ОбществоРегионалниСамоков

Беседка в памет на приятел

  • 522
    Shares

Анна Манова

Добрите примери съществуват и те са близо до нас. А още по-хубаво е, когато идват от млади хора. Да построиш беседка с кауза, в памет на близък приятел е благородно дело, достойно за уважение.

Такава идея се заражда в съзнанието на група самоковски младежи, след загубата на техния обичан приятел Ивелин Бранков, познат на всички като Инко. Той напуска този свят преди около два месеца, едва на 27 години след боледуване. Инко винаги е бил заобиколен от добрите си приятели, които обичат да прекарват свободното си време сред природата, било то в планината или в гората. Това провокира младите момчета и момичета да се обединят и да направят нещо в негова памет, в името на приятелството.

И така сговорната дружина решава, че могат да съградят нещо полезно, което да бъде сред природата. Единодушно избират това да е беседка, която да е разположена в парк Лаго. Създават отворена група в социалната мрежа фейсбук събират средства, купуват необходимия дървен материал и запретват ръкави. Всеки от тях влага сила и енергия. Движещата сила е обичта към Инко. Мотивирани са от хубавите споделени мигове заедно. Избират мястото да е в близост до реката, малко над фирма „Самел 90”. На същото това място преди време е имало друга масивна беседка, която вероятно под набезите на недобросъвестни хора е напълно разрушена. Единственото останало от нея е покривът. Младежите избират точно там да съградят новата беседка, като използват покривната конструкция. Пренасят собственоръчно всички нарязани и големи дъски на няколко курса. И така за два дни в началото на ноември те успяват да сковат нова беседка, оборудвана с пейки и бар. В реката откриват захвърлена част от макара за кабели, която веднага преобразяват в дървена маса. Направеното е съградено с труда и сърцето на хора, които вярват, че днес за доброто приятелство си струва да преобърнеш планини, или да изградиш нещо в памет на някой близък.

„Инко не беше просто приятел, той беше като брат за нас. Всички много го обичахме. След загубата му бяхме изключително съкрушени и затова се събрахме и още в деня на погребението решихме, че ще направим нещо дружно в негова памет. Изчакахме да мине малко време и се организирахме. Много е тежко, защото през 2018 година си отидоха много млади хора. Идеята ни е хората да си спомнят нашия приятел с постъпките и с добротата, която ни носеше винаги. Ако е възможно всички ние да бъдем поне малко по-добри и да не губим надежда, а да живеем пълноценно за хората, които са си отишли. Да бъдем достойни хора!”, казва един от групата приятели Давид Вълков. Самият Давид е изработил дървена табела, на която е издълбал името на своя приятел, а на мястото на последната буква от името  е поставил знак за безкрайност.

Приятелите имат желание да персонализират още малко мястото, като изпишат с пирограф специално послание. Самият Инко е бил творческа натура, завършил е Анимация е Нов български университет. Рисувал е графити. Младежите мечтаят беседката в гората да бъде своеобразна малка галерия на неговото изкуство. По думите на приятелите той е имал много интересни проекти. Освен това искат да помогнат на семейството след голямата загуба, като са решили да направят тениски с нарисувани от Инко неща, които да продават по интернет. А събраните средства да отидат за подкрепа на семейството на Инко.

„Искаме всеки, който познава Инко и желае нека да допринесе с нещо за беседката. Тя е чудесно място за отдих за всеки преминаващ. Надяваме се да бъде съхранена, защото сме я направили с добра кауза. Вложили сме в нея, цялата си обич към нашия брат!”, заключва Давид.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading...
Close
Close