Анелия Балабанова
Едва в началото сме на 2020 г., а светът е изправен пред безпрецедентно глобално бедствие. Връхлетялата ни пандемия от коронавирус отне десетки животи. Заразата не подмина и България като успя да посее комбинация от страх, безизходица и решителност за справяне с проблема. Зевзеци се пошегуваха и погледнаха положително върху изпитанието. Извън чисто медицинските последствия, мерките срещу разпространението на болестта постигнаха дисциплиниращ ефект, какъвто политиците не успяха – въведе граничен контрол, спря нелегалната имиграция, върна емигрантите от чужбина, възроди българското село, върна вярата в Бог, сплоти семействата, жените станаха домакини, повиши четенето на книги и самообразованието, промотира здравословния начин на живот, подобри личната хигиена, създаде грижа и внимание към възрастните.
Причини и доста главоболия, които човечеството не беше готово да посрещне. „Сякаш се сбъдва онази илюзия…Човек за човека е брат! Никога, никога не се е случвало…Заедно…Целият свят…” – възкликна в една от последните си творби неповторимият Недялко Йорданов. Към момента учени от десетки страни са впрегнали усилията си към това да открият ключа за овладяването на заразата. Рано или късно това ще стане. Не така стоят нещата обаче по отношение на икономиката. Цели сектори са в колапс и ще са нужни месеци, докато се възстановят. Типичен пример е туризмът, който в разгара на зимния сезон спря да функционира. Десетки заведения и ресторанти останаха затворени, а голяма част от работниците – освободени. Прогнозите на специалистите са, че унищожителните удари ще отекват доста дълго време. Потърпевши са и останалите сектори по веригата. Ще надделее ли глада над страха, както прогнозира президентът Румен Радев? Също така адекватни на случващото ли се ще се окажат мерките, които държавата се готви да предприеме по отношение на икономиката. На тези въпроси ще се опитаме да отговорим заедно с представителите на местния бизнес в поредица от материали. Експертите са категорични, че става въпрос за жив организъм. В даден момент може да се окаже твърде късно той да бъде спасен.
Бизнес под карантина
Ще са нужни месеци докато нещата по отношение на производството, търговията, услугите се върнат в положението от преди 13 март. Фаталният петък ще се окаже такъв не само от суеверна гледна точка, а за всеки един човек. По отношение на туризма, Димитър Акмаджов – коментира, че обектите в Боровец не работят поне от няколко седмици, а голяма част от хората са освободени. Остава отворен въпросът с наемните отношения най-вече по отношение на къщичките. Въпреки, че не са работили те ще трябва да заплатят дължимите по договор суми към Общината. Друг момент е колко време могат да си позволят този „лукс”. Вероятно най-много месец-два. След това ще се окаже непосилна задача за собствениците на тези около 100-на обекта.
„Не повече от месец бихме могли да издържим при тези намалени обеми на работа” – категоричен е Петър Митов – собственик на цех за тоалетна хартия в Продановци. Той и колегите му не се наемат да кажат колко дълго ще продължи тази ситуация. Всъщност никой не знае и не може да прогнозира, но единодушно е мнението, че последиците биха били катастрофални. Задача на държавата е да смекчи поне малко последствията. Има готовност през ОП „Развитие на човешките ресурси” да бъдат подпомогнати обезщетенията за безработица. По нея фонд „Безработица” ще покрива 60% от заплатата на съответния служител, ако работодателят запази работното място и поеме останалата част от заплатата.
Хората от бизнеса обаче не са особени оптимисти по отношение на ефекта. „Трябва да се подходи по друг начин” – убеден е Петър Митов. Най-малкото, което може да се направи е да се разсрочат задълженията, свързани с данъци и осигуровки. Те така или иначе ще бъдат платени, но отлагането им с месец или два би дало глътка въздух за бизнеса. Както и това да няма лихви. Някои от мерките намериха място в новия Закон за извънредното положение. Какво ще бъде реалното им приложение все още е рано да се каже.
„Доколкото мога давам кураж на работниците си, но не всичко зависи от мен” – споделя Петър. Идентична е ситуацията и във фирма „Василев и Тодоров” ООД /Компир/, разказва един от собствениците – Валери Тодоров. Там вече е извършена реорганизация на производствения процес. Единият от цеховете работи на пълен капацитет, тъй като предназначението му е да захранва супермаркетите. Другият обаче /за белени картофи/, обезпечаващ нуждите на ресторантите и заведенията за бързо хранене е едва на 20%. Работниците работят един ден и почиват – два. За времето, когато са си принудително вкъщи те ще бъдат обезщетени. „Понасяме този удар без да имаме вина” – коментира В. Тодоров. Отново неизвестното в задачата е колко време една фирма би издържала. При всички случаи – не до безкрайност. Отражение дава ситуацията в туризма, който за района на Самоков е структуроопределящ отрасъл на икономиката. Освободеният предсрочно персонал ще повлияе върху безработицата и всички останали дейности по веригата – търговия, доставки, транспорт. Радващото по отношение на картофите е, че увеличеното търсене по големите магазини компенсира в някаква степен свитото потребление от заведенията.
Колкото и време да продължи ситуацията около рестриктивните мерки, свързани с разпространението на коронавируса, прогнозите не са оптимистични. Възстановяването ще продължи минимум девет месеца. На някои от предприятията ще им трябва поне една година, за да се възстановят, а други въобще няма да отворят. Десетки хора ще останат без работа и трябва да поемат по нов път в живота си. В поредица от материали ще ви представим и още гледни точки.
