Бизнесменът Георги Джелепов: „Очакваме в рамките на следващата година проектът за търговския център в „Самоково” да бъде реализиран”

Анелия Балабанова

Самоковският предприемач Георги Джелепов и представляваната от него фирма „ГиК груп” ЕООД са в основата за появата на три от най-новите сгради в града. Обектите със смесено предназначение – търговски площи, жилищни и офис помещения са разположени на различни места в центъра на града – ул. „Отец Паисий”, при моста за болницата и най-новата – под банка ЦКБ. По думите на бизнесмена, те са плод на доброто взаимодействие и партньорство между банката, инвеститора в негово лице и бъдещите ползватели на обектите. Изхождайки от личния си опит, един от най-успелите британски предприемачи – Ричард Брансън смело заявява, че успехът не идва при тези, които следват утъпкания път. И Георги Джелепов е от хората, излизащи извън клишетата и стереотипите в личен и професионален план. Натрупал опит на различни места и позиции, той се връща в родния Самоков, за да постигне целите си. Сградите, които успява да построи също не се вписват в общоприетите представи. Те са доста различни и това си личи от пръв поглед, без това да е взаимствано от някъде. Не на последно място, различни са и вижданията за начина, по който трябва се прави бизнес. Често може да го видите с работно облекло сред строителите, които изграждат обектите и заедно да търсят решение за поредния възникнал проблем. Моменти на тревоги се редуват с преследване на мечтите, в уверение на това, че камъкът си тежи на мястото. Готов е й да плати своята цена затова – да е в устата на хората, да засегне нечии интереси. В крайна сметка обаче именно такива хора са двигателят на обществото.

Г-н Джелепов, от хората сте, които се развиват динамично и се опитват да правят нещо в този град, какво носи това като последствия?

Коства ми доста, защото съм в устата на хората. Гледам да не обръщам внимание, защото има всякакви-доброжелатели, недоброжелатели. Просто следваме целта си и се стремим да правим различни неща в нашия град, от които той има нужда. В личен и професионален план не копирам чужд бизнес и нещо, което вече някой друг го е направил. Гледам да измисля нещо ново и целият град да спечели с това. Всичките обекти, които съм направил са разнородни, взаимоспомагателни и за мен това е от полза за града.

Ние строим сгради със смесено предназначение. Всички хора, които работят и са се настанили в тях, по един или друг начин си помагат. Клиентите на едните, минават покрай вратата на другите. Ние сме си го измислили този начин на строителство и смятам, че е успешен.

В това ли виждате перспективи за развитие в следващите години?

По-скоро не. Дори възнамерявам да приключвам с този бизнес и една от причините е, че няма хора, които да работят. Това е голям проблем за Самоков, който и ние го изпитваме. На второ място много сложно се случват нещата от чисто административна гледна точна – подготвяне, вадене на документи. Съществуват хиляди забрани, спънки и нито едно улеснение. На шега ще кажа, че се чувствам като Пикасо за нашия град, защото гледам сградите да са различни и се любувам на всяка една. Доста хора ме критикуват, други ме поздравяват с ръкостискане. Често обичам да заставам отстрани и наблюдавам това, което съм построил, защото то ще остане след нас. Имаме и други намерения, но те са в бъдеще време.

Спечелихме проведения преди две седмици търг за кооперативния пазар в кв. „Самоково”. За мен е важно, че хората ми имат доверие. Не се притесняват да работят с мен. Планове имаме и по отношение на другия закупен от нас имот на „Софийско шосе”. Там са малко по-големи мащабите и от тази гледна точка ще сме малко по-резервирани. Важно е да имаме достатъчно време, за да се подготвим и завършим проекта. Не обичам започнати сгради, които стоят незавършени десетки години. Не мисля, че това прави добро впечатление за града и е добра оценка за човека, който прави инвестицията.

Казвате, че имате намерение да се откажете, но инвестициите до момента и тези, които възнамерявате да правите са доста крупни. Къде е пресечната точка?

Ако нещата се променят към по-добро, нямаме нищо против да продължим да правим различни неща в града. Имаме желание. Не напразно се заемаме и с по-скъпи проекти в централната част на града, които по-трудно се започват, реализират и финансират. Радвам се на доверието на хората. Когато стартирам някаква инвестиция те ме търсят, споделят, обменяме идеи, купуват си на зелено имоти. Те са ми един от партньорите в тези инвестиции. Не се притесняват да работят с мен. Например сега започваме и ще строим две или три години. Те ми гласуват доверие и по този начин аз строя възможно най-качествено и бързо.

Самоков не е Лондон, Париж или София и една инвестиция би се възвърнала за значително по-дълго време в сравнение с някой по-голям град. Това не ви ли притеснява?

Ние не смятаме евентуалната печалба, когато имаме някакви инвестиционни намерения. Това може да се случи в някакъв времеви диапазон при положение, че всичко е благополучно. За мен Самоков е всичко. Работех преди това доста време на други места и реших, че е важно да се върна и продължа да градя живота си тук. От опит знам, че трябва да правиш нещата с удоволствие. Тогава те се случват – кога по-бавно, кога по-бързо.

Проблемът с кадрите го има, но се решава. Хора за работа могат да бъдат доведени и от други места. Това, което забавя мен като инвеститор е липсата на достатъчна подкрепа от страна на местното ръководство. Всяко нещо се развива като едно човешко същество – дали е Община, дали е бизнес. Всичко върви стъпка по стъпка и не можеш да прескочиш нито една от тях. Смятам, че спънките, които срещаме ние като инвеститори не са умишлени, а бюрократични. Въпреки това не е добре, защото и самият аз имам някакви срокове, които трябва да спазвам. Все пак съм един от най-големите данъкоплатци в Самоков и си плащам съвестно задълженията. Не дължа една стотинка за разлика от фирми, които са някакво име в града и региона.

Смятате ли, че човек трябва да построи къща или нещо друго, за да осмисли по някакъв начин живота си?

Вслушвал съм се в много поговорки. Контекстът на тази, за която ме питате е, че човек е оставил следа след себе си и знаят за него само ако името му е било написано на хартия. Това са едни много тежки думи. Да строиш е нещо като призвание и трябва да доставя удоволствие. При мен е така. Аз обичам да съм си с работните дрехи и да стоя сред работниците, а не в офиса и по кафетата. Обичам по-топлите отношения в работата. Когато съм сред хората на обекта, тогава и те се чувстват по-сигурни. Вършат си с желание нещата и сме като едно голямо семейство.

Кога можем да очакваме някакво реално раздвижване около търговския център в „Самоково”, който ще изградите?

Нашите надежди са в рамките на следващата година проектът да бъде реализиран. Той е сравнително малък с 1000 РЗП. Имаме нужда да проучим предварително от какво има нужда кварталът и да реагираме. Важно е всичко така да бъде така направено, че да има успех. Сега е мое, след време само част от сградата може да остане моя. Всеки трябва да има успех. На мен целта не ми е да аз изкарам пет лева, а аз да си взема моите, а моите партньори-техните. Така се случват нещата.

Има ли интерес към новата сграда, която в момента строите?

Да, доста голям. Продадени са 50% от това, което е за продан. Партерът и мансардата не ги продаваме. Разполагаме с малки, средни и големи поради изискването на Община Самоков за осигуряване на паркоместа в сградата. Мисля, че в „Самоково” можеха да се направят подобни малки, компактни жилища за млади семейства. Това е пътят и на запад.

Ако трябва да извървите същия път бихте ли тръгнал по него отново. Бихте ли се хванал на хорото, така да се каже?

Съжалявам, че доста късно тръгнах по този път. Към финала на разговора искам да кажа, че е желателно хората преди да се изказват да проучват за какво се изказват, особено във връзка с търговете, на които се явяваме. Всичко е прозрачно. Има си дати и час за подаване на документите, процедурите са явни. На тях присъства и комисия. Искам да кажа, че в нашия център има доста сложни казуси с имоти, които би трябвало да бъдат построени. Все пак това е централната част на града и тя трябва да изглежда по-съвременно. Има много реституирани собственици, на които не им се съдейства да върнат или продадат имотите си. Както в момента говорим за инвестициите, които правя на тези възлови места, по същия начин много хора се чудят и говорят, защо едно кръгово кръстовище струва 300 хиляди лева, а може да се направи и за 10 хиляди. Трябва да има шанс за всеки. Мнението на хората може да се промени, но в повечето случаи това не се случва с думи, а с реални действия.