Писна ми!
Писна ми от къртици и анонимни хора в моя живот.Писна ми от мишки, които се страхуват от всичко.Писна ми от нагли хора, които казват, че правят едно, а всъщност подмолно правят всичко друго.Писна ми от кроенето на планове да прецакаш другия.Писна ми от мръсните схеми на политиците и постоянното крадене на пари.Писна ми от анонимните им действия не„за”,а „срещу” народа.Писна ми от негативизма на българите. Писна ми от мърморещи хора, оплакващи се от всичко.
Уморих се!
Уморих се да слушам напразни обещания. Уморих се да се правя, че вярвам. Уморих се да се опитвам да разбирам ситуацията и да търся положителното в нея. Уморих се да чакам.
Дразня се!
Дразня се, защото политиците си мислят, че ние им вярваме безрезервно. Дразня се, защото си мислят, че сме стадо, което могат да водят за носа. Дразня се, защото казват, че нашият глас е най–важен, а в същото време ни пренебрегват и като мнение и като действия. Дразня се, че не се обсъждат наболелите проблеми, а се измислят нови, маловажни, за да се забрави за главното. Дразня се, че понякога ние се хващаме на този номер, а неотложните неща си се трупат. А когато едно на пръв поглед невинно нараняване остане неизлекувано и продължи да „кърви”, то става рана.
Въпреки че стоят зад смеещите се ехидно маски, за мен Анонимните са смели личности, с изявена гражданска позиция. Те знаят какво искат да се промени, застават напълно зад идеята си и го изискват от правителствата. Да, избрали са по-нестандартен начин да го направят, но може би са осъзнали по-рано от нас, че единствено по този начин ще има кой да ги слуша. Може би се крият зад маските си, защото не искат да има последствия за тях, след като кажат мнението си на толкова широка аудитория, а по този начин няма опция да спрат това, което правят. Възможно е да искат да останат инкогнито, защото знаят, че неизвестното привлича хората и по този начин ще привлекат повече внимание към себе си и ще бъдат чути.
И аз като Анонимните искам прозрачност. Искам прозрачност в политиката и по-точно в правителствата. Да започнат да работят за благото на народа и нещата да се вършат пред неговите очи. Да няма задкулисни игри! Да няма подли схеми!
Колкото и помпозно да звучи, аз искам и прозрачност в живота ни. Да бъдем честни един с друг, да се уважаваме взаимно и да се радваме на успехите на другите. Да забравим всички битови несгоди. Иска ми се да сме по-позитивни. Животът да ни иска и ние него. Иска ми се България да върви нагоре и напред, да побеждава.
Не искам анонимни къртици!
Искам безстрашни лъвове!
