История

Белчин – възроденото село II част

belchinЗоя Станкова

Крум Крумов

Мариян Гребенчарски

Както в предния брой и тук ще започна да разказвам за това, което аз съм преживяла на село и което аз съм хванала от селския живот през ваканциите при баба и дядо.

За коситбата вече споменах. В най-горещите дни на юли, с вила или гребло в ръка, събираме сеното. Обръщаме го с вилата и после го „пластиме”, тоест го събираме на катър.

Жътвата, с нищо почти не се различава – ходехме на полето и чакахме комбайн. Прибирахме житото вкъщи и на улицата или в двора, зависи от количеството, разпростирахме брезент и разстилахме цялата реколта, за да изсъхне. Забавно беше да го пазим от кокошките, да не го изкълват или да лягам и да се заравям в него, въпреки че баба все ми се караше. За съжаление и жътвата, която аз познавам не е онази, за която съм слушала – за жените с бели забрадки, сърп в ръка и песен на уста.

И наистина, ако преминем сезонно през селската работа, ще видим, че основните моменти са на пролет да се изоре и насади градината, работата, в която продължава цяло лято и никога не свършва. Също в разгара на лятото (юли-август) да се приберат сеното и житото. И през септември картофите. А по между другото кой брал билки, кой събирал шишарки, кой прибирал дърва и така, нормалните необходимости за преживяване през зимата.

А през зимата, която пропуснах, ми е било най-интересно с малките агънца и козлета. Лятото животните са на паша и ги виждах само вечер, защото пък сутрин, когато излизат съм спала, но зимата си бяха непрекъснато вкъщи. Всъщност не си спомням да имат точни дати кога ще излязат на полето или кога ще спрат да излизат, всичко се ръководеше, а и продължава да се ръководи от времето – когато „застудее” животните спират да ходят на паша, а когато снегът се стопи – излизат. Всъщност, интересно е, може би самите хора са си го установили, ако мога така да се изразя като дневен ред, че животните пасат в гората докато не мине коситбата и едва „след като се прекоси”, както биха казали на село, слизат „у ливадите”.

 

Та, по повод зимните дни. Да се върна на тях. Има някакъв чар в това животните да блеят в кошарата, няма да пиша обора, а ще си го напиша, както си му казваме на село. И като знаеш, че има малки агънца и козленца, някак си прилъскан да отидеш, да ги видиш, да ги погалиш или просто да им се порадваш от страни, колко хубаво скачат, особено, ако си по-малък. Или пък, ако са три да нахраниш едното с биберон, както малко дете.

Може би е странно, че разказвам всичко това и същевременно е един доста нетипичен подход към мисията ни „Предай нататък познанието за родния край”. Да, но аз се радвам, че съм го изживяла и че съм се докоснала до живота на село, макар и не в облика му, какъвто е бил някога, а доста изменен и все пак запазил основни моменти от своето съществуване, защото за жалост децата, днес са все по-далече от истинската същност на българското село.

 

МАХАЛИТЕ В БЕЛЧИН

Махалите в селото са пет на брой: Пердуо, Кюнецо, Маджиро, Голомарци и Доломарци.

 

ВОДЕНИЦИТЕ

Всички воденици в село Белчин,  общо четири, са били разположени на реката Шарбан.

 

ЗАНАЯТИ

Ковачи, дърводелци, строители, зидари.

 

ВРЪЗКАТА: ТКЗС- КИНОПРОЖЕКЦИИ

ТКЗС-то в селото е създадено на втори януари 1949 год. Създава се бригада, правят се тухли и се дават на ТКЗС-то. След това тези тухли отиват в държавата, а с получените пари се купува киноапарат и в Читалището започват кинопрожекциите.

 

 

ТЕАТРАЛНА ДЕЙНОСТ

В театралната трупа на село Белчин не са участвали професионални актьори, а най-вече изявени хора от селото, лекари, учители, около тридесет-четирдесет на брой, които за периода й на съществуване са изиграли двадесет-тридесет пиеси, сред които „Хъшове”, „Боряна”, „Кръв и вода”, „Вражалец” и други. Те сами си правели сцените, декорите и всичко, каквото е необходимо за едно представление, а с направените от тях пиеси са гостували и на съседни на Белчин села.

ПРАЗНИЦИ В СЕЛОТО

Празниците, които се празнуват в Белчин по нищо не се различават от празниците, които се празнуват в другите села, в други региони и изобщо в цяла България. Разбира се на всяко място си имат характерни особености в празнуването дори на най-масовите празници. Празнуват се, както навсякъде Ивановден, Йордановден, Тодорова неделя, Игнат, Полазник, Игнажден, Поклади, Коледа, Василевден (на който идват коледари), Бабинден, Сирни Заговезни, Власовден, Тодоровден, Лазаровден, Еньовден, Гергьовден и други.

 

Траяна Симитчийска: „Сега няма хора и да искаш нещо да направиш …”

Повече  за празниците, обичаите, седенките, а също и за легендата за „Св. Спас”, ще научите от интервюто с Траяна Симитчийска, с която разговаряхме, за да ни разкаже повече за живота в селото… някога! Тя е била детска учителка и една от дейните личности в Белчин. Родом от селото и прекарала живота си в него.

Можеш ли да ни разкажеш за бита на хората в село Белчин?

–         Още преди 9-ти септември хората са живяли тук. Къщите бяха все малки, а  в една къща живееха по три-четири семейства, като са използвали по една-две стаи. Хората са разполагали с малко. Естествено, че тогава тук не е имало богаташи, да кажем много големи богаташи, но е имало по-заможни , които са имали по-добри къщи. Постепенно са навлезли европейските неща – внесли са плуговете в селото, започнали са да пращат децата си на училище, но до такава степен, до която се простират възможностите им. Който няма възможност да посещава училище, става краварче, овчарче.  Много неграмотност имаше. И след 9-ти тези хора ги ограмотяваха на възраст, събираха ги в училището и ги научиха поне да се подписват и горе-долу да четат. Какво да ти кажа за  бита? Било е  много примитивно. С калените съдове. Без вода, носиш вода от чешмата със стомните, па ги счупиш и бой ядеш след това, че няма от къде да се купят. Грънчарят идваше на Божич и на Великден от Самоков с колата. Докарва грънците и тогава се купуваха подновоците за Великден, тави и такива неща. За Коледа също, нови панички, нови стомни, че са счупени вече старите. И всичко работеше. Всичко на полето, там се раждаха и децата, повечето. Няма отпуски, няма почивки и затова бабите, като ги питат  „Къде си родена? – Ааа, у Турски дол.”, а „Кога си родена? – Епа било е у жетва.”. Това е така. Иначе хубавото е било това, че е бил патриахат. Бащата си е баща, парите са в него, синовете нямат право да ходят ни в кръчма, ни никъде, само възрастните, са тези които държат парите.

Женитбата и децата си пазарят в кръчмата. Отиват, взимат ги и това е. Един дядо ми разказваше, че  бил овчар някъде по планината, там на егрек. Баща му и бащата на бъдещата му жена отиват и му казват: „Ще те женим”. Той обаче ни е познавал момата, ни я е видял. Млади ги женеха тогава. И така, той влиза с овцете после я завели в къщата невестата, но въпреки това, не е имало разводи. Иначе във всяка къща е имало куп деца и това е интересното, всеки се оплакваше от работа, цялата храна се подготвяше в къщи от посяването до печенето, говоря за хляба, но деца имаше. Есента беше сезонът за вкарване на дърва – пуснат обекта и мъжете с каруците докарват дърва, но не ги режат, а ги оставят за зимата, за да не изгорят бързо. Тогава нямаше печки, имаше кофтор. До 50-та година кризата беше много голяма. Аз съм завършила петдесет и осма година, съвсем друго беше. Много се работеше. Нощно време също се работеше. Била съм дете, седми клас, цял ден лен бера. На обяд преспиш малко и това е. Утре пак си на вършачката на Ридо. Имаше много такива дни. Какъв ентусиазъм на бригадите, никой не ги караше на сила. Просто ги караше отвътре да правят нещо, да се работи. Момчетата не се радваха, че са войници, но  на времето викаха така: Войник, който не е служил и жена, която не  е родила – нито жената е жена, нито войникът е войник.  А па момичетата, Божеее, обикновено за Коледа и Великден си правеха нови дрехи и на  първия ден на Коледа ги довършват. На втория ден всичко е облякло нови бродирани сукна, красиви саи. През това време навънка се пука, а те с къс копринен ръкав ходеха.

Ще ни разкажеш ли и за празниците в селото?

 –         Хора. Хора. Хора. Все нови дрехи си правеха момите. И все празнуваха, първи ден, втори ден, на третия вече утихваха, защото това е последният ден. Така беше за Великден. Така беше и за Коледа. Аз като дете, при черквата съм израснала. Там стояхме постоянно като имаше празник.

На Тодоровден, сега го правят Тодоровден, но това не е Тодоровден,  много булки имаше едно време. Нали тогава булка се ставаше през коледните пости, след Коледа фактически започваха женитбите. На Тодорвден свекървите са си облекли ризите, които са им подарени от снахите, отиват заедно на службата в църквата и като мине службата, се нареждаха – като влизаш отляво на църквата и всяка свекърва е застанала така, че  да й се виждат дантелите, да й се види бродерията. И всички гледат да видят коя е дала най-хубавата риза. А ние, децата, ги ритахме отзад, за да имат бебета по-бързо. На Коледа също беше много хубаво, имаха си отношения кумовете към кръщениците и кръщениците към кумовете. Затова казваха: „Пред кум се вода не гази, никога и на кум се път не минава.”. На Великден едно време не се месеха козунаци, а кукулници. От тестото правеха като гевречета, като кравайчета и вътре едно яйчице – кукулник. И на всяко дете кукулник правеше мама – ние бяхме пет и задължително на Великден, на първия ден, като изкара животните, кукулници се даваха и на говедаря или овчаря. За кукулниците кладяха фурни, за да ги опекат. По четири-пет големи тепсии слагахме, голямо семейство. Към петдесета година почнаха да навлизат цивилизованите работи в Белчин по-така (смее се).

Това ли са по-значимите празници?

–         Коледа, Великден, Тодоровден, Спасовден, винаги е имало горе курбан, е сега горе на Цари мали град. Събори се правеха. От 24 май някъде, докато почне коситба, до средата на юни и на баните имаше събор всяка седмица и от цялата Палакария се събираха коли, конски коли, тогава нямаше леки коли и рейсове. Моми, ергени, а на Банята не можеш да си представиш какво беше. Имаше хубави сгради, макар да бяха паянтови. Например, на Илинден, на двадесети август е Илинден, преди се честваше на втори август, на него селският бик, имаше селски бик за разплод, се коляше и тогава се ядеше месо. На всеки се раздаваше. Курбан правеха. Имаше оброчище от църквата, имаше два камъка и един кръст, ходехме там на Никулден. И  кой направил погача, кой тепсия с риба поднася, сяда, прочита попа, взима повече от рибата, нещеше ориз, повече му беше сладка рибата. На Великден също се носеха агнетата в черквата и едната плешка е за попът. Всеки  е давал от сърце за благото, за доброто на деня. Никой не е взимал нищо на сила, всичко е правено доброволно. Имаше доста, всички празници се празнуваха, но тея най-много така се празнуваха нали както и сега Великден, Коледа. Празнуваше се това сега Спасовден, празнуваше се Тодоровден. Винаги е имало конни надбягвания и винаги някой падне и направи някоя беля.

Знам, че на Бабинден винаги се събирате и до днес?

–         Бабинден го празнуваме,  не както трябва сега. Навремето се празнуваше Бабинден на  21 януари. Знаеше се, че тогава Коледа беше на седми, осми и девети януари. На седемнадесети беше Йордановден, после Ивановден и на края Бабинден. На Бабинден бабите, които не са празнували, са поливали, защото акушерките са у вреда – няма да им дадат да им поливат. Тука бабите са помагали при раждане и тази, която помага (имаше една баба, която е много помагала Копаранова), отиваха при нея и й носеха по един сапун,  по една кърпа. Тя ги полива ги и им избърсва ръцете. Черпи ги по нещо. Там ритуалът си остава на бабата. Сега по фестивали като гледаш обичаи как отиват и правят трапези бабата, па ед какво си, тука не е правено това. А след това ние като понастанахме и почнахме да празнуваме с акушерката, защото вече акушерка имаше. И  за акушерката съвета отпуснеше нещо да купим подарък и ние си правехме по нещо и се събирахме в училището, в най-голямата стая. Много весело си изкарвахме! Но сега и това позаглъхна, няма кой да посипва, няма млади хора да идат на Бабинден. А 8-ми март как го празнувахме! А пък деня на пролетта как го чествахме… На двадесет и първи март винаги правехме голямо тържество – томбола разигравахме в училището, направиме томболата, раздаваме на всяко дете и вечерта, на двадесет и първи срещу двадесет и втори се събираме цялото село в кръчмата. Смях. И всеки си носеше яденето, в кръчмата не се готвеше. Печени агнета носеха, съберат се групите по класове. Тегли се томболата.  Баница правят, па наддаване за баницата кой ще я вземе, иде от тех пускат часовници до сутринта. Сега няма хора и да искаш нещо да направиш …

 Някакви гадания, например?

–         Знаеш ли какво, например, когато град се покаже, такъв облак и бабите, които са вкъщи хващат първото момче, дигат му кушлето и казват: „Бегай облаче пеленaче те гони с голо дупе”. Прави са били, имаше такива неща, колко са запазвали, те си знаят, но са го правили. Виждаш ли, че по-страшно от вярата няма.

Имало е театрална трупа?

–         Имаше театрална трупа, сатирична трупа и вокална трупа… И какво ли не! За Нова година винаги готвехме пиеса, представление давахме. Читалището не ги събираше хората. Вземахме униформи от киноцентъра,  то потури, то какво ли не.  И ходехме по Ярлово, по Алино, по Рельово, по Крайници, по Говедарци… с камион. Играли сме на тези сцени. В Алино веднъж аз играех българка, в „Кръв и вода“ и той, турчинът трябва да ме удари с пистолет и аз да падна, обаче  играем и той като рече да ме удари аз се обърнах,  той като ме лепна тука с пистолета, нали такъв камофлаж, ама пистолет и устата ми стана голяма и они викат: „Ставай бе, ставай!”. Аз викам: „Как да ставам, бе?”. Донесоха оцет донесоха какво ли не, та продължихме да играем и така правехме. Задължително правехме манифестация от училището до Висо и от Висо обратно до съвета правеше се всяка година всека година пълен площад децата се качват пеят

Може ли да ми разкажеш за коситбата?

–         От двадесет и пети юни започваше обикновено. То зависи от времето.  Коситбата беше голяма работа някога.  Нямаше косачки и за коситбата всички косачи с тъкани кърпи сложени на рамо, излезнали да косят на ръка. Отначало така е било. Всички на полето с бели ризи. Невестата омеси зелник, сложи го в специална тава на главата си, вземе стомната с водата и ръкавката с мътеницата и отива на полето.  Невестата задължително е с бела фута, така се ходеше на коситба. Саята е дошла тука от дупнишко, трънският литак от еди-къде си, а тука са носили сукна. Нашият край помежду другото да ти кажа е много беден. Дрехите тука са били най-опростени. После като са забогатели са почнали да слагат мъниста, да правят бродерии и други такива.

 

Някоя легенда от селото можеш ли да ми разкажеш?

–         Горе, на Цари мали град, винаги е имало манастир. Сега там не признават, не искат да се разказва тази легенда, но легендата си е легенда и тя няма да измени археологичните разкопки. Това, което те доказват, вероятно е по-истинско, докато на нас ни е разказвано на времето, че това е било манастир. Бил е заграден отвсякъде с гора и действително черквата беше почти в земята. После я отркиха, там прекарваха и чешма преди още… Иначе ние като деца от брега се качвахме горе на черквата на покрива и там си играехме, тя беше отворена, поразграбиха я тогава децата, не да  продават и не кражби, а просто си играехме с тези неща. И нали казват, че са разрешили да се строи черквата, обаче под земята. Горе на манастира са отглеждали гъски, патици. Разправят, по предание, откъде е кладенецът, светеният кладенец от другата страна, там имаше един дълбок път от горе право долу в реката, канал, като че ли. Тука пътят е минавал. Тези могили, по история аз съм го учила това нещо, тука е бил пътят за коприната, минавал е от тука през Белчин, през Рила, през Дупница, отдолу за Сърбия. И за тези могили, както е тая райовската, се казва, че това са били някакви наблюдателници. Тук един ден минават и виждат гъските в реката, слезнали и по тях разбират, че горе има манастир и го опожаряват. Сега  казват съвсем други неща, но това е легенда, която легенда не пречи на това проучване. Така са ни казали старите. Дали е било така, никой не може да каже.

 

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close