История
Бели Искър – историята на едно царско село
Мария Галчева
За обозначението на местностите много ни помогна кметът на селото Крум Георгиев, който систематизирано и ясно ни посочи ключовите места.
Демир капия или Желязната врата е най-прекият път до Гърция и Македония. На тази Голяма историческа местност са ставали големи сражения по време на Освобождението от турско робство. „През селото минава пътят Самоков -Банско, който се сега усилено работи от трудоваци. Голема надежда се възлага на тоя път, който съединява Самоковско с Разложко по дефилето Демир Капия, Налбант Чал и река Белица. Тук минава пътя от Самоков за Чамкория, кръстосват го пътеки и за горните села – Говедарци и пр. Летно време от тук минават много туристи, за да се насладят на хубавата му околност и приятни гледки” пише Семержиев. Това е най-прекият път към Разлог и Банско, както казва и директорът на Историческия музей в Самоков – Нина Христовска.
Орловите скали – няма как да не обърнете внимание на огромните монолитни скали, които приличат на щит. Това са Орловите скали. Казват се така, защото някога там е имало много орли, на цели ята, както разказва Петър Ангелов, които с течението на времето – благодарение на човешката намеса, са изчезнали.
В селото са запазени исторически чешми и кладенци като Войнишкото чешме, Кадън кладенец и Бельов кладенец.
Първото дере от местността Връо това е Деянов дол. До него е кариерата за вар. При равнището до Деянов дол се намира местността „Пашаница“, която е разширение на плана за селото. Тази местност няма нищо общо със северозападния дял на Рила планина. Това са някогашни ливади на селото. Над селото от двете страни на река Бели Искър местността се казва Пущинако – това е лагова горичка, която стига до Копания път над ТКЗС-то.
Източно от Деянов дол е местността Арнаут, до него са Мурджи валог и Лисича дупка, откъдето започва местността Перуника – това е лескова гора. По-нагоре е Алтъ самун, а над него е Празни торба. Преданието казва, че тука, вследствие на хубавия чист въздух, се отворил апетита на един турчин, който тук си изял хляба, като преглъщал сухия хлебец с вкусната пивка и студена вода, затова местностите се казват Алтъ самун (турчинът тук изял шест хляба) и Празни торба, понеже си изпразнил торбата. По-нагоре е местността Пукната скала, откъдето започва водохващането за град Самоков. Над Алтъ самун слиза долът Ечемище, над него е Иванов гроб, намиращ се на шосето за Грънчар и язовира.
След Ечемище е местността Черния скок, под него следва дерето Самоковище, над него е долът Вирнище, слизащ долу до шосето за язовира. В тоя дол в турско време е имало видни за топене на желязо. По-нататък е Бичарски дол, след което е дерето Бучката – гранично с яйлъка на братя Манови. При Бучката, до шосето за язовира, е местността Мушата, където събраната вода влиза в тунела при Мала църква.
Горни и долни сухар – това е гранично дере със Самоковската училищна гора. След тях идва Пашов дол, зад него е дерето Борчето, след тях следват Еремиин дол, зад него е дерето Пострумски дол, над него е Углярски дол, над който се издигат Орловите скали. Под тях до река Бели Искър е Пукната скала – водохранилище в Самоков.
От Пукната скала на изток местността се казва Буков орман, под който долу до реката Бели Искър се намира изворът Празни торба. След него следват Митовите ниви. Всички тия долове са обрасли с иглолистна гора. Още на изток следват местностите Адамов дол, Лазаров дол , след който е Широкият валог. Над тези дерета е местността Соколец,обрасла с клекова и мурова гора. Над Соколец следва граничният край Арамията – връх с извори, обрасли с клекова и мурова гора. Под Соколец източно е Гръчка река със Самоков, наречена така, понеже се много гърчи и извива.
Под пътя Бели Искър – Боровец, над селото е местността Преодо, над него тази се казва Грамаге. Местността срещу Преодо се казва Райко, под него са Цветковите дупки. След нея е местността Бучките или Богородица, където има оброчище.
Под него са Ракитите, а след тях е местността Поповица, Големи дол и Съпротива. Над тях в полето е местността Зашова тресевина – това е ливада с гора. След нея е бившата общинска гора Смриките, а до нея е Радойкова тресевина, след нея е Конярска тресевина, залесена от братя Конярски и Радойкови.
До общинската гора е Андонова тресевина. Над тях са местноститеРидо, Ивова борика, Симонова дупка, Баждев шамак, Белио камик, след тях е Солището. Близо до пътя за Боровец започва Царското. Тук е работната местност Смилица. Източно от нея е лесковата гора Бистрица, след нея е Банков валог, който слиза срещу селото. Над него местността се казва Козарника, до него са Варовит кладенец и Костов валот. Под Костов валог е Кадън кладенец, намиращ се до телевизионната кула.
Мушата над река Бистрица и най-долу е Дълбокото дере, с което селото граничи с град Самоков при Кара гьол. След това границата върви и стига до местността Мусинското, след него са Гинините орници, Водни дол и стига до Кара гьол.
Дерето вляво от Искъра над Сини вир е местността Стрешковица, а Синият вир е край пътя за Самоков.
ЧЕРКВИ И СВЕТИ МЕСТА
В живота на всяко село основна роля играят училището, църквата и кръчмата. В селото има една действаща църква и един параклис в центъра на селото, строен преди няколко години. В селото е имало две църкви, но тази, която също се е намирала в центъра на селото е била малка и не е запазена.
Черквата „Успение Богородично“ е построена през 1847 г. Както казва в интервюто си за „Самоков 365” Петър Ангелов, тя е вдигната за два сезона 1873 и 1874 – 4 години преди Освобождението. Тази църква също има история. В селото се разказва, че през 1912 г. тук се е венчал Яворов за Лора. По-късно в пещерата Каменна колиба Яворов се среща с Яне Сандански, където правят заверата. Пещерата се намира на 5 км южно от селото.
При гостуването си в кметството бай Крум и Бай Петър разказаха, че църквата „Успение Богородично” е строена със средства от Христо Бичаков. Първо се е появила централната част, а след това и нартиката. В църквата не са запазени стенописите, за съжаление. Храмовият празник на църквата е 15 август, когато е е и съборът на селото.
На центъра на селото се намира параклисът „Св. Атанас”, която беше открит преди няколко години.
ОБИЧАИ И ТРАДИЦИИ В БЕЛИ ИСКЪР
Отиваме за пореден път в селото, като този път ще си говорим за традиции и обичаите там. Кметът бай Крум ни е организирал среща с леля Филка, която ни разказа с детайли как семействата са посрещали Коледа, Нова година, Великден и останалите по-големи празници в календара ни. Тази част ще бъде пресъздадена тук максимално близо до оригиналния запис, защото иначе ще се развали автентичното впечатление от него.
„Как посрещаме Коледа – цяла седмица сме в напрежение. Коледа идва, трябва да правим питки. Такива напред се правеха по 3 питки – едната е голяма, втората е по-малка със същото тесто, ама се слага сода за хляб, измесва се и се пече, и третата е с късметче, тя е малка. За Бъдни вечер се прави зелник с праз лук постен, масло няма, сирене също.
Най-напред преди вечеря се слага тамян, слага се жар и свещичка се пали и така най–старите отиват в кошарата и обикалят при кокошките при овците, даже по стаите във всяка стая се влиза и тогава се почва вечерята, когато вече се събират всички, постила се на пода слама и отгоре специално за тая вечер се изпере черга и след това с месали къде си покриват баници зелници, такива месали вълнени се постила и се сяда.
Най-възрастният става прекръства се, казва молитвата, стават и всички останали, казва „Слезни, Боже да вечеряме – три пъти го казва и тогава се сяда на масата, целува питките и той почва да раздава по старшинство. Късметите се наричат – на кошарата, на кравата, на овцете, на нивите, на кокошките, слага се и паричка. Пиеше се и греяна ракия, както днес, слага се също паничка пшеница, чесън лук и мед”.
Бай Крум разказва и негови спомени от посрещането на празника: „Бъдникът се докарва сутринта. Мъжете на Бъдни вечер стават рано, отиват в гората и донасят по едно дърво, понеже е зимно време са го влачили със синджири. Секат го и с това дърво вечерта се готви всичко.” Днес на Коледа по орехите гадаем каква ще ни бъде годината, но тогава не са слагали орехи, а лешници. Баба Филка разказва, че орехите са ги пазили за Великден.
Тогава също на трапезата са се слагали постни ястия – сърми, ошаф, пълнени чушки, фасул. Интересното, което се прави на следващият ден е това, че от сламата от Бъдни вечер, на която се постила трапезата, се правят венци, които се носят в кошарата, слагат се по дърветата, а дълбоката символика на обичая е надеждата за плодородие.
Да, на другия ден се ходи на гости – който има кумове да се целуне ръка, на по-възрастни роднини, баби, дядовци, в съседи , при уважавани хора в селото при тях се е ходело на гости.
След Коледа идва Нова година, продължава разказа си баба Филка – „Преди вечерята се изнасяха бели котленца и момичета почват да пеят облечени в носии, с бели престилки, с бели забрадки. На 31-ви вечерта се почва хоро – Магдена, и най-напред повежда хорото това момиче, в което е котлето. Това момиче трябва да е с баща и майка, да не е сираче. Това се случваше на площада и много хора се събираха и като почва вече да се разтура хорото, едните от долния край се хванат на хоро, пеят се надолу и си играят. Другите пък на горния край на друго хорото, останалите по към центъра остават тука да играят.
Котлето с пръстените се слага под едно дърво там да пренощува и на сутринта се излиза. На сутринта пак се събират много хора, а това момиче, което ще раздава пръстените почва да нарича: „Този пръстен за живот и здраве, другият за кой ще се ожени и който си го познае, си го взима”.
Обичаите имат дълбоки корени, но за съжаление в съвременното общество не са намерили място. Затова на въпроса ми откога не се практикува този обичай, ме порази отговорът на бай Крум, който ми каза, че не се прави от близо 40 години.
Минавайки полека по календара, стигаме до обредността на Тодоровден. Много интересен обичай е имало тогава в селото с младите булки и с техните кумици. Събирали са се в църквата, така, както са се женили по месеци, натъкмени и пременени и булките три пъти са се покланяли пред кумиците. „Тодоровден винаги е събота, в петъка всяка булка, която се е оженила тая година меси погача и носят в църквата. Там кумицата и всички гледат какво ще подари кумицата на булката. Някоя жълтица подаряваха, а булката я дарува с малък дар. Като се наредят булките януари,февруари, по месеци и кумиците застанат срещу тях и булките имсе кланят. Това се прави в знак на уважение. После гледат коя булка е най-хубава и ги коментират и така”.
Няма как да подминем великденската обредност. Баба Филка разказва, че за Великден не се е приготвяло агне, както се прави днес. Агнето е било приготвяно за Гергьовден. „ За Великден омесим предишния ден козунаци вкъщи и на Великден се белят орехи сутринта. Вечерта няма като на Коледа такава вечер. Мама хубаво ядене направи, никой не яде в събота от козунаците, защото е пости. Сутринта вече може да се яде месо.
В сряда боядисваме яйцата. Вечерта боядисваме 3 яйца. Да посрещнем Велики четвъртък с червено яйце. Другите може да боядисаме в събота. Едното яйце се дава на Света Богородица и остава следващата година. Другото се оставя в църквата.
Боядисвахме ги с кромид лук и с кората от лаговици, някои слагаха боя, с която се боядисва вълна за червен цвят. Кромидът е за кафяво. Отпреди се боядисваше в глинени съдове и оставаха боята, така съдът поемаше и другата година само се слага вряла вода и яйцето се боядисва.
От живота на едно село особено внимание заслужава веселата част със седенките. В българската литература са пресъздадени десетки седенки, но тук сега ще опишем седенката от гледната точка на хора, участвали в тях. „Седенките се правят зимно време, като почне есента почват и седенките. Всяка вечер. Майка ми е събирала седенка, за да тече, момите коя преде, коя тъче, момците също надойдат. Кой си има приятелка сяда си до нея, говорят и си пеят”, разказва леля Филка. След седенката всяка девойка е била изпращана до дома й.
Там не е имало канене, ходели са всички, които са искали – момичетата от махалата и момчетата, които са имали приятелки там.
Логическият преход от седенките към сватбите е съвсем естествен, като естествено продължение на любовта. Сватбите са се празнували минимум по три дни. От три дни до цяла седмица, като понякога се е налагало семейството да продава ниви, за да има пари да задоми чедата си. Не са били редки случаите, в които момите са били крадени.
„Добре де, като откраднат момата какво.. това ли е?” питам аз, а бай Крум отвръща: „Това е край.. така е било – традиция, остане ли вечерта в неговия дом, там си остава”. Леля Филка допълва „След сватбата точно в понеделник сутринта се пие блага ракия. Там свекървата ходи да види дали има следи по ризата и ако има нещо, тогава се пие блага ракия”. Отваряме дума за честността на девойка – тема табу едно време, но все пак няма как да не попитам какво се случва, ако момата не е „честна”.
Леля Филка е лаконичка, отвръщайки: „Ами ходят у бабата, ама с половин уста, обаче някои се връщат..”, а бай Крум допълва, че това се е случвало изключително рядко – „На 1000 един път – страшни традиции , по-страшни от закона – морал се казваше. Докато не дойде сватбата, тя е защитена”.
Ако всичко е наред, сватбата следва своя традиции и развитие: „Първият ден, като се върнат от венчавката, младите празнуват, събират се с родата на кума. За софрата всеки носи нещо от вкъщи и седят. Венчавката се прави в църквата. Сватбеното хоро се играе тука на центъра. Вторият ден пак идва на гости – само че другата част на родата. А третият ден се събират родата, която е пренасяла чеиза, помагали са в готвенето и така.
Булката не се е взимала от нейния дом, както е сега. Малко по-горе споменахме, че тя остава в дома на момчето до деня на сватбата и де факто след това. Единствено се е пренасял чеизът й. и двамата ни събеседници разказват, че не се е гледало какво има вътре, но е било ясно все пак какво занапред ще бъде необходимо на младата жена, за да създаде свое семейно огнище.
АТРАКЦИОНИ И ЗАБАВЛЕНИЯ
ЕКОПЪТЕКАТА И НАЦИОНАЛНИЯТ ПАРК ”РИЛА”
Една от най-големите забележителности в Бели Искър е национален парк „Рила”. Неговата обширност е отбелязана с маркировка. Паркът е направен така, че туристите да могат да разгледат всичко. Построени са 8 моста, които имат свое име и малко подмостче, също така и от първия мост започва и екопътека, която преминава през всяко мостче и всяка забележителност на парка, една от която е Визуалната площадка. Тя е изградена в гората, направени са стълби, които минават през скали и стигат до място със страхотен изглед, което наистина изглежда като площадка, оградена разбира се с дървен парапет. Екопътеката минава през нея, слиза от другата страна, прекосява пътя, навлиза в направен в гората заслон. Там туристите могат да се скрият от внезапно настъпила буря, заслонът има пейки. Забележителностите в парка са много, но няма по-забележително от дивите животни, които могат да се видят по всяко време в парка. Те са защитени, също както и растенията. Има и защитени видове, записани в Червената книга. Навсякъде в парка са построени масички с пейки, за да могат туристите да се настанят удобно, също така и специални места за палене на огън, които са отбелязани с маркировка. Мястото на пътеката не е избрано случайно. По време на преминаването и, което става наистина неусетно нагоре и нагоре в дебрите на планината, ставате свидетели на климат и релеф, които са характерни за планината Рила. Редуват се долини с тесни клисури, крайречен релеф, интересни скални образувания и много стари иглолистни гори.
Началото на пътеката е на височина от 1215 метра, а най-високата и точка, където е изградена панорамна тераса е на 1528 метра. От панорамната тераса могат да се видят притоците на река Бели Искър, чиито имена носят долините в района.
Началото на пътеката е обозначено с вход. Там, в началото на пътеката, има изграден паркинг. Навсякъде нагоре по пътя има информационните табели, които ще ви разкажат за местността и различните природни красоти в нея.
В самото село има много къщи за гости и хотели, които посрещат туристите. Те предлагат невероятно гостоприемство и непосредствен контакт с уникалната природа наоколо. В ”Бялата река”, ”Мама Емилия”, къща „Изгрев”, ”Юндовата къща ”, къща „Ния”, вила „ Орлови скали”, вила „Роза” хората ви посрещат буквално у дома си. За любителите на добрата българска кухня винаги сте добре дошли в ресторант „Бялото конче” и в механа „ Бялата река”.
ПРАЗНИК НА РИЛСКИЯ ЗЕЛНИК И РОК В РИЛА
През 2002 година Бели Искър прави един прецедент в културно и в обществено отношение, организирайки първия по рода си „Празник на рилския зелник”. Събитието винаги се организира в края на месец юни. Това е атракция с вкусен и конкурсен характер, защото всички домакини са „предизвикани” да участват в надпреварата, омесвайки вкусен зелник. Специално жури в самия ден определя призовата тройка.
Всяка година за доброто настроение на гостите и на жителите на Бели Искър се канят известни личности. Тази година, например, гост беше Берковската духова музика, а миналата година Ваня Костова. Не на последно място по важност е участието на самоковските фолклорни групи, чиито изпълнения поразяват ухото с идентичността на звука от мелодиите, които са различни навсякъде. Освен музиката и песните, участие вземат и танцови формации не само от самоковско, а и от други части на страната. На Зелника се представят местните обичаи и традиции, демонстрират се характерните за региона занаяти, свои изложби правят майстори дърворезбари и художници.
Малко по-късно през лятото се организираше „Рок в Рила”, но от известно време рок форумът не се прави със замах и с национален мащаб. Причината, разбира се е финансова. Въпреки финансовия недоимък, това не отменя атрактивността на мероприятието и не е никак лошо отново да се помисли за неговото възстановяване в културния календар на общината и на селото, но във формата, който заслужава.
One Comment