„Когато сме там, на края на борбата, виждайки победата над изпитанието,
разбираме, че нещастието се е превърнало в една удовлетвореност от силата на духа, силата на положителното мислене, от мъжеството. Неща, които дори не сме подозирали, че ги имаме в огромни количества”.
Ирина Симитчиева
Анна Манова
Да имаш сили да се бориш е една от основните стъпки по пътя към преодоляването на проблемите, особено, когато това касае човешкото здраве. Но в тази своеобразна лична битка е важно с кой рамо до рамо „воюваш”. Когато проблемът е вече излязъл от рамките на домашното пространство, тогава човек търси решението навън.
И точно в този момент ръка в помощ протягат пациентските организации. Едно такова Сдружение е „Сили имам да се боря” – пациентска организация на жени с онкологични заболявания, чиито основател и председател беше самоковката Ирина Симитчиева. Изхождайки от личния си опит, нейната цел беше да помага на хора, изпаднали в това положение. Да се оформи една информационна среда, да се извършва профилактика и не на последно място да се осъществи контакт с медици.
„Сили имам да се боря” започва своята история през 2007 година от Ихтиман, където Ирина представя своята книга със същото заглавие. Оттам колелото се завърта и се откриват клонове в Самоков, Долна баня, Костенец, а от февруари тази година и в Елин Пелин.
Продължител на добротворчеството и в ролята на председател на Сдружението днес е нейната дъщеря Анита Симитчиева. Тя е млад и динамичен човек, който иска да внесе свои собствен почерк, да прокара нови виждания и идеи, да помогне в нелеката битка с болестта. Едни от инициативите са профилактични прегледи, кръводаряване, сътрудничество с други подобни сдружения и организации, благотворителни инициативи, а в бъдеще палиативна медицинска помощ и закупуване на нови апарати за преглед и профилактика.
Говорим ли за онкологичните проблеми или те просто остават под покрива на тези, които са пряко засегнати?
Като статистика от 2007 до сега все повече се говори на тази тема, благодарение на пациентските организации и на активностите, които организират те. По последни данни е намаляващ броят на случаите с тежки диагнози, повечето са открити в ранен стадии. За това, разбира се, играе важна роля превенцията.
Какви са целите и задачите на пациентските организации като „Сили имам да се боря” и имате ли представа за техния брой в страната?
Вече са много, като нямам представа за точния брой. Нарастват, което е много добре. На последния форум, който се проведе в София, бяха около 55. Това са активни участници. Целта на една такава организация е да информира, да подкрепя и да осъществява инициативи с цел превенция. Като повечето хора ни намират сами. Част от тях търсят контакт и се обръщат към членовете. Личните срещи предразполагат към споделяне. Докато, когато има среща от типа на кръглата маса има хора, които не желаят да споделят до такава степен, което разбира се, не е проблем. Важното е да се помогне по един или друг начин.
В какво се изразява вашата помощ, когато вече проблемът е излязъл извън рамките на дома?
От изключителна важност е възможността да споделиш съответния проблем, след което нашата цел като организация е да насочим към съответния лекар и терапия. Тук става въпрос за споделения опит. Самата организация също търси възможности да помага финансово, ако се налага чрез партньори и медиатори.
Запознати сме с делото на Ирина Симитичева, която помагаше на хора с онкологични проблеми, като тя самата имаше такъв. Как решихте да бъдете продължител на делото на Ирина?
Така се стекоха нещата. През последните 5 години бях в чужбина и съответно много далече от цялата тази организация, но след смъртта на Иринка реших да си остана в България. На самото поклонение на майка ми доста хора ни помолиха мен и сестра ми да продължим дейността й. Но сестра ми е доста по – заета, затова реших аз да се захвана, с помощта на другите. Самата дейност си има добра организация, което не ми създава трудности до този момент. Имах възможността да присъствам на годишна среща на Европейската коалиция на пациенти с онкологични заболявания в Брюксел. На тази дата миналата година пътувах с майка ми. Според мен няма случайни неща. Там се запознах с представител на кипърска организация, която представлява мобилен палеативен център, което е следващата цел на сдружението.
Какво представлява този мобилен палиативен център?
Осъществяване на палиативна мобилна грижа. Палиативната грижа предоставена в домовете на нуждаещите се. Такова нещо няма до момента в България. Адресирана е до болни хора, за които няма кой да се грижи. Документалната част е малко по-специфична. Надявам се бързо да се случи, защото няма проблем от гледна точка на човешкия ресурс – специалист психолог, домашен помощник, медицинско лице. Оттук всъщност се роди идеята за изложба, а след това и за кръводаряване.
Изложбата – базар „Заедно можем всичко”, която се състоя през лятото, покри ли очакванията Ви?
Беше много добре. Успяхме да съберем средства от порядъка на 1000 лв. А апаратът за лимфен дренаж е на територията на Самоков и ще бъде позициониран в сградата на ЦСРИ и ще се използва абсолютно безвъзмездно. Паралелно с тази изложба направихме такава в Ихтиман, също е дарен апарат и са събрани 500 лв. Предстои да затворим изложбата в Елин Пелин. Задвижи се колелото и се надявам да е така.
Акцията с кръводаряването също е ваша инициатива. И се случва за първи път в рамките на града. Как мина?
Аз лично се чувствам удовлетворена от това нещо. Видях, че в града има надежда. Дойдоха около 50 души. Това беше моя мечта. Те се появиха без особено повишена информираност, тъй като имаше доста препъни камъчета. Акцията се случи благодарение на подкрепата на Общината.
За осма поредна година организирате и профилактични прегледи с цел превенция на рака на гърдата. Тази година имаше коментари, че от тях се възползват предимно медицински лица, с оглед на това, че се случва в МБАЛ Самоков. Как ще отговорите на тези нападки?
Мога да кажа, че наистина медицински служители имаше. Но освен тях минаха и много хора, които не бяха записани. Имаше и такива, които бяха записани и не успяха да дойдат. За следващата година съм го взела под внимание, тъй като аз за първи път го правя, след като до този момент се е занимавала майка ми. Следващата година се надявам прегледите да се изнесат извън болницата, за да няма такива спекулации. Защото те са за хора, които имат нужда, но нямат възможност. Осигурихме два кабинета и за двата дни минаха 220 човека. Прегледите се осъществяваха чрез предварително записване, като бяхме оставили книгата на регистратурата. Отнесохме я в 10:00 часа и в 10:05 ми звъннаха, че всичко е пълно. Но от другата година си поемам всичко аз, като и записванията ще минава през мен.
Предвиждате ли друг тип такива прегледи?
Да, на 12 декември сме поканили лекар с ехограф. Съботен ден е, за да може да се възползват повече хора. Записванията ще ги правя аз, като цената на прегледа е 25 лв. Поканили сме доц. Инков от ВМА, който е интелигентен млад човек и добър специалист. Като идеята е да идва на всеки три месеца. До сега Сдружението не е организирало подобен тип платени прегледи. В Самоков са проблем профилактичните прегледи, тъй като няма специалист-онколог. Имаме сведения, че от водата в града на територията на Самоков на всяка жена и половина и се забелязва да има мастопатия, която диагностицирана на време не създава проблеми.
Работите в партньорство с фондация „Една от осем”, чиято създателка е Нана Гладуиш.
Много са близки отношенията ни, те бяха близки с майка ми. Съвсем скоро участвахме заедно на пускането на розовите балони в София. Силно емоционално преживяване беше. Присъстваха много представители на болници, както и директорът на онкологичния диспансер, които тогава каза, че има апарат ново поколение в квартал Дървеница. Надявам се да отида на представянето му заедно с Нана, за да може да насочваме предоставим повече информация за хората хора натам.
Как се чувстваш като продължител делото на Сдружението „Сили имам да се боря?
Определено носталгично. Хората гледат по по-странен начин на мен като председател, защото аз не съм една от тях, но съм била до майка си през цялото това време, това е и самият ключ към успеха в борбата с тази диагноза. Разбирането и заставането очи в очи, заедно с семейството и приятелите е 50 % от преодоляването, нека оставим останалите 50 да си ги поделят лекари, медикаменти и Бог. И не на последно място вярата. Темпото е доста динамично, аз съм активен млад човек и като такъв искам да бъда полезна максимално. Да помагам, както сме помагали на майка ми. Статистиката показва, че към 1200 жени умират от рак всяка година, като през последните години тази статистика е снижена, иначе всяка година 4000 жени заболяват. Надяваме се да стават все по-малко и по-малко, с оглед на по-модерна техника и по-ранно откриване.
