с музика?

С музика се занимавам още от 6 – 7 годишна възраст. Професионално – от 2011 г., когато записах и първата си авторска песен “Благо ми е”.

Част си от ансамбъл „ Гоце Делчев“-София,  разкажи малко повече за съвместната ви работа.

В ансамбъл  „ Гоце Делчев“- София пея от 2007 г. Там започнаха изявите ми на голямата сцена. Там се запознах с много известни хора от музиката, а и не само. Започнаха изявите ми в различни телевизионни предавания и радиопредавания. Заедно с ансамбъла записахме и няколко албума в първо студио на БНР. Изключително благодарен съм за всичко, което ми даде ансамбълът и все още продължава да ми дава в личен и професионален план.

Миналата година участвахте в кастингите за проекта  на „Шоуто на Слави“  – „Игра на хорове“, до къде стигнахте, какво ви донесе това предизвикателство?

За съжаление не бяхме от избраните, но самото участие ни донесе много приятни емоции, които пожелавам на всеки да изживее.

Кога се появи желанието ти да се изявяваш индивидуално и да създадеш своя песен?

Както споменах през 2011 г. реших, че трябва да оставя свой собствен почерк в музиката. Тогава казах на диригента на анасамбъла – Никола Ваклинов, че искам да ми напише песен. Казах му: “Искам песен, която да е специално за мен”. Няколко дни по-късно песента беше готова и така се появи – “Благо ми е“! Според мен всеки изпълнител трябва да има свой собствен почерк и да върви по свой собствен път, за да остави нещо след него!

Клипът е сниман в родния Бели Искър, идеята дойде с песента или още преди нея знаеше, че  първия клип ще снимаш там?

Идеята за клипа дойде след песента. Тогава заснехме още два видеоклипа на същото място. Исках да покажа на хората от къде съм. Да видят всички, на какво прекрасно място съм израснал, да видят “Орловите скали”.

От първата песен насам изпълняваш авторски песни, не те ли беше страх от това, как ще те приеме публиката?

Беше ме страх, разбира се, но си казах, че ще направя това, което искам,  ще се забавлявам, а пък да става каквото ще.  Сега, няколко години по-късно, не съжалявам, защото песните ми се приемат много добре. Това може само да ме радва и да ми показва, че вървя в правилната посока!

Публиката ли е най-големият коректив?

Публиката е най-големият коректив, най-голямото мерило и най-големият критик! Тя може да те издигне до върха и да те свали на дъното. Неслучайно се казва “нейно величество – публиката”.

Работиш с дългогодишния диригент на ансамбъл „Гоце Делчев“-София –  Никола Ваклинов, заедно ли подбирате  песните в репертоара ти,  случва ли се да имате творчески различия?

От началото до ден днешен работя с него. Винаги се разбираме с две думи какво искам и как го искам.  Работил съм и с други големи имена в музиката, разбира се. Последната песен ми е подарък от Райко Кирилов, който написа музиката. Текстът на песента е на голямата поетеса Надежда Захариева, а аранжиментът е на Светослав Лобошки. Благодаря им за прекрасната песен, която създадоха за мен – “Цвете синеоко”.

Съществува ли приятелство в творческия бранш или конкуренцията надделява?

Специално аз не виждам да има конкуренция, напротив, имам много приятели в бранша. Винаги помагам с каквото мога.

Повече от година си автор и водещ на радиопредаването „Хоп-троп“,  чувстваш ли се комфортно в амплоато на водещ, когато си от другата страна и интервюираш колеги?

Това е едно от най-прекрасните неща, които са ми се случвали. Създадох много приятелства покрай предаването.  Докоснах се до много от големите имена в народната музика, с някой от тях станахме и приятели. Работата в радиото ме усъвършенства, мога да кажа, като човек и професионалист.

Гости в студиото ти са изявени и известни музиканти, много млади изпълнители, какво ти носи работата като журналист?

Работата като журналист ми носи много знания, защото всеки човек, който ми гостува ми дава частица от неговите знания, преживявания и емоции. Всеки гост ме обогатява по някакъв начин.

И тази работа има своите тънкости, преди известно време самият ти беше замесен в един скандал, силно коментиран в медийните среди,  каква е истината със случая „Бентлито“  и излезе ли тя на бял свят?

Истината излезе наяве, случаят е приключен, успях и от тази история да извлека положителното. Както се казва – няма лоша реклама.

Каква е същността на журналистическата професия и има ли качествена журналистика в България?

Разбира се, че има качествена журналистика. Има много млади журналисти, които с удоволствие и отговорност си вършат работата. Журналистиката е качествена, когато журналистите не търсят сензации, а истината.

Имаш участия и зад граница, как те приема публиката в чужбина и съответно в родината ти? Разпознаваемо лице и глас ли си?

След толкова години на сцена, смея да твърдя, че вече моят глас и моето име са разпознаваеми за публиката. Зад граница винаги са ни приемали много топло, мен и моите колеги. Ние сме носители на българщината и няма как да не ни посрещат с топли чувства.

От кое свое участие пазиш най-благия спомен?

Всяко мое участие е много различно от предишното. На всяко едно се срещам с различни хора и това ме прави щастлив, защото и песните и емоциите са различни. Всяко едно участие за мен е като първо. Винаги се вълнувам изключително много и винаги има тръпка.

Как младите хора приемат фолклорната музика, уважават ли я, има ли тя път към сърцата на почитателите на другите жанрове?

От доста време насам наблюдавам тенденцията на завръщане към корените от младите хора. Покрай моите участия и работата ми в радито виждам как все повече млади хора пеят и танцуват български народни песни и хора. Ние, по-младите изпълнители, трябва да се опитваме да приобщаваме младите хора, за да поддържаме българските традиции живи. Не трябва да забравяме, че фолклорът е бил нашето минало, сега е нашето настояще и ще бъде нашето бъдеще.

Наближават празници, какво пожелаваш на себе си и на всички твои близки и почитатели?

Пожелавам най-вече много здраве,  много усмивки,  много позитивизъм, защото ежедневието ни става все по-забързано и напрегнато. Слушайте хубавата българска народна музика и не забравяйте своите корени! Бъдете здрави и щастливи!