Спорт

Ангел Казаков: „За мен аеробиката е всичко“

Мария Галчева

13281714_10154233335839375_748751436_nЗвездната спортна поредица направи кратък отдих заради абитуриентските страсти, но те отминаха и дойде време да продължим. В този брой ще си разкажем за единственото момче, което се състезава в клуба по аеробика. Това е Ангел Казаков. Ангел идва от Хасково и най-интересното в цялата история е какво го е довело тук.

Как се чувства, бързо ли се адаптира в обстановката и в отбора – това са само част от въпросите, които вълнуваха мен като автор на това интервю, а предполагам и вас като читатели.  Само на 17 години, той поема риска да промени коренно живота след  продължило 3 месеца прекъсване от спорта, идвайки в Самоков. Оправдано или не е това? Да обърнеш живота си на 180 градуса в името на желанието да бъдеш първи. За него рискът и това тежко решение са оправдани на 100%.

С риск да се повторя ще ви кажа, че усилията, които полагат тези деца заслужават огромни адмирации. Живеейки във време, когато младите са изкушавани от всеки ъгъл, това да се обърнеш към спорта и да изгради характер чрез него е само по себе си геройство. А когато този героизъм е окичен с медали и се качва на почетната стълбица, тогава можем да го определим и като подвиг.

Пред вас за „Самоков 365“ – Ангел Казаков.

Разкажи ни малко за себе си. Кой е Ангел Казаков?

Аз съм Ангел, на 17 години от град Хасково. Занимавам се със спортна аеробика от 10 годишен, а от 11- годишен започнах да ходя на състезания и да печеля медали.

Ти идваш от Хасково. Каква е историята на твоя трансфер, как се случи, състезавал ли се на други места?

Състезавах се в двата хасковски клуба, но поради лични причини 2014 се отказах от аеробиката за около 3 месеца. В последствие, 3 месеца след като се отказах, бях поканен да живея, уча и тренирам в Самоков.

Лесно ли се адаптира в отбора и като цяло въобще в Самоков?

Бързо се сприятелих с всички, хората са много мили с дружелюбни с мен, какъвто съм и аз с тях. В началото ми беше много тежко в залата, поради причината, че не бях тренирал около 3 месеца, но в последствие свикнах с натоварването и започна всичко да ми се получава с лекота.

Ти си единственото момче мисля в клуба. Помага или пречи това повече?

Единствено момче съм в отбора и според мен това ми помага много, защото треньорите обръщат много повече внимание на моята подготовка.

Кое беше най-тежкото  ти решение и взимал ли си подобно някога?

Моето най-тежко решение беше това дали да зарежа целият си живот в Хасково и да започна от 0-та в Самоков или да остана просто едно обикновено момче, прекратило завинаги с аеробиката. По добрият избор за мен беше това, да започна наново, защото за мен аеробиката е всичко и защото отново би ми се предоставило невероятното чувство да съм на почетната стълбичка.

Кой за първи път те заведе в залата, как се запали?

За първи път ме заведе в залата бившата състезателка на хасковския клуб Мария Калайджиева. Запалих се много бързо, защото още в първите ми тренировъчни дни всичко ми се отдаваше.

Спомняш ли първото си състезание? А първият медал – кога и къде?

Първото ми състезание беше държавното първенство в Боровец през 2010, на което спечелих златен медал в категория инидивидуално момчета, възрастова група 9-11.

Няма начин да не те попитам за това – ти си спортист, а това означава дисциплина и тренировки. От кое се лиши в името на това да си успешен спортист?

Лиших се от много неща, най вече от свободно време, защото всеки ден аз съм в залата часове наред, също така се лиших и от родителски грижи, защото родителите ми са далеч от мен и трябва да се справям сам с почти всичко. Разбира се, мои настойници са моите треньори – Калоян Калоянов и Дияна Аврамова, на които съм много благодарен, че винаги ми помагат да се справям с трудностите.

Как приемат околните твоите успехи и по какъв начин ти сам за себе си възприемаш успехите си?

Аз съм много щастлив от своите успехи засега, защото моят труд, който полагам всеки ден в залата винаги остава възнаграден на състезанията.

А когато не успееш да се направиш добро класиране – как се чувстваш, какво искаш в такъв момент?

Когато не успея да направя добро класиране, се чувствам кофти, бих искал да върна времето назад, за да поправя грешките си, но винаги си повтарям,че това не е последното състезание и винаги ще имам шанса да се поправя на предстоящите.

Ангел в свободното си време – какво обичаш да правиш?

В свободното си време обичам да разпускам, да излизам с приятели, да ходя на кафе, да слушам музика и да си почивам вкъщи.

Кои са твоите опорни точки?

Опорните ми точки са моите треньори, родители и приятели, благодаря им за това че винаги ми помагат за всичко и за това, че винаги са до мен в трудни моменти.

Как виждаш себе си занапред? Искаш ли спортна кариера или ще правиш завой?

Смятам дори след време да продължа да се занимавам със спорт. Той е главният ми приоритет и не смятам да прекратявам за в бъдеще с него.

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close