Спорт

Анита Гаврилова: „Имам много цели, които трябва да постигна“

 

Мария Галчева

 ани3В този брой продължавам да ви разказва за златните ни момичета. Тя също е една от емблематичните състезателки на клуба. Това момиче е машина за медали. Звучи респектиращо, но и много амбициозно. Ще видите, че подходът ми към всяка от тях е абсолютно еднакъв – въпросите ми са едни и същи, но под тази универсалност се вижда един уникален и неповторим подход към темата за спорта и въобще за живота.

Това беше важно, за да мога аз сама за себе си да направя извод за тях като за хора, защото за мен допреди време те бяха само част от спортната статистика и поток.

Анита започва спортната си кариера, когато е на много крехка възраст и в света на съвременните изкушения успява да изгради себе си като перфектен спортист. Доказателство за тези мои думи за всички отличия, за които се преборва.

„Ние, спортистите, сме с други разбирания за живота и ценностната ни система се развива по различен начин. Поне така е за мен“. В това изречение е скрит огромен заряд, показващ един дух и вяра в себе си и най-вече увереността, че в теб самия е заложено това дали ще успееш или ще се предадеш.

А успехите – за някои са желана единстена цел, за други радост, а за нея изпълнена цел, още едно изкачено стъпало към върха.

Това изключително момиче тази седмица ще разкрие пред вас себе си в своето откровение пред мен. Четейки тези изречения, искрено си пожелавам да има повече такива млади хора – с цели, с мотивация, хъс и амбиция да успяват. Да бъдат еталон за подражение, а не евтина имитация на някой съмнителен масов псевдо обществен продукт. Тя е поредното  доказателство, че Самоков е епицентър на таланти.

 Какво е началото на пътя на един шампион?

Началото на пътя е много труд, тежки тренировки, лишения, доказване, неуморна работа, всеотдайност и от състезателя, и от треньорите, подкрепата на родителите, понякога сълзи в залата, контузии и много вяра в това, което правим, за да постигнем резултатите, като чувството от тях, когато те са положителни е неописуемо. Това е усещане…

Кой за първи път те заведе в залата, как се запали?

По спорта ме запали моята приятелка Михаела Варошкина, която тренира сноуборд, а в залата ме заведе майска ми. Тогава бях на 7-8 г.

Спомняш ли първото си състезание? А първият медал – кога и къде?

 

ани2Първото ми състезание беше на държавно първенство на Боровец в 5-ти клас. През 2011 г. на аеробик феста в зала „Универсиада“ станах шампионка със златен медал във възрастова група 10-13г. и това беше началото. Първото ми международно състезание беше в Словакия, където спечелих първия си златен медал с категория групи.

Няма начин да не те попитам за това – ти си спортист, а това означава дисциплина и тренировки. От кое се лиши в името на това да си успешен спортист?

Лиших се от много неща, които като сравня с удовлетворението, което ми носи спорта, пътуванията , срещите с други хора, за мен не са големи лишения. Ние, спортистите, сме с други разбирания за живота и ценностната ни система се развива по различен начин. Поне така е за мен. Имам много цели, които трябва да постигна и това ме кара да мисля за други неща и да си подреждам приоритетите по важност. Не излизам с приятели до късно. За да съм ефективна, аз трябва да спазвам режим, отделно да подготвям уроците си за училище, тъй като съм в профилираната немска паралелка, за школата по английски, аз гледам да не изоставам в училище при отсъствията ми поради състезания или лагер. През ваканциите сме на двуразови тренировки, затова се надага да пропускам забавленията. Затова е нужна желязна воля и самокритичност.

Как приемат околните твоите успехи и по какъв начин ти сама за себе си възприемаш успехите си?

Семейството ми много ме подкрепя. Всички се радват много на успехите ми. Понякога се радват повече от самата мен на постиженията ми. Лично   аз   ги   възприемам   като    изпълнена   цел, последващо изграждане на личността ми и всеки един нов успех е отворена врата към бъдещето, пътувания и участия в други състезания .

А когато не успееш да се направиш добро класиране – как се чувстваш, какво искаш в такъв момент?

В началото ме натъжаваше. Сега ме мотивира, прави ме по силна, тренирам по-усилено, за да може да коригирам грешките и следващия път да съм най-добрата. Дадени състезания за мен са трамплин за следващите.

Анита в свободното си време – какво обичаш да правиш?

В свододното ми време, което е малко, обичам да релаксирам, понякога обичам да съм сама, защото така си почивам. Слушам музика, гледам филми, виждам се с приятели.

Кои са твоите опорни точки?

Опорните ми точки са семейството, треньорите и приятелите. Те са неотлъчно и неуморно до мен. Благодаря им за всичко, което правят за мен. Много ги обичам .

Как виждаш себе си занапред? Искаш ли спортна кариера или ще правиш завой?

Занапред смятам да продължа да се занимавам със спорта, защото той е главният ми приоритет. Не мога да си представя живота без спорт, затова не мисля да спирам или да правя завой към някоя друга сфера.

 

 

 

 

 

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close