Той е едно младо момче, което заминава в Испания. Поредният българин, който решава да търси щастието си отвъд граница. Това се случва през 2013 година. Това интервю е много искрено и то не кара човек да изпитва чувства като срам и омраза, а реабилитира България – поне в морално отношение в очите на всички, които са навън. Българите често сме склонни да се подценяваме, но всъщност притежаваме един необикновен заряд, който ни запазва по всяко време и в най-различни ситуации. Имаме свойството да се приспособяваме и да се адаптираме бързо, както и да бъдем достойни хора, а не синоним на гастербайтер, тарикат или тъмен балкански субект.
Заминаването – обмислено решение или импулс?
В никакъв случай, предприемането на такава стъпка в живота си, не се дължи на импулс. Мислех доста време дали да направя тази стъпка в живота си, докато най-сетне се реших…
Какво е да си емигрант българин?
Като имаме предвид законите в чужбина (било то Испания, Германия и т.н.), да бъдеш емигрант съвсем не е лесно. Нямаш никакви права, трябва да се пазиш, не можеш да работиш като нормалните жители на страната и има още куп неща, с които трябва да се съобразяваш. Не е никак лесно и да се сдобиеш с документите, даващи ти права за законно пребиваване. В никакъв случай хората, които също обмислят да емигрират не бива да мислят, че всичко ще бъде съвсем наред.
Всички си мислят, че като отидеш на гурбет, си спечелил “6-ца от тотото”, но…….Съвсем не е така.! Първите няколко години са много трудни. Докато се устроиш, докато се приспособиш към начина на живот, който водят околните, прехрана, покрив, език и т.н. За всички тези неща трябва да плащаш. И ако няма роднина, (говоря за роднина и никой друг) който да ти помогне в началото, по-добре не тръгвай. За щастие, този период е минало за мен.
111 хил. кв. км – какво значи България за Вас, когато сте извън нейните предели?
България – това е моят дом! Обичам я и ми е много тъжно, че не съм си вкъщи. Всеки ден ставам с мисълта кога най-сетне ще се върна при семейството си, да ги прегърна, да ги целуна, да ги усетя близо до себе си. Няма нищо по-прекрасно от това да си близо да любимите си хора, в своята родина, в своя дом. Носталгията е много силна. Извън пределите на България ти си като вълк единак. Имаш само това, което се съдържа в главата ти и разчиташ единствено на него. Мисля, че един психически слаб човек не би могъл да издържи на това напрежение.
Първите стъпки навън – коя е мисълта, която никога няма да забравите?
Никога няма да забравя това, което ми казаха най-близките ми хора. А то беше: “С нетърпение ще те чакаме да се върнеш у дома”. След като прекрачих прага на летището и се озовах на територията на Испания, неможах да изрека нито дума. Сякаш нещо бе заседнало в гърлото ми. Телефонът ми не работеше, не знаех паролите за интернета, нямах си никаква идея как да се оправя. Събрах сили, поех си дъх и се погледнах отгоре додолу и с лека иронична усмивка си зададох въпросите “Господи, къде съм?”, “Какво направих?”, “Ангеле, какво ще правиш тук?”. Един вид пак започнах да се двоумя, защо съм тръгнал? Но вече бе твърде късно. Но нали сме силни българи – качеството, което ни е дала България и го притежава всеки един българин – СИЛАТА. В Испания казват така: „Вие, българите, научавате много бързо нещата и сте силни и се оправяте навсякъде, където и да отидете. Да то се вижда. Ние сме толкова силни и оправни, че затова сме на такова дередже. Иначе като емигранти сме номер 1. Помагаме на Европа да се развива, а България оставяме на заден план. Но защо, защо, защо? Защо ли? Защото сме силни като бикове, а сме тъпи като телета.
Направихте ли приятелства в новото задгранично време?
Определено. Направих много приятелства тук. Имам приятели от цял свят. И на тях благодаря за помощта, която ми дадоха – за научаването на езика, оправянето на документи и т.н. Всички са толкова добри и те приемат така, сякаш цял живот си бил техен приятел. Разбира се няма как да разчиташ на всички, понеже има и хора, които гледат на теб като на машина за пари, но благодаря на тези, които са до мен.
Колко и кое беше най-шокиращо, когато за първи път се върнахте отново в Родината?
-За съжаление все още не съм имал удоволствието да се върна в България след емигрирането ми. Това ще бъде наистина неописуемо чувство за мен.
Разкажете за живота си преди и сега, може ли да се направи равносметка и каква ще бъде тя?
Няма някаква особена разлика в животът ми, откакто съм в чужбина. Единственaта промяна в мен е, че я няма тази злоба, която се бе натрупала в мен през годините. Всичко зависи от това как те предразположи страната, в която живееш. И въпреки всичко, както и да те предразположи тя, ти трябва да положиш усилията, които се изискват от теб. Все пак има една поговорка: “Потруди се малко, преди да молиш Бога за помощ!”
И обикновено ние зад граница много често сравняваме тук и там. Как виждате вие тук и там в различните аспекти на живота – манталитет, култура, ценностни и морални норми, стандарт на живот, традиции…?
Ако трябва да съм искрен, най-голямата ценност, която има България – това е природата ни. Тя е несравнима. Наистина имаме си забележителностите, курортите за отдих и източник на минерални води – неща, които много държави не притежават в своите ценности. Друго, с което можем да се сравним с останалите държави в Европа са историята, литературата, киното, спортът, музиката, храната и обичаите. Докато моралът и манталитетът са нещата, които липсват в България. Да не говорим за социална толерантност и още куп други неща, в които за жалост страната ни е на едно от последните места в класацията. Но, няма пълно щастие. Няма как да имаме всичко. Ако беше така, България ще бъде призната за номер 1 в света.
Какво Ви даде новата родина и какво ви отне, каква е личната Ви преценка, променили ли сте се и в какъв смисъл?
Родина? – Аз съм българче, обичам, наще планини зелени. българин да се наричам, първа радост е за мене… син съм на Земя прекрасна, син съм на юнашко племе. Преценката ми е, че БЪЛГАРИЯ е несравнима, в каквото и положение да се намира тя.
Какви са мечтите Ви за бъдещето и какво бихте искали да кажете на бившите и настоящи сънародници?
Tова, за което мечтая е, да видя България изправена в строя наравно с останалите европейски държави. Мисля, че сме достойни да гледат на нас като на равен с равен. И вярвам, че това че бъде така.
