История
Белчин – „възроденото” село
Зоя Станкова
***
Добър вечер, мое родно село!
Добър вечер, мои детски дни!
Тук небето като длан се е навело
над деца и гиздави жени.
Лека нощ, нощта е снежно бяла,
лека нощ се сипе над Белчин.
Тая нощ блести пак в злато цяла,
в златни спомени на твой забравен син.
(Никола Бучов)
Спомням си… Най-ранните детски години. Пътят бе осеян с тополи. Качвах се в „Ладата” на дядо и баба с нетърпение да пристигна в Белчин, а по пътя броях дървестните гъби, при всяко пътуване… Сега ги няма. Навред са разпростряли ръце само поля, нивя и планини.
Началото на месец август е. И тръгвам по асфалтовите вени на природата. Там, на 15км. от град Самоков. Към село Белчин. Зная пътят наизуст. Сигурно с всяко камъче до него, всяко храстче, непринудено опряло глава във въздуха.
Не гледам наоколо – пейзажа отдавна е изрисуван в очите ми. Този път разлиствам книги за селото. Мисля си, опростено на описанията, как ще минем покрай отбивката за село Рельово, което се пада източно от Белчин. Как малко след това ще завием и ще продължим пътя си, а не след дълго си спомням думите на дядо, минавайки покрай една порутена постройка от ляво на пътя, точно на един завой, която вече и не съществува – разграбена и разрушена е до основи, че това едно време е било хлебопекарна и са правели най-вкусния хляб. И така отново ляв завой и към Белчин, че на дясно се пада Белчин баня. Пътят продължава и още спомени ме отклоняват от четенето. Спомням си как идвахме в Мандрата и чакахме с часове, докато бях още малка, а и докато тя работеше, към днешна дата на нейно място има новопостроена сграда, която забелязах, е с провесен надпис „Пред откриване”. След това отвсякъде на пътя ниви и поля и още спомени как в най-топли летни дни хората събират сено, обработват земята. Спомени за онези дни на труд и грижа едни към други на човек и природа. Не хванах много от това време. С всяка година все по-малко хора събират сено и все по-малко земя се оре. За жалост! И наред с тези мили картини пред очите ми, малко след река Палакария, там – в пространството, се вижда село Алино, северно от Белчин. Западно, описано е в едната книга, граничи с Поповяне, което също се вижда в далечината, а южно – с Клисура.
Не продължаваме много по пътя след Мандрата и отново в дясно е МТС-то. Винаги този огромен за детските ми възприятия двор ми е бил интересен. Някога зад железната мрежа имаше стари трактори, части от най-различни машини и какво ли не. Сега на негово място има басейн – „Белчин парк”. Извръщам глава на страни и нагоре и пред теб в далечината се изправят крепостните стени на Цари мали град – съживената крепост, и отново си спомням как неотдавна хълмът Свети Спас, където сега простира владения крепостта, бе един полукръг от дървета. Не след дълго пред очите ми е табелата с надпис „Белчин”. На няколко метра след нея гордо изправена стои нова чешма, от която блика топла и студена минерална вода, а около чешмата пейки и детска площадка. Неотдавна ги нямаше. А след табелата с наименованието на селото също не много далеч във времето, се простираха границите на ТКЗС-то. Помня как ходехме с баба и дядо за жито там, също как ходехме да „смеляме плева” за животните. И най-голямата съблазна за едно дете – бикът. В една от сградите там имаше бик. Самата врата бе заключена с ключове, катинари, вериги и все ми казваха, че е много опасно, но уцелвах подходящия момент, когато не ме гледа никой и отивах там. Имаше дупчици, през които можеше да се надникне. Нищо особено, да, но за едно дете това си е истинска среща с поредното приключение.
И така продължихме към центъра преди да завием към вкъщи. С наближаването му все по-ясно се вижда новият паметник на загиналите във войните белчинци. Свихме от към градинката – подредено, почистено, подновено. А само преди няколко години беше заобиколена от храсти, под които се бяха оформили дупки, които използвахме за убежища.
И след това надолу по улицата до Доло. Прибрах се „у Маджиро”… Още купища детски спомени изплуваха в съзнанието ми, но не можем да върнем времето назад. Порастнахме. Все по-тиха е детската глъчка. Все по-празни са пейките, покрай които минавам по улицата до дома. Все по-пуст е спомена и по-далечен…
Но там, някъде, Белчин съществува по безброй начини в неизброимо много сърца, мисли и животи.
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ – В ДЪХА НА ИСТОРИЯТА
И как по-точно и поетично, от това на Димитър Цветков (местен краевед), описание може човек да направи за разположението на селото, за природните му блага: „В полите на Верила планина е нашето село Белчин. Една част от къщите са в равнината, по кенара, подножието на Свети Спас и Свети Йован, под Ридо. През селото минава Реката, тя друго име няма. От извора й е наричана Свиленица. Изворът й е в Букова кория – красиво, влажно и затънтено място. Водата продължава надолу и стига до най-красивото място, наречено Камико – истински бързей. По-красиво място от това няма по останалите поречия на землището.”.
Тук няма как да се пренебрегне и описанието на Надежда Карушева – също местен краевед, авторка на книгата „Белчин – мое родно село, моя гордост”, която пише, че първите заселници търсили хубаво място, което да им осигурява прехрана и вода, и да бъде на завет. Пише, че тук намерили пет извора плюс реките и две малки рекички – Реаница и Доло, а Реката разделя селото на две.
БЕЛ – ХУБАВО, СЛЪНЧЕВО, ПЛОДОРОДНО
Имената на селищата в Самоковско се образуват според особеностите на местностите, в които се разполагат или произлизат от дейност на жителите им през даден исторически период.
За село Белчин се предполага, че съществува още от трако-римската епоха.
1469 година за първи път е споменато името Белчин, но самото то е възникнало много по-рано, защото през същата тази година вече е било селище с утвърдено име и авторитет.
Стоя Бучов, местен краевед, пък пише, тълкувайки името, че коренът Бел е послужил за образуването на много имена, които носят духовна и природна красота и приема, че името е произлязло от лично име. Коренът Бел носи в себе си значението на хубаво място, слънчево, плодородно.
ГЛЪТКА ДАННИ ОТ ШЕПАТА НА ИСТОРИЯ
Оскъдни са сведенията за Белчин през вековете до Освобождението. Знае се, че през 1649 година в селото е имало 130 домакинства и 83 къщи. Предполага се, предвид начините на изчисление в онези времена, че през 1675 година селото е наброявало към 650 души, а в края на робството – към 350-400.
Тежки са били последиците от войните и жестоки случките след зверствата на турци, черкези, татари и абази.
В книгата „Белчин – мое родно село, моя гордост” на Надежда Карушева има имената на всички белчинци, загинали в Балканската война /1912-1913г./, като тук можем да обобщим, за да не споменаваме всеки поименно, че са загинали двама младши подофицери и тридесет и шестима редници и в Първата световна война /1914-1918г./ – един фелдфебел, един ефрейтор и осемнадесет редници, и във Втората световна война /1939-1945г./ – двама редници. В градинката насред селото има паметник, който е в памет на загиналите във войните белчинци.
Знае се също, че още от стари времена хората в Белчин се занимавали със земеделие и животновъдство – скотовъдство, овцевъдство. Отглеждали са се житни растения. Хората са се занимавали и с железодобив, занаятчийство, строителство.
13 караджейки (воденици) е имало в Белчин около средата на двадесети век.
СПРАВКА
В книгата на Георги Захов – „Палакарията – земя кармилница” можем да намерим справка за броя на домакинствата, къщите и жителите на Белчин от 1649 година до преброяването през 2011 година.
1649г. – 130 домакинства
1675г. – 80 къщи
1870г. – 47 семейства
1878г. – 60 семейства
1900г. – 1800 жители
1910г. – 1318 жители
1920г. – 1401 жители
1926г. – 1626 жители
1934г. – 1917 жители
1946г. – 2180 жители
1956г. – 1935 жители
1975г. – 1128 жители
1992г. – 736 жители
2001г. – 636 жители
2011г. – 320 жители
ИМЕНА И РОДОВЕ
Изборът на име в село Белчин е било съобразявано с общобългарските традиции.
На първородното дете обикновено се дава името на дядото или на бабата от страна на бащата, второто – на дядото или бабата от страна на майката, третото – на кумовете и прочие.
Новородените биват кръщавани и според деня на раждането си, след приемането на християнството.
Някои по известни фамилии в Белчин са: Бранкови, Будинови, Васови, Деянови, Машови, Минови, Никови, Пейкови, Пешови, Постолови, Тричкови, Пилищварови, Ушанови, Цветкови и други.
ОБРОЧИЩАТА И СВЕТИТЕ МЕСТА
/”Богохранимото село Белчин” – слова, написани от Дяк Негро/
Хората някога са били силно вярващи в Бога. Към днешна дата това не се е променило. Затова те построявали в различни местности, в селото или в блоизост до него, малки черкви – място за молба и благодарност към Бога.
Оброчищата, които се споменават в книгата „Белчин – мое родно село, моя гордост” са: „Св. Никола”, намира се в средата на селото, местността Кюнецо, „Свети Илия” – срещу училището, „Свети Йован” – м. Чуки, „Свети Петър” – в Корията, „Свети Атанас” – някога е било в края на селото, по-късно е влязло в границите на частен двор, „Свети Симеонци” – на Ридо, „Свети Тодор” – в двора на бившето ТКЗС.
„Стара е черквата в с. Белчин, но трябва да е построена след турското завоевание, защото над нея на върха и досега личат останките от манастира „Св. Спас”, който според селското предание дълго време се е защитавал от българите, но един ден турците успели да насилят подземния вход, който водел от реката към манастира, влезли вътре, изклали калугерките, а храма, стените и другите сгради разрушили”, пише Христо Семерджиев, според който църквата „Св. Петка” е построена през 1913 година. Черквата била направена от глина през 17в., потрупана и след това отново разкрита. Няма запазени до наши дни данни за това, кога е била разрушена и построена. Н. Карушева пише, че е с дължина 6, 40 метра и ширина 5, 70 метра.
Днес, когато църквата е възстановена (през 2007година), се изкачваме по една калдаръмена уличка и макар „нова”, „Света Петка” със сигурност е съхранила вярата от стари времена.
Храмът „Св. Св. Петър и Павел”, построен през 1884 година, се намира почти в центъра на селото.
Храмът „Св. Спас” се е намирал на хълма до селото, който носи същото име. Някога е имало манстир на билото на хълма, но няма данни за него, защото всичко е унищожено при неговото изгаряне от турците.
„МОМЕ-ЛЕ-О, КАДАМ БОЕ-ЛЕО”
1909 е годината на създаване на Народно читалище „Светлина”, открито от учителското семейство Чангърови. То е първото в Палакарията. Учителите са били хората, които са поддържали и активизирали културно-просветната дейност.
Първоначално е нямало сграда и хората не са разполагали с материална база. През 1931 година се закупуват четирдесет и четири книги. С течение на времето се организирали литературно-музикални програми, вечеринки, изнасят се пиеси, създава се певческа група, има театрален състав.
С течение на времето, около 1950 година, започва да пада акцент върху съхранение на народното творчество. Като фолклора в селото се пази и днес – има две певчески групи за автентичен фолклор към Читалището, които репетират ежеседмично и се представят отлично на наша сцена и на фестивали.
МУЗЕЯТ
Етнографският музей в Белчин се намира до възстановената черква „Света Петка”. Красива стара къща, събрала в себе си миналото на селото, за да може то да се види.
Посетителите на музея могат да видят стари черковни книги, документи, монети, предмети от разкопките на хълма Свети Спас, стан, чакрък, хурка, вретено, съдове за хранене, селскостопански принадлежности, типични женски и мъжки носии и много други неща, които прегръщат съзнанието на човек с уютната ръка на минало и спомен.
УЧЕБНО ДЕЛО
Всъщност, между днешното положение в образованието и белчинското училище има все още нещо общо, въпреки че училището отдавна е изоставено, и двете са рушащи се.
Училището в Белчин, носещо името на големия поет и революционер Христо Ботев, „отваря врати” през 1878 година, като първоначално се е помещавало в частна къща, по-късно на мястото на днешната Община, а през 1895 година е построена първата училищна сграда.
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Някога в селото е имало здравна служба и е открит родилен дом през 1955 година. За съжаление, днес нито едно от двете не съществува. Има единствено „прииждащ доктор”.
СПОРТНА ДЕЙНОСТ
Не са малко и успелите в спорта белчинци. Има личности, които са донесли на селото успехи в ски спорта. Тук хубаво е да се отбележи, че първата ски писта е била в непосредствена близост до църквата „Св. Петка”, а втората Под буки, зад Чукачите.
Също така не е за пренебрегване и футболът, който носи слава на белчинци сред другите села. Първоначално отборът на Белчин е носел името „Юнак”, а по-късно се именува „Ботев”.
НОВО И „ВЪЗРОДЕНО“
Освен възобновената през 2007 година църква „Св. Петка“ в Белчин, на мястото на някогашното МТС се намира развлекателният комплекс „Белчин парк“, който в горещите летни дни събира малки и големи. Комплекса разполага с три басейна – един по-голям и два по-малки, просторен паркинг и зелени площи.
Крепостта от римско време – „Цари мали град“ или „Малък Цариград“, се намира на хълма „Св. Спас“, над Белчин. И до днес в менталната култура на хората от селото „Цари мали град“ се възприема като старото име на Белчин.
При разкопките са открити интересни находки: монети, накити, стрели, инструменти и други, броят на които възлиза на хиляда седемдесет и осем.
До 19 век все още в границите на „Св. Спас“ са били частично запазени бели каменни стени и кули. Археологическите проучвания на хълма започват в началото на 2007 година, благодарение на останали във времето разкази и предания.
ФОНДАЦИЯТА
Фондация „Възраждане на Белчин“ има за цел да обогати и облагороди селото и да възвърне историята., гордостта и самочувствието на хората, които са тясно свързани със селото.
Симеон Пешов е човекът, който е причината за „възраждането“. След възстановяването на комплекса „Св. Петка“ идва замисълът да се възстанови и крепостта „Цари мали град“, която вече две години издига гордо крепостните си стени над Белчин и събира всекидневно множество посетители от цялата страна. Интересът е безспорен!
Следва продължение…