Зоя Станкова
Престъпваш прага на нещо, което си „притежавал“ толкова много лета, толкова много ваканции… В библиотеката! И ти е хубаво! И ти е приятно! И дузина емоции те понасят на ръце. Спомени разказват в очите ти. И сърцето се усмихва на заниманията, на децата. На всичко потопено в тази необятна библиотечна среда, която предразполага малчуганите да бъдат, да знаят и да могат.
Факт е, че където и да си родното, както и това, което те е създало и обогатило като обществено полезна личност, си остава безценно за цял живот. Навярно и поради тази причина няколкото дни, в които имах възможността да бъда в града и отново да стана част от „Ваканция в библиотеката“ бяха една усмивка, която закриваше със своята важност дори слънчевите лъчи, опитващи се да сплитат емоциите ми на плитки и да ги спускат по раменете на изграденото „отминало“.
Продължавам да твърдя, че има инициативи, които заслужават обществените аплаузи. Инициативи, които са един своеобразен спектакъл, нов жанр, който в случая разполага с декор от автори, герои, съдби. Декор, в който строиш с книги и надграждаш с въображение, с мечти обстановката и своя собствен герои. А една библиотека разполага с толкова много „книжен реквизит“, че сцената на детското съзнание да се окаже тясна. И това е прекрасно! Да избираш и да създаваш, да имаш среда, която те изгражда и която ти самият градиш. Възможност, която се дава на най-малките „пленници“ на чудния книжен дом във всяка една ваканция.
Децата трябва да знаят, колко важна и ценна е книгата. Колко са важни хората, благодарение на които го има писаното слово. Колко е важно да остава във времето всяко едно настояще, завещано от някого. И е прекрасно, че с всичко това, служителите на общинска библиотека „Паисий Хилендарски“, в своите детски филиали, успяват да покажат на децата, не по онзи сив и скучен начин, а преплетено с игри, инициативи, творчество, забавления. 
Също, не бих омаловажила момента, че „Ваканция в библиотеката“ е една от малкото наистина провеждащи се инициативи от лятната брошура със занимания за деца. С риск да има обидени, едно е да оповестиш събитие, друго е да го реализираш наистина.
Не бих си променила мнението и не бих спряла да твърдя, че екипът на библиотеката е за пример, а дейността достатъчно разнообразна и силно присъстваща в градския живот, че да бъде показно как трябва да работи една обществена институция.
Благодарна съм, че имам възможността да бъда и да остана част от библиотечния живот в Самоков, макар и като непостоянно присъстваща. И горда, че навсякъде мога да кажа „Нашата библиотека в Самоков работи така и така… Нашата библиотека прави това и това“.
