Анелия Балабанова
През зимата Боровец приковава погледите и вниманието. Много хора разчитат да си осигурят финансов ресурс поне за няколко месеца на принципа „ден година храни”. Това е и времето, в което всеки един от обектите се опитва да осигури уют, комфорт, както и развлечения от всякакъв калибър за своите гости. Сезон 2016/2017 премина под знака на 120-годишнината, която отбеляза най-старият ни зимен курорт. С времето много от нещата са се променили, а доста от проблемите напомнят за себе си и избуяват подобно на трън, забит в нечия пета. Само преди дни беше поставено началото на новия активен зимен туристически сезон. Без излишен шум, фанфари и официално откриване. За сметка на това от фирмата-концесионер на пистите и съоръженията – „Бороспорт” АД обещаха по-добри трасета за спускане, от които любителите на зимните спортове да се възползват. Топлото време и безснежната зима може да изиграят лош номер, но все пак надеждата остава. Началото на ски-сезона беше предшествано от протести, подети от сформирания Инициативен комитет с искания за промяна и адекватно заплащане. Очаквано, с оглед на цялостната картина доста от обектите имаха затруднения при набирането на персонала. Наред с това обаче има и такива, които с упорита и целенасочена работа са вкарали дейността си в русло и без особени притеснения отвориха вратите си за своите посетители през зимния сезон. Александър Вукадинов – собственик на „Алпин” споделя някои от тънкостите в това да предлагаш качествен туристически продукт и хората да те предпочитат отново и отново. Преди около месец „Алпин” получи за четвърти път награда за най-добър ски-бутиков хотел на България. Ето и подробности „от кухнята” разкрити от Александър Вукадинов. В разказа си от първо лице той не пропусна да спомене, че заслугата е на целия екип. Голяма част от хората в него са дългогодишни служители, на чиито усилия и професионализъм хотелът все още разчита. Самият той прекарва голяма част от времето си, вторачен в работата, без да гледа в „паничката” на другия и към днешна дата това се явява рецептата за успех.
Г-н Вукадинов, в началото на новата година и активния туристически сезон, с какви очаквания ги посрещате?
С очаквания за по-добри резултати, стига да има сняг. Работим и имаме договори с английски фирми. Благодарение на това сме единственият хотел в България, който е платен напълно празен, т.е независимо дали има или няма туристи, те ни го плащат.
За четвърти път бяхте обявени за най-добър ски-бутиков хотел на България. На фона на наградите, които печелите, вероятно и очакванията стават все по-високи относно работата, относно качеството на предлагания туристически продукт, така ли е?
Теза награди са за екипа на хотела. Искам да спомена имената на Донка Виденова – управител хотелска част, Людмил Георгиев – управител на ресторанта, Любомир Шакалов – главен готвач, Владимир Йовев – началник поддръжка и инвестиции, Катя Петрова и Петър Пърлев – администратори, Георги Кьосев – отговорник ски-училище, Борислав Босев – управител ски-гардероб, Валентина Груева и Детелинка Груева – камериерки. Хотелът работи от 17 години, а някои от тях са от самото начало. Наградата е тяхна заслуга, на целия персонал. Тя се дава в Австрия, Кицбюел, всяка година през месец ноември . Оценката не е от самите организатори на събитието, а е свързана с почиващите в хотела. Гостите споделят мнения и дават отзиви затова каква услуга са получили, как е обзаведен хотела, чистота, качество на обслужване и всичко това се събира наедно. След това има един период от три месеца за гласуване. Хората гласуват и за четвърти път успяваме да спечелим. Най-хубавото е, че това е една съвсем реална награда. Посетителите на нашия хотел са претенциозни, на по-високо ниво сме и засега отговаряме на техните очаквания.
Какви проблеми срещате в работата си най-често?
Най-често е намирането на работна ръка – сервитьори, готвачи, тъй като трябва да знаят езици. Трудно, но се справяме. Борим се и продължаваме в същия дух.
Кое ви спасява? Това, че сте сравнително малък хотел ли?
Вероятно и това, че съм лично ангажиран и работя по 12 часа през сезона и извън него. Хората от екипа ми и те са така. Всеки си изпълнява съвестно задълженията и затова е този резултат. Ние сме малък хотел. Те се управляват по-лесно от големите, има по-малко персонал и контролът е по-добър.
Възвръща ли си Боровец името сред чуждестранните туристи на фона на 120-годишнината, която беше отбелязана миналата година?
Боровец никога не си е губил никога репутацията пред туристите. Знаете, че Банско вече е много по-голямо населено място, с много по-луксозни хотели, повече писти, но много от туристите предпочитат Боровец. Курортът от край време е английска дестинация и успяваме да си ги запазим туристите. Губим българите, тъй като няма толкова много увеселителни заведения. Другото е, че много хора си купиха апартаменти в Банско и си ходят там. Отделно доста българи предпочитат уикенд дестинациите в чужбина. Поради тези причини сме загубили част от българските клиенти.
Изпитвате ли притеснения, че усилено се говори за втори лифт на Банско и има окончателно решение затова?
Не, даже им стискам палци това да се случи. Скиорът е като голфъра, обича да кара навсякъде. Само на едно място му омръзва. Колкото и да е хубаво, ще кара ден, два, три, пет пъти ще ходи, ще дойде и на Боровец. По-близо сме до София. Който кара тука ски, кара и навънка. Около 60 % от хората ходят вече навънка. Изобщо не се опасявам от липса на клиенти ако се изгради втори лифт на Банско.
Какво трябва да се случи, за да работите още по-добре и посетителите да се чувстват още по-комфортно?
Да се пооправи инфраструктурата. Това лято се направи голяма стъпка с изграждането на канала и водопровода. Прави се нов план на улична регулация, ако и той се осъществи – с по-широки, по-чисти улици, асфалтирани добре, ще се случат нещата.
Боровец на самоковци ли е, защото имаше такива коментари назад във времето? Началото на декември беше белязано и от протести срещу заплащането. Какво Ви е мнението?
По отношение на собствеността, голяма част от нея вече не е на самоковци. Малко сме тези, които разполагаме с такава. За мен е важно работната ръка да е от Самоков. От 42 човека, които съм наел само трима са извън Самоков.
Какво е цялостното усещане за Боровец и визията на курорта?
Не искам да засягам никого. Аз също имам къщичка, но някои от къщичките са в ужасен вид. Би трябвало Общината да прояви по-голям контрол и ако им продължава договорите да зададе критерии и ако отговарят да ги оставят. Ако не да ги блъскат. В най-лошата махала в Самоков и по селата не можеш да видиш такива къщички. А иначе създават задушевна атмосфера, уют и чар. Трябва обаче да се обърне внимание на външния вид.
Какви са Ви очакванията за 2018 г.?
Гледаме си работата, печелим награди и продължаваме напред. Общината е регулаторът, който казва какво ще се случи. В хотела съм от 17 години, завършил съм Техникума. Работил съм общо 32 години в сферата на туризма като съм минал всички етапи на развитие. Сега строя втори хотел в Боровец и ще се казва „Алпин” – Арена. Като цяло мога да кажа, че малко инвестиции има в последно време на Боровец. Трябва да се помага на инвеститорите, не да се пречи. Ще има нов план за улична регулация и нов план за триъгълника, дано се случат тези неща. Стратегията за развитие трябва да е свързана с правене на повече изкуствен сняг и „Бороспорт” АД да имат възможност за реализация на бъдещи инвестиционни намерения.
На финала, какво си пожелавате на себе си и на екипа, с който работите?
Всички да сме живи и здрави, да продължаваме в същия дух, да продължаваме да предлагаме качествена туристическа услуга. Ако сме достатъчно съвестни, всичко си идва на мястото, рано или късно.
