Александра Заркова – холистичен психотерапевт пред „Самоков 365” : Повишава се психологическата култура на българина

Всяко психично разстройство е симптом за дисбаланс на човека

Анна Манова

В началото на тази седмица /01 август/ в Самоков се проведе среща на тема: „Паник атаките през погледа на Холистичната психотерапия”. За първи път градът ни е домакин на подобен тип събитие, което беше структурирано като дебат и разделено на две рабони групи. В основата на събитието беше специлистът и създател на Холистична психотерапия Александра Заркова.

С нея си говорим за Холистичната психотерапия, за спецификите й, за методологията и не на последно място за т.нар. „бич на 21 век” – паническите атаки. За това умеем ли да споделяме и да търсим помощ, какви точно са симптомите на страдащия от панически атаки, как да се справим с тях и какво всъщност ги провокира, четете в следващото интервю.

От колко време се занимавате с холистична психотерапия? И защо точно с нея?

Аз съм клиничен психолог и сертифициран когнитивно – поведенчески психотерапевт, но вече пета година работя по метода холистична психотерапия. Той е създаден от мен – като съдържание и методология. Защо ли? Защото, според мен човешкото същество изначално има правото и предназначението да е цялостно, за да бъде осъществено, здраво и щастливо.

Обяснете какво точно означава терминът „холистична психотерапия”, какво включва тя?

Холистичен идва от гръцки – holos – т.е. цял, цялостен, хармонична цялост на физичното, когнитивното, емоционално-психичното и ценностно-духовното. Холистична психотерапия е от групата на хуманистичните психотерапевтични подходи. Основан e на идеята за възможната и напълно постижима хармония, здраве и щастие на човешкото същество, постигнати чрез прозрения за собствения живот и вътрешен свят – емоционално-психичен, духовно-ценностен, мисловен и физически. И осъзнатост за онази промяна, която да го изцели и усъвършенства. Когато някои от аспектите на човека, представляващ холистично единство, са разстроени, неразвити, потиснати или игнорирани, цялото човешко същество страда. Това страдание се проявява на различните нива, но според холистичния подход „болестта” е само една – това е общото разстройство и разбалансиране на личността, чийто локализиран израз намира конкретната болест, разстройство. Важно да се лекува симптоматиката, но в контекста и с поглед върху цялата човешка личност. Холистичната психотерапия обръща особено внимание на ценностите – свобода, смисъл, хуманност, благодарност, щедрост, честност, благородство и т.н., защото вярва, че те са определящи за здравите, полезни и функционални основи на зрялата и пълноценна личност.

Съществува ли някаква предубеденост все още в хората по отношение на посещението при психотерапевт и споделянето на личните емоционални проблеми?

Наблюдавам тенденция все повече хора да припознават в психотерапията една възможност и условие да подобрят качеството си на живот. Това е чудесно! Повишава се психологическата култура на българина. Да, в кабинета средата е защитена и се работи при пълна конфиденциалност, но бих казала, че хората  имат нужда да говорят, и го правят с все повече уважение и признаване на тази своя потребност.

Тази седмица посетихте Самоков за една среща разговор на темата  „Паническите атаките през погледа на холистичната психотерапия”. Разкажете малко повече – как дойде идеята и защо точно тази беше избраната от Вас тема за дебат?

Идеята за това беше спонтанна. Две ваши съгражданки учат в Институт за Холистична психотерапия „Инсайт” и работят под супервизия. В един неформален разговор решихме да направим тази среща, защото предположихме, че ще бъде от полза, както, надявам се, беше.

Може ли да обясните на достъпен и не толкова научен език какво точно са паническите атаки, каква е тяхната симптоматика, какво ги отключва? И Вие самата преживявала ли сте подобно нещо?

Не, аз не съм преживявала паническа атака, но от клиентите си знам, че е нещо мъчително и болезнено. Иначе паник атаките са състояние на силна тревожност, на страх, до степен на ужас, със соматични симптоми като учестен пулс, задушаване, треперене, слабост в краката, изпотяване, замайване. В това състояние човек се страхува, че ще припадне, че умира, че е безпомощен и без подкрепа, че ще се изложи в очите на другите. Страхът и дискомфортът от преживяното „говори” на човек, че нещо не е наред с него и този страх вторично се свързва с тревогата от нови панически атаки. Те идват „като гръм от ясно небе”. Какво ги отключва ли? Те са един винтил, през който човек изпуска насъбрано напрежение. Начин са и за проява, макар и индиректна, на подтиснати чувства, непреработени и нетрансформирани, на отречени и игнорирани потребности. Чрез паник атаките човек, завоалирано и несъзнавано „казва” от какво всъщност има нужда – от отпускане, от подкрепа, от това, някой да се погрижи за него, да е до него – т.е., от принадлежност и близост, но в условията на доверие и неосъдителност.

На семинара обяснихте, че ПА не е диагноза, а симптом. В такъв случай, защо доста хора прибягват до медикаменти? Наистина ли смятате, че лекарствата са само, както се изразихте, една „патерица”?

Да, всяко психично разстройство е симптом на разбалансирана личност. И да – за мен човешкото същество е много повече от диагноза. Дори смятам за обидно поставянето на човек в рамките на диагноза. Това е безлично, безчувствено и унижаващо достойнството на човек.

Мое лично мнение е, че употребата на медикаменти следва да е само в краен случай – например при риск от суицид или при психиатрични случаи. Лекарствата при тревожни или депресивни състояния обаче много лесно биха се превърнали в „патерица”, в смисъл, че върху тях ще бъде пренесена цялата отговорност и надежда за лечението. Паник атаките обаче са израз на емоционално – психичен проблем, т.е., човек следва да участва съзнателно и отговорно в процеса на собственото си изцеление. Аз се отнасям с дълбоко уважение към човека и неговите възможности и способности за осъзнаване и израстване – личностно, емоционално – психично, социално.

От „задръстените” емоции ли започва  всичко?

Емоцията е в самата основа на живота. Да, във въпроса Ви се съдържа и отговорът. Ние не носим отговорност за чувствата си, но носим отговорност какво ще направим с тях и за тях. Чувствата ни са свързани с важни човешки потребности, от чието задоволяване зависи здравето ни – в най-широкия смисъл на думата. Подтиснатите емоции и чувства, липсата на емоционална интелигентност как да ги изразяваме, води до фрустрация, до неудовлетвореност, до болестни състояния.

ПА по някакъв начин проява на слабост у човека ли са? И само суперсензитивните хора ли са предразположени към тях?

Ако разглеждаме слабостта като някакъв личностнен дефицит, като липса на определени ресурси за справяне в определени ситуации, то паническата атака е знак, че човек е нужно просто да опознае по-добре себе си и да си възвърне емоционално – психичната сила, което е напълно възможно. Ако разглеждаме слабостта от гл.т. на едни осъдителни и крайно принудителни критерии човек винаги да е силен – не!

Може ли човек да има предразположение към ПА?

Да, може. Това е свързано от определени личностни и характерови особености.

От какво гладува най-вече душата, за да се стигне до подобен своеобразен „бунт” на психиката на човека?

Прекрасен въпрос, благодаря за него! Душата е гладна за обич, за свобода, за спонтанност, за отношения чисти, добронамерени, искрени, за истинска споделеност, за онзи неин полет от себеосъщественост, а психиката наистина се „бунтува”, когато – осъзнато или не – е принудена да следва някакви рамки от понякога направо безсмислени и абсурдни ограничения и правила, от чието нарушаване не би пострадал никой.

Трудно ли се отварят хората да говорят за ПА? И  какво най-често споделят те от личния си опит?

Не, но всъщност, ако идват с такъв проблем, неусетно и за тях самите, започват да говорят за неща, които на пръв поглед нямат общо с паническите атаки, което потвърждава, че те са следствие и проявление на страдание, започнало доста преди появата на паническите атаки. Има обаче, но са по-малко и клиенти, които желаят единствено облекчаване на симтомите от паник атаките – в такъв случай работим върху това.

По какъв начин холистичната терапия помага в предоляването на ПА? Как всъщност става това преодоляване и колко време отнема то на човек?

Терапевтичният процес между терапевт и пациент започва от проблема, поставен от пациента – в случая състояния на силна тревожност, проявена в паник атаки.  Холистичният терапевт обаче има знанията и уменията да вижда цялостната картина. Той е наясно как конкретният проблем е част от цялото. Прави ясна преценка на причинно-следствените връзки, за да се появят емоционални, когнитивни, ценностни или поведенчески дефицити и затруднения. Терапията, провеждана по метода Холистична психотерапия, е именно цялостен процес, по време на който клиентът има възможност да разбере и осъзнае своите аспекти, тяхното състояние и да реши как иска да промени себе си и живота си. А колко време ще отнеме – това зависи от дълбочината на проблема, от проявената отговорност на клиента към терапията му, но и от мотивацията му. Всъщност ние имаме мотивация за нещата, в които виждаме смисъл. Преодоляването на паническите атаки, както и на други проблеми, е свързано с личностното израстване на човек. Това означава пълна осъзнатост за личната ни отговорност и активно, от първо лице, участие и творене на живота ни.

В Самоков има ли специалисти, които могат да помогнатна хора, изпитващи подобни симптоми?

Познавам и бих препоръчала Юлияна Рангелова и Десислава Николова, които работят под моя супервизия. Може би има и други специалисти, към които хората да се обръщат при нужда. С удоволствие бих се запознала с тях.

Какви са впечатленията Ви от първото посещение на Самоков? Ще дойдете ли пак?

О, беше прекрасно! Приятно изненадана бях от такова посещение, предвид, че беше все пак делничен ден, макар и привечер. Удоволствие беше за мен да се запозная с хора мотивирани, откровени, сърдечни. И да, с радост ще дойдем отново, много скоро. Дори вече имам идея за темата на следващата среща – самооценката, дисстрес.