Коментар: Илиян Чалгънов
Напоследък все по-често чуваме, че бизнесът изпитва остра нужда от кадри, как нямало персонал или ако има той е неквалифициран и не добре обучен за съответните позиции. Наглостта на родните работодатели достигна и нови измерения в твърденията си, че и сегашните месечни възнаграждения, в рамките на минималната работна заплата, дори са много в замяна на положеният труд от тружениците.
От КРИБ постоянно чуваме вой за отваряне на трудовия пазар за чуждестранна работна ръка, която да заеме свободните работни места в производството и туризма.
Господа работодатели, колкото и да се оправдавате с невежеството на трудоваците, истината е съвсем различна и тя не е тайна за никого. Така търсената от вас квалифицирана работна ръка все по-стремглаво излиза през терминалите 1 и 2, или кой както намери за добре. Виновниците за тази тенденция сте самите вие, с нарастващата си алчност и арогантност, както и стремеж за бързо забогатяване.
Предстоящият туристически сезон пак бил пред провал. Хотелиери и ресторантьори „реват”, че тази година няма да могат да прилапат парите на тлъстите германки и трижди по-мощните им руски посестрими, защото им липсват работници.
„Ко ши праим, напрао ни знам. Няма персонал, ве“, вайка се един от чорбаджиите на характерния местен диалект. Някакъв нагъл селчо, построил край Черноморец тенекиено заведение, Бог знае с какви пари и разрешителни, публично се оплаква, че никой не искал да дойде да бачка цяло лято за 700 лева на месец и му се налагало да събира полуграмотни цигани. Освен това го играе разсърден, все едно дава 7000 лева. Може би пък, ако предложи по-достойно възнаграждение ще се намери „пИрсонал“ – нямам представа, но явно и той даже не отваря дума за това.
Апропо, самата дума „персонал“, която се използва за бъхтащите неуморно труженици, показва ясно отношението на работодателя към служителите му. В общи линии то е същото като към инвентара и посудата – „трябват ми 5 човека, 200 чинии и 3 климатика, за да отворя“. Не е изречено публично, но не е и нужно – отношението към човека като към модерен египетски роб се усеща от всеки, грамотен поне колкото черната Златка.
Няма работници, защото вие лично ги изгонихте. Всичко здраво и читаво вече си е „било камшика” за Гърция, Испания или Португалия. Кой ще стои прав 12 часа, ще се гърби пред шубера и ще бърше потта от челото си с ръкави за 350 евро, които накрая може и да не вземе? Ще търчи цял ден нагоре-надолу, ще търпи пиянските капризи или пощипванията по задника от туристическата сган.
Е, няма такива балъци вече. Младото поколение може да не разбира от пълен член и запетайки, но едно нещо започна да научава – да си прави сметката вярно. Дори в съседна Гърция една сервитьорка ще взема 1000-1200 евро при много по-доби условия на труд и нормални взаимоотношения служител – работодател. Причината да няма читави хора за нищо е не само в липсата на ред и законност в държавата, но и в наглите чорбаджии изедници, които продължават да третират служителите си като роби, които да експлоатират денонощно.
