Анна Манова
Трябва си смело сърце, за да скочиш в ледени води посред януарски минусови температури. Оказва се, че и възрастта не е пречка имаш ли желание да бъдеш активен. Тодор Дишлийски от село Ярлово, който на 16 януари тази година отпразнува своя 73-ти рожден ден, години наред е сред онези, които по Йордановден се включват в празника за здраве. И така общо 33 години, направо една Христова възраст.
Бай Тошо, както е известен из самоковско, е най-възрастният смелчага, който наред с младежите всяка година се топва във водата, спазвайки традицията на Йордановден. Предпочитано място за тази цел е езерото в Дружба. И така над 30 години. Спомня си, че в началото броят на желаещите не е бил голям, събирали се около 4-5 души, както се казва да спазят традицията. Като за бай Тошо хващането на християнския символ никога не е било приоритет. „Мене кръст не ми трябва. Аз не се боря с младите, те са бързи. Докато вляза във водата, те вече са го извадили. Аз го правя за здраве”, споделя Дишлийски. Като всяка година отива на езерото със същия хъс и желание. Тази година той влиза в ледените води наред с около 40 смелчаги, като най-младият е на 18 години, а бай Тошо е най-зрелият сред тях. А сред официалните гости на събитието са кметът на София – Йорданка Фандъкова и кметът на район Изток – Ивайло Цеков.
Тодор Дишлийски е ветеран. Самото му присъствие е атракция за всички и символ на силата на духа на един самоковец, за който годините са само някакви цифри. Многократно бай Тошо се е доказал като смел и достоен човек в доста сфери от социалния живот- планинар, любител на щъркелите и не на последно място с особено голям набор от квалификации в най-различни професионални области.
Бай Тошо от Ярлово предпочита да пътува до Дружба за включването в ритуала по хвърлянето на кръста, защото там му харесва повече. В неговото село този празник се отбелязва по Ивановден, както и в няколко други села от самоковско, като наред с това се спазва и ритуалът „топеница” /свързано е с младите двойки сключили брак през отминалата година/. Едно от последните му скачания в реката на селото е през 2002 година, на около -5 градуса, когато отново е паднало солидно количество сняг. Участието на Бай Тошо е битка със себе си. Иска да си докаже, че още може и има силите. И най-вече за здраве. И макар да е от онези личности, които не обичат да правят планове, а живеят за мига, си пожелава догодина пак да е сред смелчагите, станали част от отбелязването на Богоявление.
