Личности

Ангелина Ярева: „На нас ни трябват хора, а не митични политически образи”

agi 2Мария Галчева

Продължаваме напред с проектът „Изгубените”. Досега, вървейки по пътя на  рейтинга на сайта и от мненията на хората определено тази рубрика се налага  като една от най-интересните, които сме правили. Няма нищо чудно, между другото. Това са млади хора, които познаваме и едва ли не до вчера сме се разминавали по улиците на града. Сега те не работят тук, избрали са друг път и реализация. Няма нищо лошо, разбира се. Но общата ни допирна точка остава Самоков, за който няма лимити на обичане и подкрепа. Градът винаги си остава магнитът, който ги привлича да се връщат. Мир, спокойствие, семейство, приятели – всичко е тук.

Тази седмица на гости ни е едно младо момиче, което носи в себе си много заряд. Лъчезарна и умна, пример за много млади хора. Работещото момиче, което смело навлиза в големия свят и е наясно, че само от нея зависи дали ще реализира себе си и плановете си. Осъзнатият избор и желание. Вижте историята на Ангелина.

Представи ни се с няколко думи –  с какво се занимаваш, какво работиш в момента, къде се намираш?

Здравейте! Благодаря за поканата, поредната прекрасна идея на вашия вестник! За щастие се занимавам с това, с което винаги съм искала. Професията ми е професия на публичното доверие, такава, която се грижи за „чистотата“ на обществото, на гражданите, на бизнеса, а именно – нотариалната професия. Работя вече 5 години в Нотариална кантора в гр.София и намирам работата си за интересна и отговорна. Засега определено мисля, че съм си намерила мястото  в света на правото, а от друга страна пък то дава огромна свобода и възможност за реализация в различни сфери и промяна в професионалния път по всяко време.

Кое продиктува решението да излезеш от Самоков?

Нека първо кажа, че „изгубените“ ми звучи минорно, а аз съм свикнала да търся позитивното във всичко около мен, както и в последиците от решенията ми. Съвсем не се намирам „изгубена“ за родния ми град, дори напротив. Връщам се там непрекъснато и винаги се опитвам да се включвам във всякакви инициативи, които вие – будните хора на Самоков, организирате. Това ме радва. Моите адмирации!

Трудно ли си намери работа?

Не. Започнах да работя непосредствено в първи курс за адвокатска кантора в град София. Решението ми бе продиктувано от родителите ми, за което съм им изключително благодарна. Вярно, че беше труден преход – от гимназията към университета и работата, освен това пропусках доста от студентския живот /казвам го с усмивка/, но нямаше да се намирам, където съм днес. Може би щях да се лутам в търсене на работа без никакъв опит и стаж. За съжаление, висшите учебни заведения в България ни подготвят изключително добре на теория, за сметка на практиката, което е голям минус.

Какви са преимуществата и недостатъците на живота извън къщи?

Засега не съм толкова далеч от семейството си и дома си, че да намирам недостатъци. Виждам преимуществата – да съм по-самостоятелна, да съм по-организирана, да нося отговорност за себе си, стандартът ми на живот да зависи от собствените ми усилилия и резултати.

Бих искала да те питам как гледаш в момента на протичащата предизборна кампания?

Мисля, че за пореден път в предизборната кампания си съперничат не личности, със собствени цели и идеи, а техните медийни образи – продукти на политическия маркетинг, създадени, за да хвърлят гъст прах в очите на отделния гражданин, обвит в лъскави обещания. На нас ни трябват хора, разбираш в кой смисъл на думата го казвам, а не митични политически образи, които отдавна не съществуват на българска сцена.

И в този ред на мисли – ще гласуваш ли на 25 октомври?

Разбира се. Призовавам всички да го направят! Много хора не виждат смисъл в гласуването, но нека се замислят тогава до какво води негласуването?! Стига сме стояли в ъгъла, докато партии на малцинствата постигат небивал успех всеки път. Най-малкото това трябва да ни мотивира.

Колко често се прибираш и какво различно виждаш, минавайки зад табелата Самоков?

Прибирам се поне веднъж месечно. Определено виждам голям напредък в инфраструктурата в последните години и няма как да не отбележа културното развитие на града и на младите хора, както и разгръщане на потенциала на Самоков да привлича туристи.

Гледайки от дистанция, накъде е тръгнал Самоков и кое определяш като най-голям проблем тук?

Виждам все повече мотивирани и доказали се хора в Самоков, но и такива, които не намират бъдеще там – някои заради демографски проблеми, други заради наболелите етнически и интеграционни въпроси. Определено трябва да се помисли в тази посока – възможност за реализация и спокоен живот в Самоков.

Ще се  разсърдиш ли, ако някой те упрекне, че градът има нужда от теб, а ти си избралa да го напуснеш? Не е ли егоистично това решение?

Съвсем не. Аз се чувствам част от обществото на Самоков – тази част от него, която е с ясно изразени идеи и цели. Има как човек да допринася и от разстояние.

Има ли връщане назад?

В буквален смисъл – да, винаги ще се връщам, за да намеря спокойствието на града, както и  любовта и грижата на семейството ми. В преносен смисъл няма връщане назад – пътят е само напред и нагоре!

 

Related Articles

6 Comments

  1. Опазил ни Господ от такива “позитивни” и най-вече позьорски персони!

  2. Извинете а от кога 60км се броят за големи разтояния?! че чак “изтубените”. Това момиче се е загубило единствено изчежду многобройните си, еднотипни селфита и опитите си да се покаже като нещо което и се иска да бъде, но не е.. докато живеете в измислените си филми, никога няма да сте стойностни хора…

  3. Здравейте,дребни душици! Чак не ми се вярва,че има хора като вас…. Но ето-все пак живуркате там някъде… И никога,ама никога не забравяйте: Karma is a bitch!!! (Ако не е ясно-на български ще прозвучи така:да ви се връщат пожеланията!)…Ангелина Ярева,обичам те и се гордея с теб! ❤️

  4. Не знам що за човек трябва да си,за да напишеш такъв коментар и да обидиш по този отвратителен начин човек,който няма абсолютно никаква вина за ситуацията,но щом си е позволил да се изкаже така,най-искрено му пожелавам да му се случи същото,за да види какво е усещането!!!

  5. Душици “недребни”, хората са казали Truth Hurts( т.е истината боли) 😉 Преди да влизате в ролите си на адрокатки, моля Ви си отворите очите и ушите и вижте/чуйте как персоната която така пламенно защитавате Ви “храни” зад гърбовете при всеки повод в който вие ” не сте прави”, а пред вас Ви прави мили очички. Аз недоумявам колко сляп трябва да си, че да не виждаш по надалеч от фондютена си??? А относно ” пожеланията” ви, споко не се страхувам-лошите хора ги застигат лоши неща.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading...
Close
Close