Антон Димитрачков: „Актьорът е интересно създание. Най-вече той мечтае да бъде избран“

Зоя Станкова

Спортните страсти и творческата нагласа на Антон Димитрачков се оформят в сърцето на Рила и така един неосъществен инженер стъпва на голямата сцена и тя поглъща любовта, вниманието и енергията му, защото никога не е късно човек да намери себе си.

Всъщност, в театъра всеки ден човек преоткрива себе си и всички онези образи, които стават част от него и вземат или дават на емоционалния му свят, на ценностната му система, които обогатяват и често пъти разграбват от сърцето на артиста.

Магията на театъра – израз, който звучи като клише, но събира в себе си множество светове, времена и хора. Така, всеки артист става колекционер на души, на същности, на емоции и чувства, тъй събира по много от всеки свой герой.

За няколко години на театралната сцена Антон Димитрачков има множество роли зад гърба си. Роли, за които говори с възхищение. Роли, които обича.

Поводът да се срещнем с него на онлайн сцената на „Самоков 365“ е дебютът му в пълнометражното кино – участието му във филма “BLOCK“ представен през месец септември на Sofia Summer Fest.

Повече за театъра, за киното, за родния край и бъдещите проекти, може да прочетете в следващите редове. 

Далеч от родния град, означава ли далеч от сърцето на Самоков?

Не, Самоков е само на 50 минути път от София, така че когато ми залипсва, просто се прибирам.

Когато се прибираш у дома, знам, че не ти се случва често, хората разпознават ли те по улицата? И как, като Тони – момчето, съседа, приятеля или като актьора Антон Димитрачков?

Когато се прибирам в Самоков винаги се радвам да видя приятелите, съседите и не мисля, че има голяма промяна в отношението им. Пък и аз главно се прибирам, за да видя семейството си.

За тези, които все пак не те познават, кой е Антон Димитрачков, каква е кратката ти визитка пред хората?

Антон Димитрачков е един обикновен човек, работещ за осъществяването на мечтите си.

Интересно е, че в твоите по-млади години се занимаваш активно със спорт, как така замени спортната зала със зрителната, със сцената?

Спортът винаги е бил основна част от живота ми. В Самоков съм минал през: баскетбол, волейбол, хокей на трева и бокс. Дисциплината и отдадеността към спорта ги придобих като качества от моята баба – Ваня Димитрачкова, за което винаги ще ѝ бъда благодарен. Тя беше неизменна част от спортния живот в Самоков. С течение на времето пренасочих енергия си към сцената. Успях да я канализирам в създаване на изкуство.

В Самоков театърът има дълбоки корени, играл ли си някога в любителските състави в града? Работил ли си с някой от изявените на родна (градска) сцена режисьори?

За съжаление, не съм играл никога на самоковска сцена. Всъщност, представленията, които съм гледал в читалището в Самоков като малък, бяха зрънцето, което наклони везната към това въобще да се опитам да се занимавам с театър. Още стоят в съзнанието ми образите, които създаваше Васил Михайлов. Той дълги години поддържаше театралния живот в града.

Всъщност, имаш ли поглед върху културното развитие на годния и град. Смяташ ли, че културата е на достойно за нея ниво?

Да, културата в града трябва и продължава да се развива. Сега знам, че с отговорната задача за театралното развитие на младото поколение са се захванали моите колеги и приятели Димона Савчова и Юлиян Балахуров.

Предстои поредното издание на Национален театрален фестивал „Театър без граници“ в Читалище-паметник „Отец Паисий-1859“. Фестивал, който се утвърди с времето и се превърна в едно от престижните събития за любителските колективи. Какво мислиш за него, какво дава според теб това събитие на Самоков и самият ти някога присъствал ли си като гост или зрител?

Присъствал съм единствено като зрител. Естествено, това е много важно културно събитие за града и за любителските колективи, защото участието им във фестивала им отваря възможността за изява и творчески обмен. За самоковската публика това е необходимо събитие, защото им позволява да станат част от магията на театъра.

Наскоро беше дебютът ти в пълнометражното кино, във филма “BLOCK”, представен на Sofia Summer Fest. Ще ни разкажеш ли повече за филма, за емоцията в теб, за Габриел – твоя герой?

„Блок“ е важен за мен. Не само защото дебютирам в пълнометражното кино с него, а и защото е филм, създаден с много любов, мисъл и отдаденост от целия екип. Благодарен съм за доверието на режисьора Тодор Мацанов и за това, че имах възможността да работя с него. Мога да определя своя персонаж – Габриел, като един търсещ човек, който намира неподозирани за него неща.

Очаквана ли беше тази роля от теб? Как „попадна“ във филма?

Станах част от филма след успешно представяне на няколко кастинг кръга. Бях много радостен и удовлетворен, когато разбрах, че ще изиграя тази роля.

До този момент имаше ли желание да се снимаш в продукция на пълнометражното кино?

Разбира се. И много се радвам, че с точно този филм правя заявка в пълнометражното кино.

В киното или в театъра се чувстваш по-уютно?

За мен, това да си актьор означава да умееш да се приспособяваш бързо. Обичам да работя и в киното, и в театъра.

Да очакваме ли нови роли на екрана от теб в скоро време?

Да, скоро можете да очаквате и късометражен филм с мое участие.

Няма как да не вдигнем завесата за театралните ти роли. Разкажи ми къде играеш, в кои театри, в кои пиеси, кой е любимият ти образ от всички роли в момента и защо?

В момента имам по-голямо участие на независимата театрална сцена в София, но няма как да не спомена участието ми в представлението „Пер Гюнт“ (реж. Катя Петрова) в Театър София. Можете да ме гледате в авторското представление „Каше“( реж. Христо Хр. Симеонов), също така се надявам да продължим да играем документалното представление „ Common People” (реж. Василия Дребова). След новооткритата си любов към танца, имам честта да участвам и в танцовите представления „SHIFT” (хореограф Емилия Тончева) и „Стравински и Шанел“ ( хореограф Марграрита Градечлиева). Любимия ми персонаж е всеки следващ. В момента репетирам представление по текстове на Петер Хандке. Текста е доста любопитен и съм сигурен, че ще се хареса на публиката. Режисьорът на представлението – Живко Гущеров е събрал страхотен екип и спектакълът определено е нещо, за което много се вълнувам. Очаква се премиерата да бъде в края на октомври.

Клише е, но за какво мечтаят актьорите и какво си полежават за своето утре?

Актьорът е интересно създание. Мисля, че най-вече той мечтае да бъде избран.

За финал, какво ще кажеш на читателите на „Самоков 365“, на самоковци?

Ще ги насърча да ходят на театър, да следят културните дейности в града и в страната и да бъдат здрави и щастливи!