ЗлободневноРегионалниСамоков

А защо не зелена зона?

Гражданска позиция

 

Преди време, в края на декември 2017 година, се обърнах към вас като представители на четвъртата, а в развитите граждански общества, за каквото се борим, и първа власт, да съдействате за решаване на  проблеми в центъра на нашия хубав планински град. Ставаше дума за изоставена, но според  експертна оценка на независим надзор, масивна жилищна сграда /вярваме на експертното мнение, строената преди много години къща, намираща се на ул. „Ген. Веляминов”, в близост до някогашния Зелев пазар в центъра на  Самоков наистина изглеждаше масивно, но безстопанствено/. Първият етаж на сградата беше наследствен имот, а вторият – общинска собственост. Сградата се бе превърнала в свърталище на бездомни  домашни любимци, градска тоалетна и каквото още се сетите – както се казва многофункционална сграда, но да не живееш в съседство с нея.

И така в тази идилия си поживяхме доста години, докато неочаквано за нас и благодарение на медийната подкрепа, през пролетта на 2018 година, се пристъпи към разрушаване и оформяне на терена около нея в обществен паркинг според някогашния, поне от 45 години, ЧК застроителен план. Действащата тогава, същата почти и сега, общинска администрация прояви воля и  разреши дългогодишния проблем, който водеше след себе си още много други. Е, пропуснах тогава, типично по нашенски, да похваля за стореното. Сега със закъснение изказвам благодарност.

Но все угод няма и винаги има какво да доизкусурим. Решавайки проблема, дали не се създадоха условия за нови и нови конфликтни ситуации? Както се казва: „уважаеми читатели и зрители на нашата пиеса, краят остава за вас“. Оформя се синя зона в геометричния център на града, а в почти идеалния /експертите ще кажат дали съм права/ остава обществен паркинг по план неактуализиран и ъпдейтван, все български думички, от преди 45 години. И наред с това две тесни улички, около автогарата и общинския пазар, да поемат натоварения трафик на хора, животински талиги, домашни любимци и изоставени такива, МПС –джипове като за сафари и прелитащи шофьори като на офроуд или такива, решили че пазаруват в „Макдоналдс“  и ако може до сергията на пазара с колата или в аптеката на Надето, както всички обозначаваме уличката до автогарата, да  се проврат. За пешеходците, майките с малки деца и колички, възрастните хора и тези с увреждания остава „удоволствието“, че са сред пъстрия градски поток в близост до общинския пазар и скупчените наоколо търговски обекти.

Разбира се и много да внимават да не пречат на бързащите водачи на всякакви видове МПС ,както и да нацелват къде да стъпят, защото недооформените тротоари предлагат безброй възможности за травми и проверка на равновесните им способности. Поне не ни е скучно. А за наемателите и собственици на търговски обекти, съвестни данъкоплатци и представители на малкия и среден бизнес, както знаем гръбнакът на всяка пазарна икономика, остава също “удоволствието”, че развиват дейност в „центъра на градО”. Е, че трудно намират място за паркиране и зареждане на обектите си – техен проблем.

Питам се, толкова ли е трудно да се обособи в тази част на града ни зона, нека да не е синя, може и в по-релаксиращ цвят и свободно и спокойно да се придвижват всички. Така горе-долу като по „Витошка”. Нерде „Витошка,” нерде  „Абаджийска”, ама нали искаме да се развиваме по европейски. И ако 45 години се борехме за мир и дружба между народите с различен обществен строй и успявахме, сега след 30-годишен преход, перестройка, равен старт ”в рИформата” и действащ пазарен механизъм, трябва да се борим за помирение между самите себе си, съседите и предлагащата много стресови ситуации градска околна среда.

А за решението с подземните клетки за битовия отпадък, разположени на гърба на общинския пазар и при нас почти на мястото на разрушената сграда, пак сме недоволни. Оказа се, че тези клетки са малко и в отвора си малки и не могат да поемат купищата  битов отпадък и този от търговските обекти. Не, че момчетата от фирмата за сметосъбиране не си вършат съвестно работата, напротив събират го всяка сутрин рано, но имат ли достъп до клетките – е техен проблем. Водачите на паркираните на обществения паркинг коли не се съобразяват да спрат на разстояние, позволяващо на специализираната кола за подземни отпадъци да оперира по предназначение. Често хората от сметосъбирането успяват само да приберат разхвърляния около клетките нерегламентиран битов и всякакъв отпадък и да не повдигнат  кофите с подземния такъв. Тук не можем да виним само общинската администрация за решението с поставянето на клетки за подземни отпадъци. Тук опираме пак до нашата култура, балкански синдром, навици и възпитание. Всичко, което не ни е нужно домъкваме до мястото за боклук, натрупваме го, е за естетично оформление и дума да няма, изтупваме си ръцете и мрънкаме колко няма място за нашите стари дюшеци, матраци, легла, юргани,изпочупени мебели, лампиони и каквото още ви хрумне. Но хората от фирмата за сметосъбиране  идват всяка сутрин, ще го съберат и за нас остава удовлетворението, че си прочистихме дома.

Като се замисля и това решение трябва да приемем, защото в противен случай всичкият този нерегламентиран боклук ще бъде изхвърлен някоя нощ в някоя крайградска зона. И каквито и варели и клетки за отпадъци да имаме, за разделното сметосъбирание и дума да няма, пак сме от другата Европа, ние сме си такива. Всеки сам в „кочинката си ” да рие и кара в своята си посока. Докато ”я не сакам я да съм добре, а Вуте – зле“ и не заиграем  като отбор, все ще сме си  и „я не знам как е, ама и те така не е”.

Преди няколко дни не изтърпях гледката, сложих ръкавици, взех дезинфектант и почистих около клетките за боклук. Не,че някой ми направи компания, ние обичаме зад перденцето да зяпаме, тюхкаме, ама да сме пълен пас. По е лесно да водим безкрайни дискусии кой не си върши работа, колко пари плащаме, ама да запретнем ръкави и направим съботник или бригада за почистване  – не. Мина времето на спонтанните тържества, митинги, ленински съботници и т.н., сега ако ги има те не са спонтанни, а дирижирани.

Надежда все пак има и това е да кажем кампанията – „ Да изчистим България за един ден” – ясно е с един не става, но в нея се включват много млади хора и това е „хубав ден за българската демокрация”. А колкото до кашоните и обемния амбалаж, изхвърлен от околните магазини, може да се приложи глоба за това, че не са сгънати и т.н. По боклука ще ги познаем – кой изхвърля всеки ден несгънати кашони и кутии- е служителите от  съседните търговски обекти, а на собствениците можем да напомним, официално да предупредим и после глобим. Поне да пълним общинската хазна.

И накрая да кажа, че си позволих с бяла блажна боя да напиша пред клетката за подземния боклук –  стоп! Не е красиво, както биха го направили служителите от Обществен ред и сигурност, но аз по женски толкова мога и коленичила  около спряната съзнателно  по-далеч от ръба на клетката кола, се навирах и писах ,та ако случайно спре друго МПС, не от кръга на съседите и познатите, така де паркинга е обществен, да вида чертата и стопа.

Пишейки тези редове с опитах да изразя мнение като редови средностатистически представител, не гласоподавател, на гражданското общество. Предлагам на редакцията на вестника да обособите рубрика от типа на „Полет на мисълта” или „Ние питаме, предлагаме и чакаме отговор”. Е ,ако пък има и ефект от това, значи всички сме си свършили работата. Остава да си зададем и въпроса –  „Защо е всичкото това „щъкане”, като при всеки „опит за летене” ни връща пак на земята, но ни остава споменът за полета на мисълта. Нека по-често заедно да летим.

Нина Московска

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close