Мария Галчева
Съвсем скоро, преди няколко дни България, замря при спечелването на бронзовия медал по борба от Олимпиадата в Рио от 21-годишната Елица Янкова. Ще си кажете жена и борба – колко необичайно, но не и невъзможно. Младите ни състезатели разбиват на пух и прах представата, че в борбата трябва непременно да имаш характеристиките на някой здравеняк, за да си успешен. И Елица го направи.
Но не за нея днес ни е думата. Тази седмица наша специална гостенка е едно прекрасно момиче, което също е избрало борбата за свой спорт. Tя е истинска машина. За нея няма състезание без отличие.
С две думи – тя е Александрина Кашинова.
Тези две думи, нейното име, събират и бъдещите ни надежди към нея – за прослава на Самоков, а след това и на страната, защото от последния най-важен спортен форум – Олимпиадата, стана ясно едно – че идва ред на младите и на техния дух, защото те печелят с него. Без значение колко на обратно работи държавата.
Нашата Александрина влиза в залата в 4-ти клас, за да остави сърцето си там и още тогава това да разпали в нея желание и хъс, които не са изчезвали нито за миг, както казва и самата тя малко по-долу. Така трябва, за да си успешен не само спортист, но и човек, е нужно желание да успяваш, а не да седиш мърморейки на последните редове на живота си. Воден предимно от страх, че няма да се справиш. Без опит няма успех.
Това е едно различно интервю от типично спортните – да си знаете, макар че не бягаме от основната доминанта. Но искаме да наблегнем на това, че всеки успех има своя предистория и нека тя да бъде пример за всички нас, не само по-младите, които тепърва ще навлизат в живота, но и за по-възрастните – за да се уважава успехът на децата, а не 
да им се пречи.
За „Самоков 365” – Александрина Кашинова.
Здравей, Александрина, къде те намирам в края на лятото? Успя ли да си починеш?
Здравей! Откривате ме на плажа, където почивам и се възстановявам, за да мога да започна подготовката си с пълни сили.
За мен, пък и навярно за повечето дами читатели, е много интересен твоят избор на спорт – защо борба?
Често ми задават този въпрос. Борбата ме грабна от първата тренировка, защото изисква много качества и спомага развиването им. За да бъде успешен в този спорт, спортистът трябва да бъде както силен физически, така и психически. Необходимо е да има остър ум и желязна дисциплина. Ако човек притежава тези качества, ще бъде успешен не само в спорта, но и в живота.
Как започна всичко – имаше ли колебания дали това е спортът, мислила ли си да спреш, с няколко думи какво беше началото на спортната ти кариера?
Баща ми ме заведе в залата, когато бях в четвърти клас, за което съм му много благодарна. Никога не съм се съмнявала, въпреки че много хора ме разубеждаваха с думите: “Това е мъжки спорт”. Започнах с голямо желание, което не е изчезвало и за миг. Винаги има трудности, но не трябва да се предаваме, а смело да продължим напред.
Колко медала има в колекцията ти и има ли най-ценен?
Честно казано не съм ги броила. Абсолютно всеки медал е важен и има история, но като всеки спортист си имам един по-специален. Това е първият ми златен медал, спечелен на голям международен турнир, в Анталия, Турция 2013г. Това също беше първото ми състезание с националния отбор.
Ти се наложи като абсолютен доминант по състезания – кажи ми какво даде ти от себе си, за да задържаш това ниво?
Дадох доста от себе си, но и получих много. Лишавам се от неща, правени от връстниците ми, но не съжалявам за това. Така ставам по-дисциплинирана и сериозна, което ще ми бъде в плюс занапред. Тежката част са контузиите. Това, че понякога се налага да тренираш въпреки болката, защото предстои състезание, но това изгражда силен характер. Както казах – борбата взима, но също така дава.
Ти си спортист – това значи храброст и характер. Къде отива хубостта ти в този уж мъжки спорт?
Въпреки “мъжкият” спорт, който тренирам, съм дама. Никога не оставям себе си и външния си вид на второ място.
Как минава един твой ден?
Сутрин отивам на училище, първата ми тренировка започва в 10:30, след това се връщам в училище за следобедните часове и тренирам още веднъж. Вечер излизам с приятели или оставам вкъщи със семейството си.
В свободното си време, колкото и малко да е то, какво обичаш да правиш?
Обичам да излизам с приятели, да се забавлявам, да чета книги, да посещавам интересни места, да пътувам и да прекарвам време със семейството си.
Как виждаш бъдещето си занапред – спортна кариера или друга насока?
Искам да се развивам в сферата на спорта, защото той е моят живот и искам да допринеса за спортното развитие на подрастващите.
Чувстваш ли себе си като пример за останалите млади момичета?
Напълно. И се радвам много, когато видя някое спортуващо и дисциплинирано момиче.
Какво е твоето послание към света и към самата теб?
Правете това, което обичате. Така ще бъдете щастливи, удовлетворени и ще се чувствате полезни.
