ОбществоРегионални
Архитектът Павел Янчев: „Малкият бизнес има своето място в Боровец”

Анелия Балабанова
Още един поглед по темата за „Златния триъгълник” дава архитектът Павел Янчев. Специалист със завиден опит, който беше част от журито, натоварено със задачата да определи най-добрите разработки в международния архитектурен конкурс за нов център на Боровец. Дискусии и полюсни мнения породи първото място, отредено за архитектурно студио William Matthews Associates ltd от Великобритания.Проектът е разработен в партньорство със Stephen George International Bulgaria. Въпреки цялостното добро впечатление, архитектурното решение не даде ясен и категоричен отговор на един от най-важните въпроси, касаещи самоковци – ще продължат ли да съществуват къщичките и под каква форма.Така колелото продължава да се върти в омагьосания кръг, в който е от години.В този контекст е нормално собствениците на обекти в курорта, обединени в сдружение „Боровец-1992” да се притесняват за своето бъдеще. И тук за пореден път ще отбележим, че именно дребният и среден бизнес е гръбнакът на икономиката. В конкретния случай т.нар.къщички създават голяма част от облика на курорта и уют, често предпочитан от чужденците.Съществуването им създава работни места. Правната норма, в която то е „облечено” обаче вероятно не е от най-удачните с оглед на анексите към договорите, които се сключват всяка година в разрез с правилата. От друга страна това са съвестни данъкоплатци в общинската хазна,които се опитват да запазят препитанието си.За какво плащат ако нямат реална собственост и защо обектите им фигурират в кадастралната карта ако са незаконни. Защо фокусът е концентриран върху територията на „Златния триъгълник”, ако се търси цялостна нова визия за целия курорт. Не на последно място, защо когато казусът е почти пред развръзка през 2004 г.с разработване на ПУП-ове, той е върнат обратно за ново разглеждане в ОбС-Самоков и в последствие стопиран. Въпроси, които и към днешна дата търсят своите отговори. Ще е интересно да се чуе и още едно експертно мнение. Предлагаме ви това на Павел Янчев – член на журито на конкурса.Ще се вслуша ли общинското ръководство в него и в гласа на хората от къщичките, които от 28 години са най-големия и коректен платец на Общината – предстои да разберем.
Г-н Янчев, Вие участвахте в журито на конкурса относно проектирането и застрояването на „Златния триъгълник” в к.к. Боровец. Кой Ви покани и как беше представен терена – застроен с около 30 малки търговски обекти на местни хора или свободен?
Поканата дойде от студио Urbanistas и Община Самоков, които организираха конкурс за Златния триъгълник през 2017 г. Конкурсът беше широко подкрепен от професионалните организации, беше излъчено жури с международно и българско участие. Заданието и конкурсът бяха подготвени много професионално. В него бяха отразени 30-те търговски обекта, но текстът изрично гласеше, че обектите подлежат на премахване. Обикновено архитектурния проект би трябвало да отразява вече установени социални, икономически и правни отношения и практики. Съответно предположението ми беше, че Община Самоков е уредила всички тези отношения по повод този терен преди да пристъпи към изпълнение на конкурс и съответно проект. На сайта на конкурса бяха включени дори видеа от обществени обсъждания на заданието. От записите си личеше, че има недоволни от проекта граждани, но човек, който не познава контекста и историята на мястото трудно би могъл да долови детайли.
Каква беше реакцията – Вашата и на колегите Ви от журито като отидохте на място и видяхте, че теренът е застроен със законно построени около 30 търговски обекта на местни хора, с които прехранват семействата си?
Когато се включих в представянето на журито преди конкурса в София през януари 2018 г. там също се появиха жители на Самоков, които бяха против конкурса и проекта. За мен и други колеги беше учудващо, че тези отношения между Общината и търговците остават неясни. Изслушахме хората, на следващия ден отидохме на място в Боровец, за да разгледаме терена на конкурса. Свидетели бяхме от една страна на занемареното публично пространство, което има нужда от обновяване и поддръжка – в боровата гора е организиран паркинг, вместо паркова среда в центъра на курорта на места виждаме задни дворове, складове, дори боклуци. От друга страна именно някои от малките търговски обекти дават живота на това място – ресторантчета и магазинчета, които туристическият поглед търси, за да намери грижата на местните хора за уюта на планинския курорт. Боровец е претърпял от една страна голяма приватизация на туристическата инфраструктура към големи бизнеси, а успоредно с това самоковци са опитали да намерят своето място и препитание в курорта. Общината се е заела с много трудно начинание – от една страна, да изпълни ролята си на добър стопанин и да осигури качествено публично пространство, а от друга да балансира интересите на малките и големите бизнеси в района. Нелека, но абсолютно необходима задача за разрешаване, която обаче изисква много комуникация.
Вие успяхте ли да посетите някои от тези обекти и какво е впечатлението Ви за тях? Според Вас те вписват ли се в общия интериор на курорта, търсени ли са от туристите и въобще има ли Боровец нужда от тях?
Посетих един от ресторантите, поговорих с хората, които работят там, за да разбера какво е мнението им за проекта. Изглежда че туристите харесват това място и търсят подобни ресторанти – с добра кухня, където личат усилията на местните хора. Малките семейни ресторанти са абсолютно различни по отношение на атмосферата и качеството, които предлагат, от веригите ресторанти, които можете да видите във всеки град и дори по магистралата. Туристите обикновено предпочитат първите и това важи не само за ресторантьорството. “Отглеждането” на семейния бизнес е трудна задача, защото малките инвестиции са много зависими от политическия и икономически климат в даден регион. В последните години много български градове направиха грешката да поканят големи търговски вериги, които, настанявайки се в квартала или града, буквално убиват малкия семеен бизнес. В този смисъл място на малкия бизнес в Боровец има, но той трябва да бъде “отгледан” с грижа, защото иначе може да бъде унищожен много лесно.
Вие сте архитект и работите в Брюксел. Виждали ли сте в Белгия или другаде на запад подобен подход спрямо дребния и среден бизнес?
В Брюксел, а и в много други западни градове има дълга история на унищожаване на цели квартали и малки бизнеси в интерес на големи корпорации и проекти. Не бих казал, че тази практика е съвсем забравена и отречена. От друга страна има места, където се забранява отварянето на големи търговски обекти, именно за да бъдат запазени малките бизнес инициативи на местните жители. Но сега е времето и на запад и тук, в България, да бъдем чувствителни към това кой печели и кой губи от даден проект. И според мен трябва да сме критични дали и как даден проект нарушава обществения интерес за сметка на големия бизнес.
Вероятно вече сте запознати с подробностите около тази дългогодишна сага. Защо според Вас се стигна до нея и какъв е изходът?
Не съм запознат в детайли, съответно не мога да коментирам защо и как се е стигнало дотук. Но за мен изходът е продължителна комуникация между Общината и търговците от Боровец, за да може интересът на Общината, на гражданите и малките бизнеси да бъде максимално удовлетворен.
Много се говори за публично-частно партньорство. В него ли се крие разковничето?
Публично-частното партньорство е само инструмент. Той може да бъде използван както за да запази обществения интерес, така и да бъдат приватизирани обществени ресурси, предоставяйки печалбата от тях в частни ръце. За съжаление и в България, и в други държави, сме виждали прекалено много от второто, за да повярваме, че ПЧП може да бъде рецепта за разрешаване на всяка подобна ситуация.
Като експерт може ли да кажете каква според Вас е вероятната развръзка и пътя за превръщането на Боровец в съвременен и предпочетан курорт. Бихте ли помагал и по какъв начин?
Според мен Боровец вече е съвременен и предпочитан курорт. Общината трябва да продължава да полага усилия за осъвременяване на инфраструктурата и публичните пространства, която да обслужва туристи и живущи. Но на раменете ѝ седи също така нелеката задача при осъществяването на новите проекти да защитава интересите на гражданите в региона, техните малки и семейни бизнеси, от големите играчи, които винаги ще се опитват да заемат място в курорта.
Защо според Вас се действа “на парче” само и единствено за “Златния триъгълник” в Боровец. Не е ли редно да има цялостна визия и изготвен ПУП за целия курорт?
Без да познавам в детайли политиката на общината за устройство на територията, бих казал, че е по-добре да има ПУП за целия курорт. Така ще има евентуално цялостно решение за търговските обекти.
На финала – трябва ли да се реализира спечелилият проект какви ще бъдат резултатите ако това стане факт и ако не се случи? Трябва ли общинското ръководство да се вслуша в гласа на хората от къщичките?
Защитавам избора на журито – това е адекватен за мястото конкурсен проект, чувствителен към ландшафта и мащаба на Боровец. Това, което архитектите не са могли да усетят и отразят, са именно тези сложни социално-икономически наслоявания, които приватизацията е оставила като наследство. Но това наследство не може просто да бъде премахнато с лека ръка, защото все още в тези търговски обекти намират препитание стотици хора, жители на региона. Ако гледаме ситуацията през чисто юридическата призма, рискуваме да останем слепи за социално-икономическите ѝ аспекти. Според мен Общината и архитектите трябва да продължат да работят върху проекта, за да могат добре работещите малки бизнеси в района на „Златния триъгълник” да намерят своето място в проекта след преустройството.