Зоя Станкова
Творецът е сам по себе си цял свят. Цяла Вселена. Знание и незнание. Край и безкрай.
Платното на една творческа натута се рисува от най-фините четки с най-ясните цветове и връзва очите на обикновения човек на възел, когато го наблюдават.
Днес ви срещаме с Ася Георгиева – една жена творец, една жена вдъхновение, която сама ще ни разкаже повече за себе си, за изкуството и за школата по приложно изкуство към Читалище-паметник „Отец Паисий-1859”, която ръководи.
На тези, които не знаят, какво бихте казали, коя е Ася Георгиева?
Творец с любов към работата си. От изкуството независимо под каква форма, получавам онази свобода и удоволствие, които няма как да се получат или намерят на друго място. Когато твориш, това е твоето място, където си самият себе си, твоят свят, Нирваната на духа и тялото.
Когато се изправиш пред вече завършен проект или картина, над които си работил часове и дни наред, и си доволен от себе си и свършеното, тогава се зареждаш с нова енергия и музата за следващо творение те връхлита веднага.
По образование сте магистър по Педагогика на изобразителното изкуство. Това ли е детското Ви влечение и мечта?
Рисувам, откакто се помня. Била съм на 3 годинки може би, когато съм започнала да рисувам човечета по тефтерите на майка ми. Вероятно и генът си е казал думата, защото реално съм 4-то поколение учител по майчина линия. Обожавам да рисувам и да работя с хора, независимо от тяхната възраст. Да предадеш на друг това което знаеш, да създавате заедно изкуство е незаменимо преживяване, а за мен и лично удоволетворение.
Имате завършени специализирани художествени курсове, моден дизайн и приложно-декоративно изкуство?
Да, така е! Всички допълнителни курсове не са били само знания от университета, а разкриване на много нови творчески възможности. Вероятно приложно-декоративното изкуство ми е слабост. Завършила съм Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн “Академик Дечко Узунов” в гр. Казанлък със специалност промишлен /индустриален/ дизайн. Изключително много съм благодарна на родителите си – най-вече на майка ми, затова че е имала смелостта да пусне 14-годишното си дете в друг град в онези трудни години. НО тези 5 години в гимназията ме изградиха като човек и характер, научиха ме на дисциплина и отговорност и ми дадоха една солидна основа от знания и умения. Там конкуренцията беше много жестока, но това да си помагаме и да работим в екип беше по-важно за нас.
Да избера „Педагогика на изобразителното изкуство” за моето висше образование, беше едно логично продължение. В университета имах възможността да се доразвия, а спец курсовете обогатиха още повече мирогледа ми като творец, но да не забравяме, че човек се учи докато е жив…
Пишете поезия и проза. Публикувате ли литературните си творби или в това отношение сте от авторите егоисти, ако позволите да се изразя така?
Тука ще бъда лаконична. Засега съм оставила писането за пенсионна възраст, тогава ще имам време и за рисуване и за писане. Иначе един мой детски разказ се превърна в театрална постановка за училищна пиеса, с много репетиции и смях. Премиерата мина невероятно добре и успя да вдигне градуса на настроението.
Правите проекти за играчки, модели на дрехи, изработвате аксесоари, декори за театрални представления и детски тържества. Кои са най-големите и успешните Ви проекти?
Може би най-предизвикателният за момента беше макет на камина с размери 180см х 130см х 50см, която е направена изцяло от хартия и е предназначена за декор на детски тържеста в самоковска детска градина. Камината си има и декоративна чиния от хартия на комина, ръжен и лопатка, котле, което виси над огън с изкуствено осветление. Винаги, когато човек започва да прави декор си мисли, че е най-сложният и голям за момента, но като го завършиш, виждаш, че би се справил и с по-сложна задача или поне аз мен е било до сега така. За да се развива човек, е необходимо винаги да има предизвикателства пред себе си!
Илюстрирали сте книги. Основно удоволствие или работа е това за Вас?
Всичко свързано с изкуство за мен е удоволствие! Илюстрирането на тези книги беше сериозна и отговорна задача за мен, защото това е сериозна литература. Любимата от книгите, които съм илюстрирала е „Внимание психовампири“. Другите две: “Детството – психолого-педагогически доминанти на развитието и методи за въздействие” и „Магията на общуването – приложна психология на общуването”. Поради сложната материя в книгите, беше необходимо тясно сътрудничество между автор и художник. Авторката Марияна Ушева е доктор по философия и психология. За да предадеш един образ, не е достатъчно само да прочетеш книгата, трябва да знаеш повече, да вникнеш по-дълбоко. Работата ми с д-р Ушева обогати не само знанията ми по психология и педагогика, а даде и нов поглед при общуването ми с хората.
Във Вас има един всестранно развит творец. Как съжителстват различните изкуства в една душа?
О, много ми е комфортно! Та, нали всеки Аз е изграден от по-малки Азове. За мен няма нищо необикновено в това да има преплитане между изкуствата. Затова е и общото название – Артист. Аз имам различни интереси, които опитвам да развивам, но основно насочвам енергията си към рисуването и приложното. Човек трябва да се развива непрекъснато и да не се оставя да буксува на едно място.
Ръководите група по приложно изкуство в Читалище-паметник „Отец Паисий-1859“, ще ни разкажете ли повече?
Преди време бях организирала летен курс по приложно изкуство към Читалището и имаше голям интерес. Сега реших да го възобновя и съм много щастлива. Самоков има много талантливи и будни деца. Идеята ми е не само да се занимаваме с приложно изкуство, целта ми е тези деца да придобият самочувствието, че могат, че знаят и да не се страхуват от грешки. За мен е важно да ги науча на упоритост, търпение и постоянство. Работата с децата не е само съчетаване на рисуване и приложно изкуство. Освен да измислиш украсата на един предмет, трябва да знаеш от какво ще го направиш и какви материали ще използваш. Така се развиват освен фината моторика, сръчност, логиката, фантазията, самостоятелност и естетически вкус. Имам две групи: малка – деца от 4 до 7 годишна възраст. И друга група: деца от 8 до 13 години. Кръжокът е отворен – няма възрастови ограничения. Ние работим с природни материали и такива, които срещат в ежедневието си, но не биха предположили, че може да се прави изкуство с тях: леща, боб, макарони, различни семена и много други. Много бих се радвала, ако съм разпалила огъня на твореца и някои от децата продължат да се занимават с изкуство и в бъдеще.
Откога всъщност сте в Читалището и какво Ви свързва с тази институция, само работата ли или има и емоционална връзка?
Още 7-8 годишна започнах да посещавам школата по рисуване към Читалището. Детските спомени и емоции са останали дълбоко в съзнанието ми. В този ред на мисли, връзката с Читалището първо е емоционална и после всичко останало…
