Зоя Станкова
Антон Димитрачков е от младите хора, чийто житейски път започва в Самоков. С таланта си, той върви все по-нагоре в творческото си развитие. Любопитен млад мъж, който винаги търси нещо ново. И го открива!
На моменти е голям интроверт, както самият той признава, не разговаря почти с никого. А по принцип е един неосъществен инженер, тъй като две години е следвал в ЛТУ, но прекъсва и стъпва на сцената, където открива своята истинска същност, своите множество образи. И, за да бъде образът му достатъчно пъстър и разнообразен, някъде между сцената и полу-осъществената инжeнерна мисъл се появява и моментът, че е бил състезател по бокс в БК Самоков.
Разностранен талант. Творец. Артист. Човек. Един от онези млади хора, които са намерили светлината по пътя си.
Сядаме в един салон. Тихо е. На сцената свети прожектор. Чуват се стъпки. Пиеса пада на пода. Актьорът излиза, облечен в ролята си и гол в чувствата си. Кой е този актьор? Кой е Антон Димитрачков?
Не мисля, че е важно кой е този актьор, по-важно е той да провокира нещо в зрителя, а Антон Димитрачков е човек, който се стреми към това.
Учиш актьорско майсторство в Нов български университет, как се стигна до там – ти ли намери театъра или той намери теб?
По – скоро театърът намери мен. Просто един ден реших, че това с което се занимавам не ми е достатъчно и си направих един експеримент. Приеха ме и то взех, че се „разболях” от магията на театъра. Толкова силно ми подейства и разбрах че това е нещото, което искам да правя, а по – хубаво чувство от това да намериш призванието си мисля, че няма.
От кога си на сцена и къде започна творческият ти път?
На сцената съм от година. Преди НБУ не съм се занимавал с изкуство сериозно, малко рисувах, но чисто любителски. Може би, преди театъра моята сцена беше спортът, защото съм се занимавал доста със спорт преди това.
Какво е за теб театърът? Някои хора го възприемат като начин на живот, други като призвание, трети просто като работа…
Театърът за мен е и начин на живот и призвание, и работа, просто човек като намери призванието си и не го приема за работа.
Сцената понякога е жестока любовница, изпива ти енергията и същността. Обича ли се тя искрено и как печели сърцето на един творец?
Сцената наистина понякога е много жестока, изцежда те, уморява те, но това е от тази хубавата умора, от която си доволен след това. Сцената те кара да дълбаеш в себе си все по-дълбоко и по-дълбоко и винаги да откриваш нови неща за себе си, за които дори не си подозирал, че са там.
Напоследък театралните салони са все по-пълни. Кое води хората в театъра?
Интерес към театъра винаги е имало и винаги ще има. В последните три години наистина той расте. Истината е, че напоследък има много повече български продукции по телевизията и киното, поради това хората все повече искат да видят лицата на актьорите от екрана и на театрална сцена.
Къде играеш в момента и в какви постановки?
В момента репетирам и участвам в няколко университетски постановки. Също така на 27.02 и 27.03 в кино „Люмиер” ще изиграем едно представление за насилието от деца на деца “Историята ти (Ти) в мен”, реж. Възкресия Вихърова, то е част от платформа “Артисти за Ненасилие” и е журналистическа драма на тема Ненасилие сред подрастващите и в българското училище. Друг голям спектакъл, в който участвам е “Медея” с реж. Десислава Шпатова, него може да гледате на 13.03 в театър „Азарян”.
На пресконференцията за обявяване на номинациите за наградите ИКАР 2020 Съюзът на артистите в България обяви, че ще връчи специална награда на актрисата Снежина Петрова, която играе Медея в спектакъла за значимостта и постиженията в проекта „Медея“. Хубаво е да отбележа, че не съм единственият от Самоков, който участва в този проект, заедно с Димона Савчова сме част от античния хор в спектакъла.
Участваш и в епизод от любителския късометражен филм „Началото на“ / „The beginning of”, къде другаде можем да те видим в киното?
Участвам в един епизод в „Пътят на честта“. Имам епизодична роля в един френско- американски филм, който не е излязъл още. Снимал съм се и в реклами. Може би, най-голямата марка, за която съм снимал е „Pringals”. Снимал съм се в една канадска продукция. Документален филм. Бях немски граничар, проверявах документи на пътниците, гледах за нередности.
Как се озова в тези продукции?
За някои имаше кастинги, а за други след като са ме гледали в някое представление и ми предлагат да участвам. Или просто от приятели, на които им пасвам като типаж във филма и ме канят.
От изиграните до този момент роли има ли такава, която е най-близо до сърцето ти?
Всяка роля е близо до сърцето ми, дори и първоначално да не ми харесва някоя от тях правя така, че да ми хареса.
В кой театър искаш „да се установиш” за постоянно?
Няма такъв театър, искам да играя на различни сцени.
За какво мечтае един актьор и къде намира себе си?
Аз мечтая да не спирам да работя и да се развивам, а себе си намирам на сцената.
Няма как да не те попитам, какви са чувствата ти към родния град, какво ти е дал той и би ли се върнал отново в Самоков?
Самоков ми е дал много, най-вече спортът в Самоков, но на този етап от развитието ми нямам намерение да се завърна в родния град.
На какво ниво е според теб театралният живот в Самоков, изхождайки от това, че се провежда Национален театрален фестивал в Читалище-паметник „Отец Паисий-1859”, че излизат всяка година на сцена пиеси на самодейни театрални колективи?
Нямам големи наблюдения през последните години как върви театралният живот в Самоков, просто не се прибирам много често, но знам, че основно зад развитието на театралния живот в Самоков стои Васил Михайлов, дори като малък като гледах пиеси под негова режисура и си представях как аз съм на сцената и играя.
Нека завършим така. Животът, театърът, сцената, актьорът са…?
Всички тези неща са едно цяло.
