Александър Кроснев – шеф на ДГС – Самоков: За лесовъдите е важно да влязат в гората и там да контролират сечта

Анна Манова

В седмицата на гората съвсем естествено е да говорим за засаждане на фиданки, за обновяване на горския фонд. Тази тема обаче далече не е толкова актуална, предвид непрекъснатите посегателства над горите в самоковско, подплатени с богат снимков материал и съпроводени с подадени множество сигнали.

За съжаление процентното съотношение между тези, които на доброволни начала засаждат нови дръвчета и тези, които изсичат на поразия гората ни, не е в полза на залесяващите. Отделен остава фактът, че заявилите се да засаждат в социалната мрежа, всъщност си остават само там. Но незаконно изсичащите гората са си съвсем реални действащи лица, скрити не зад клавиатурите на компютрите си, а зад брадвите.

По темата за гората, която от доста дълъг период от време остава отворена на страниците на вестник „Самоков 365”, разговаряме с инж. Александър Кроснев, директор на Държавно горско стопанство.

До нас достигнаха доста сигнали за извършване на нерегламентирана сеч в парковите зони на град Самоков. В територите, които са ангажимент на Държавно горско стопанство има ли увеличаване на незаконния добив на дървесина?

Увеличение не бих казал, даже към момента има намаление. По интензивни са нарушенията през зимните периоди, ние сме на финала на такъв. Да, нарушения има – не отричам, но служителите на ДГС, а доколкото съм запознат и тези на Общинско лесничейство, правят всичко възможно, дават се денонощни дежурства, където е необходимо с цел да се предотвратят нарушенията.

Предвиждате ли нови мерки за охрана?

Реално, когато става дума за мерки, освен денонощните дежурства, няма какво друго да предложим. Опитваме се с всички сили и средства да се борим с нарушителите.

Колко човека горски работят към ДГС към този момент? И смятате ли, че бройката им е достатъчна за територията, за която отговарят?

Пряко за опазването на горските територии, които са държавна собственост отговарят 26 горски стражари. В дейностите по опазването на националното богатство се включват и всички останали служители на стопанството. В ОбЛ Самоков към момента има назначени 18 горски стражара. Допълнително в опазването на горските територии имат участие и служителите на РДГ София.

Когато става въпрос за незаконно изсичане на горите нападките вървят под общ знаменател, бихте ли обяснили кое е в компетенцията на ДГС?

В компетенцията на ДГС са държавните горски територии. Законът за горите ясно е разграничил задълженията на всички институции и всички собственици. Като всеки собственик има ангажимент да опазва сам своята собствена горска територия. Регионална дирекция по горите има контролна функция, като следи реално дали всеки един собственик си изпълнява задълженията.

А когато става въпрос за двете „болни” точки в града – Ридо и Лаго – чия отговорност са? И кой налага контрол реално?

Реално собствеността е разпокъсана. Ридо е предимно общинска територия, но има и държавна горска територия там. Нарушения има и в двете територии, защото нарушителят не избира в коя зона да сече точно, а просто където му е по-удобно. Лаго от едната страна на реката е изцяло общински терен от другата страна – предимно държавен. Преди около месец – два и в двете територии се водиха сечи. От страната на ДГС е изведена действително санитарна сеч. По горско-стопански план, по който работи ДГС  Самоков, е предвидена маса около 300 кубика да бъде извадена оттам. Ние сме събрали единствено сухите и паднали дървета в размер на около 100 кубични метра. Имаше и отзиви, че е разрушена и еко пътеката. Мога да кажа, че фирмата, която е извозвала дървесината още на следвашия ден направи всичко възможно да поправи пътеката и тя да бъде проходима.

Говори се предимно за изсичане, а за залесяване по-малко. Традиционно първата седмица на месец април е определена за Седмица на гората. По това време от годината в доста точки в страната, както и в Самоков, се активизират групи от доброволци да залесяват определени петна. Но ако след време минете по този път на засаждане на фиданки се оказва, че много малък брой от тях оцеляват. В тази връзка какво се предвижда и да обясните на всички, които не сме запознати в детайли, кога трябва да се залесява, за да има реална ефективност от тази дейност и как?

Както вече споменах ДГС и Общинско лесничейство работим по горско-стопански планове. В тях е отбелязано къде трябва да се сече и какъв вид сеч ще бъде осъществена – дали е отгледна, възобновителна, санитарна, принудителна. В този проект е отбелязано и къде трябва да се залесява, колко декари и се изготвя в срок за 10 години. Няма как хората да коментират, че не се залесява. Залесява се, даже това което е по проект на ДГС Самоков е предвидено още тази година да се залеси половината от него. А сега е само втората година от проекта. Най-добре е, когато доброволци залесяват да бъде съгласувано със собственика на територията, да бъдат изготвени подходящите документи за залесяване, да бъде избран подходящ дървесен вид, схеми на залесяване. Хората да бъдат обучени на място как става. Април е най-подходящото време за нашия регион за залесяване.

А къде има най-голяма необходимост от залесяване?

До залесяване се прибягва тогава, когато гората сама не може да се възобнови.

Преди време имаше идея за възстановяване на контролните пунктове по пътя за Ихтиман и Бели Искър. Но мерки не са предприети. Сградите са в окаяно състояние.

Тук за съжаление навлизаме в една стара тема. Пунктовете са лостове на нашата система, които са добри, но целта на всички лесовъди е да влезем в гората и там да констатираме нещата, а не да чакаме да стане нарушението и да ги хващаме на пътя. Това практически е по-трудно доказуемо. Така че вървиме в момента по път, който според мен е по-добър.

Доста често се среща понятието санитарна сеч. Какво всъщност означава този термин и кой дава разрешителното за нея?

Темата за санитарната сеч стана широко разпоространена в медийното пространство. Истината е, че гражданите каквато и сеч да видят те я кръщават санитарна. Сечите се делят на отгледни, възобновителна, санитарна и принудителна. Сечите, които не са предвидени и се налага да се изведат в следствие на някакво природно бедствие, биотични и абиотични фактори се одобряват от различни институции в зависимост от състоянието на самата гора. Изготвените от служители на ДГС документи се проверяват на терен и одобряват от служители на РДГ и РИОС. Едва след това на база одобрени документи се издават съответните позволителни за сеч.

Какво е наказанието за хванатите в нарушение?

Когато хванем нарушителите на незаконната сеч на място, тогава нарушението е напълно разкрито, уведомява се прокуратурата и се извършва досъдебно производство. Там вече нарушителите носят наказателна отговорност и наказанието е от 1 до 6 години затвор и парична глоба. Нарушенията, които са маловажни минават по административен характер и там глобата е от 50 – 3000 лв. Като на сеч на немаркирани дървета и без документ тази глоба може да стане двойна.

А когато хванете нарушител с каруца как извозва незаконно дървесина имате ли право да я конфискувате и нея, и животното?

Съгласно Закона за горите тези вещи, с които е извършено нарушението се изземат в полза на държавата, освен ако не са използвани против волята на собственика. Доста неща има задържани, като минете през двора на горското стопанство можете да видите, че той е пълен с автомобили и дървесина. Комтепентен да продава задържаната дървесината е РДГ София. Миналата година са продадени около 500 кубика, натрупана през последните няколко години. В момента може би има същото количество дървесина и около 80 автомобила.