Анелия Балабанова
Затворете очи и мислено си представете какъв щеше да бъде животът ви ако приличахте на някоя известна личност. Ама 1:1 и то без никаква пластика, хирургическа интервенция или целенасочени действия, провокирани от явна симпатия към определен персонаж. Така, де. Друго си е по рождение да си двойник например на Силвестър Сталоун. Както Бисер Станоев, който е истинско и неподправено копие на известния холивудски актьор. Нямаше как да не ви предложим тази вълнуваща среща със самоковския Роки или Рамбо, както щете. Интересно е как самият той се отнася към подобно намигване на съдбата, белязало живота му и този на неговото семейство?
„В началото ми беше странно, но после свикнах. Доста интересно е като отида на морето. Видят ме чужденците и: „Фото, фото”, искат да се снимат с мене. На мен пък английският ми е като „роден език” – не знам нищо. С течение на времето свикнах и със снимките, и с това да ме сочат с пръст. За мен вече е нещо нормално. Виждах и осъзнавах приликата, но не съм очаквал да се забележи от другите” – разказва Бисер. Смее се, че има много прякори – Роки, Рамбо и много именни дни. Признава, че харесва екшън звездата като актьор и филмите му, но като личен живот не се интересува и не следи изявите на холивудската знаменитост. „Не съм си направил труда да се променям по какъвто и да било начин, за да заприличам повече на него. Аз съм си такъв, какъвто съм – ходя на работа, гледам си семейството”, казва героят на нашия разказ.Често пъти се е налагало да дава автографи, най-вече на малки деца, които смятат, че всъщност той е Силвестър Сталоун.
Няма как да не тежи приликата и соченето с пръст. Днес Бисер е свикнал с хорското внимание, но споделя, че е било така, особено в началото. Интересните случки го съпътстват навсякъде.
Големите му приключения като двойник на Слай започват в края на 80-те – началото на 90-те. Големият му брат си купил кола и двамата случайно минали през ромския квартал в Самоков. Бисер се возел отдясно и се бил изтегнал през отворения прозорец. В един момент няколко деца го забелязали и хукнали след колата. Със себе си увлекли и други и накрая се оказало, че зад колата тичат двайсетина малчугани и крещят “Рамбо, Рамбо!”
Че е одрал кожата на Роки /най-известния герой на Сталоун/ забелязват и съвсем случайни хора. „ Уж с телефоните тръгнат да снимат пейзаж или нещо друго, но в кадъра съм и аз. И виждам с периферията” – споделя той част от преживяванията си. Друг любопитен момент е свързан със семейно посещение на Рилския манастир и случайната среща с един кореец, който едва не припаднал. Визуалната прилика между Рамбо и Бисер от Самоков е поразителна. По-наблюдателните обаче откриват и други общи черти между двамата – сходство в гласа и маниерите – движенията на ръцете и др. А основната им разлика е в ръста. Както се казва всичко родно е по-добро, нашият самоковски двойник на холивудската звезда е поне с една глава по-висок от оригинала. Друга допирателна точка е страстта към моторите. Героят на нашия разказ – Бисер е решил в бъдеще да ги остави на заден план заради многобройните травми. Става въпрос само за пистовото каране, останалото ще остане едно приятно хоби и бягство от натовареното ежедневие.
Какво ще се случи ако двамата един ден се срещнат и видят очи в очи? Бисер не крие, че езиковата бариера е единият ущърб, който го спира да бъде по-настоятелен и по-амбициозен в тази насока. „Мислил съм си като снимаха в София да отида на място и видя. Любопитно ми е да видя от страни как се случват снимките. И ако случайно ме забележи да си каже: „Я, този прилича на мене. Не държа да се показвам и не мечтая за известност. Засега си живея добре. E, дай Боже, малко повечко пари – няма да са излишни”, шегува се нашият събеседник.
Истинската му гордост и най-голямо богатство е семейството му – съпругата и синовете му – Симеон и Георги. Като гледали някой филм на Сталоун с по-малкия от тях – Георги, все му казвал: „Гледай, тате, как са ме снимали тук. А той: ама това ти ли си, тате? Аз ами, кой?”, смее се Бисер. Иска децата му да останат в Самоков, но уточнява – само при положение, че успеят да развият някакъв бизнес, който един ден момчетата му да наследят. „Като цяло няма бъдеще тук и хората масово излизат да търсят късмета си навън. В България няма никаква гаранция, че утрешния ден ще живееш добре и ще може да си покриваш сметките. А когато разходите са повече от приходите в края на месеца трудно се намира баланс” – разсъждава самоковският Силвестър Сталоун. Признава открито, че не се интересува от политика.Това, за което мечтае е една къщичка, тъй като в момента живеят в апартамент и всички близки хора да са живи и здрави. „Другото се нарежда” – заключава мъдро самоковският двойник на Слай. Другото, на което истински държи са приятелите. Без тях накъде? Бисер определя себе си като съвсем обикновен човек. С интереси и желания, които не са по-различни от тези на повечето хора. Това, което го изкарва от рамките на общоприетото е една случайна и уникална прилика, която внася доза колорит в ежедневието. Тази усмивка на съдбата го съпътства и до ден-днешен.
