Анна Тодорова: „За мартеницата са нужни два конеца и въображение”

Анна Манова 

Време е старицата с колеблив характер – баба Марта, да почука на дверите ни и да ни закичи с вплетени в едно бял и червен конец – добре познатата мартеница. Сигурен знак, че съвсем скоро ще изпратим белоснежната зимата и ще посрещнем пълната с живот пролет. Мартеницата е своеобразен амулет срещу злите сили и окичването с нея е магически ритуал, който се смята, че пази къщата от зло, болести и немотия. Според преданията мартеницата носи здраве, щастие и дълголетие. Подаряването й на близък човек обикновено е съпроводено с букет от благопожелания и не на последно място с енергията, която самата тя носи в себе си. Това усещане за уникалност е присъщо само за ръчно направените мартеници, в които творецът е вложил силата на своето въображение и голяма доза сръчност, за да може роденото във фантазиите да придобие материалност.

Разкошни мартеници, ръчно изработени, което ги прави още по-хубави- откриваме при Анна Тодорова. Тя от дълги години е запленена от усещането и настроението, което й носят изработването на най-разнообразни мартеници. Не по-малко приятен е и моментът, в който някой се спре пред сергията и сподели, че тези мартеници са по-различни от всичко, което се предлага на пазара в момента.

„Да изработвам мартеници е мое любимо занимание, което правя от доста години. Започнах през 1993 година, с малки количества. Хареса ми и продължих. Първоначално продавах в Павликени, където живеех. Там ставаше непринуден и весел празник. Имаше една жена, която се обличаше като баба Марта – с народна носия, закичваше се с мартеници и минаваше през центъра на града. Хората се радваха и се създаваше приятно празнично настроение”, спомня си Ани. Не са липсвали и забавни ситуация в направата на мартеници, в които с охота са се включвали и малките и тогава деца- например да поставиш бял и червен конец на бъркалките на миксера и той сам да ги усуква.

От 2008 година, с малки прекъсвания, предлага изработените от нея мартеници и на самоковския пазар – няколко години в кв. Самоково, а от тази – на центъра на града. Още от малка е изпитвала увлечение по плетенето на една кука, което е наследено от нейната баба. И съвсем логично плетивото е включено и при изработването на мартениците. „Измислям си моделите сама. Много ми е интересен преходът – от роденото във въображението до сътворяването на материя. Предпочитам да изплета мартеницата, да и вдъхна нещо от себе си и да я предам нататък”, казва Ани.

И така с усърдие, старание и сръчност измайсторява от традиционните бяло-червени пискюли, през Пижо и Пенда, разнообразни мартеници за ръка, до различни двулицеви кукли и дори дрънкалка за бебешка количка. Всичко е направено изцяло от конци. С времето добавя към тях и дребни детайли, за да са по-разнообразни – мъниста, камъчета, очички, топчета. Но не бяга от самобитното и автентичното – двата конеца – бял и червен, и голяма доза въображение. Започва подготовката им още през януари, за да може в средата на февруари вече да е набавила разнообразен асортимент.

Пазарът днес е широк и отворен. Но сякаш все повече преобладава китайското производство, което бавно измества ръчно изработеното.  „Пазарът се напълни с масово производство, което е китайско. Загубиха се конците в един момент. Опитвам се да влагам старание и внимание към всеки детайл, вплитам ги с много любов и положителна енергия, която искам да предам на хората, които се спират и купуват от мен”, казва Ани. И приканва да не се пазят старите мартеници, а да се заложи на нещо ново, което носи ново настроение и нова енергия.

„Мартеницата за мен е символ на чистота и топлина. Не пазете старите мартеници вкъщи, а се заредете с нова положителна енергия”, заключва с усмивка Анна Тодорова и се отправя към сергията си, разположена в централната част, странично от ДНА.