Цените на ръчно произведените изделия са непосилни за българския клиент.
Асен Хаджийски е един от известните самоковски търговци. Преди 14 години решава да се захване с частен бизнес и по този начин успява да сбъдне детската си мечта. „Моят дядо беше занаятчия и съм израсъл сред кожи. Оттам е тази моя слабост” – обяснява собственикът на „Асико”. Той е нагледен пример за човек, тръгнал от нулата, който днес може да се похвали с два търговски обекта. Магазините изобилстват от всякакъв род кожени изделия, подходящи и за най-изтънчения вкус – колани, портфейли, чанти. Дамската чанта е задължителен аксесоар за всяка жена – независимо дали е още тинейджърка и в нея се помещават телефон, гланц, огледалце и ключове, или вече е зряла бизнес дама, която има нужда от голям и подреден преносим кът за своите документи и принадлежности. Да създадеш бизнес, ориентиран в определена област е нож с две остриета. Въпреки всичко положените усилия рано или късно се увенчават с успех. Ето какво ни разказа още Асен:
За кратко време сте успели да направите доста голяма крачка. Какво ви костваше и по какъв начин успяхте да се наложите?
Много трудно беше. Първоначално бях на сергия. После малкия магазин на пазара и след него дойде този магазин. Успяхме да се наложим с течение на времето, с честност и коректност към колегите. Всичко опира до желание, мерак и стимул.
Може би и някои лични качества?
Да.
На българските ли продукти залагате или на вносните?
Има вносни, има и български. За съжаление, повече са вносните поради това, че нашите производители не успяват да реагират толкова бързо с актуалните модели чанти.
Не трябва ли това да се промени, ако искаме да сме в крак с тенденциите.
Би трябвало, но не се прави. Това, от което се дразня е, че непрекъснато се копират модели. Пуснат някой модел, изкопират го и хайде на пазара. Това не трябва да се случва.
Споменахте за занаятите, но те са вече на изчезване. Защо се получи така?
Непрекъснато навлизат новите технологии, които са много по-продуктивни. Повече стоки могат да се изкарат от тях. Докато в занаята няма такава продуктивност. Всичко се прави на ръка, което отнема доста време. Изискват се много труд и усилия. Съответно готовият продукт не може да бъде конкурентноспособен на пазара.
Да, но една чанта, която е ръчно изработена не може да се сравни с фабрично произведените…
Абсолютно, но цената е непосилна за българския клиент.
Има ли мода в чантите?
Да. Свързана е най-вече със сезонните модели, които излизат на пазара през пролетта, лятото, есента, зимата. Има постоянна промяна във формите, моделите, цветовете.
Кои са актуалните проблеми, които ви стопират работата?
Постоянно имаме проблеми, но се стараем да ги преодоляваме и продължаваме напред. Свързани са най-често с неуредени плащания. Опитваме се да търсим различни варианти. Има много складове, които са производители и вносители на чанти. Основната ни цел е клиентите да бъдат задоволени.
Мислите ли за разширяване или не смеете да правите планове за бъдещето?
Живи и здрави да. Но в момента доста се замислям. Голямата безработица е в града е това, което ме притеснява и донякъде ме спира да го направя.
Имате доста контакти и наблюдения от различни места в страната. Може ли да кажете какви са предимствата на малкия град в сравнение със София или Пловдив да речем?
С каквото и да се занимаваш в малкия град има един тава на развитие, докато големият град е град на възможностите.
На какви хора разчитате като ваши потенциални клиенти?
Предимно на местни. Имаме също доста туристи. Хора, които са от други градове, но ме познават като магазин и пазаруват тука. Като цяло работим с доста хора, което ме радва.
За разширяване на асортимента мислите ли?
За момента не. Доста голямо е разнообразието на дамски чанти. Според мен човек трябва да се развива в определена насока, а не да се разпростира навсякъде.
Успявате ли да разпознаете качествените неща от имитациите?
По принцип имитациите се предлагат в определени складове. Опитвам се да ги избягвам, но човек никога не е застрахован и да попадне на тях. Пазаруваш веднъж, патиш и повече не вземаш стоки. Градът е малък и един лош артикул, който вкарам в магазина може да се отрази на работата.
Автор: Анелия Балабанова
