Анна Манова
За втора поредна година Самоков е отличен с приза за „Най-четящ град”, като най-голяма заслуга за това има колективът на Общинска библиотека „Паисий Хилендарски”. През последните 12 години директорът на библиотеката Албена Ихтиманска, заедно с целия си екип, реализират програмата за деца „Ваканция в библиотеката”, а от 2013 година са част от „Забавно лятно четене”. Основната линия, която следват е да мотивират децата в най-ранна детска възраст да имат отношение към книгите, да ги възприемат като нещо приятно и полезно. А тази любов е необходимо да се възпитава в малчуганите, защото светът на книгите е необятен и обогатяващ. В тази роля съвместно трябва да участват родителите и учителите. Според Албена Ихтиманска навлизащите технологии няма да изместят четенето, или по друг начин казано мишката няма да изяде книжката, а напротив – може да доближи четенето до хората чрез своята всеобхватност. И не на последно място чрез възможността да носиш няколко произведения в джоба си чрез модерните днес мобилните телефони или да си изтегляш безплатни електронни книги през интернет.
Общинската библиотека в Самоков разполага с три филиала и с над 1300 малки читатели. И благодарение на голяма част от тях градът ни за втора година се нарежда на първо място по четене. Но наред с положителното, почти винаги се появява и по нещо негативно. Поради сериозни течове през този зимен сезон в централната сграда голяма част от книжния фонд е съсипан. Съвсем прозаично най-четящият град е с намаляващ брой произведения… поради битовизъм.
За заслужения приз и за това какво е значението му, разговаряме с главен библиотекар Албена Ихтиманска.
Г-жо Ихтиманска, как се чувствате след полученото отличие, което определи Самоков като „Най-четящ град” за 2016 година?
Чувстваме се много радостни, горди и най-вече удовлетворени. Защото виждаме, че нашият труд има смисъл и дава резултат.
Как определяте конкуренцията и какво е моралното значение на наградата?
Изключително силна конкуренция, особено в лицето на град Русе. Там имат една от най-добрите библиотеки, с изключително иновативни подходи в работата си. Много са последователни в това, което правят. В този смисъл ние сме много горди, че за втори път печелим приза за „Най-четящ град”. Много сериозна конкуренция са Русе и не е страшно, не е загуба или проблем, ако останеш след тях.
Какви са основните критерии за получаване на такова отличие?
Има няколко основни критерии, които са определени от организаторите. Тази година те са Invenstor Media Group и с подкрепата на фондация „Глобални библиотеки”. Децата попълват електронни дневници, в които трябва да отговорят на въпроси към произведения, като по този начин да докажат, че ги познават, че са четени. Ние нямаме достъп до тези дневници. След това самите организатори проверяват статистическите данни. И най-грубо казано се базира на брой четящи деца. Определя се от съотношението между броя деца, които са се регистрирали в „Забавното четене”, попълвали са електронния дневник. И това е процента на участвалите деца спрямо жителите на града, защото иначе ние никога нямаше да се класираме след големите градове. Изключително сме благодарни за подкрепата на учителите на нашите деца.
В 21 век технологиите сякаш изместват книгите и четенето. Намаляват ли четящите? Усещате ли такава тенденция или едното не пречи на другото?
Не е точно така. Не е задължително технологиите да пречат на четенето. Напротив, те приближават текста до читателя. Човек може да чете навсякъде и по всяко време, може в един телефон да носи 20 книги. Проблемът при четенето е в световен мащаб. Макар че по данни на Западните страни това вече преодоляно. Това се дължи на последователната им държавна политика и правилни стратегии, които не се променят през 2 години.
Четат ли децата между 7-14 години? Или само се базират на задължителната училищна литература?
Малките деца четат, стига да бъдат насърчени отрано и правилно. И те не четат само задължителна литература. Хубаво е да им бъде оставен избор. Разбира се, те се влияят от това, което е модерно в момента. С удоволствие четат „Дневникът на един дръндьо”, „Дневниците на загубенячката”, книги, които са филмирани. Предпочитат поредицата „Боговете на Олимп”, естествено избират и „Хари Потър”, но той малко отшумя. Избират и класически текстове като тези на Астрид Линдгрен. Друг е въпросът, че децата в днешно време са твърде много ангажирани. Посещават курсове по езици, музикална или рисувателна дейност и през свободното време не им остава време, не толкова желание да четат. Затова ние толкова се стараем да компенсираме през ваканциите това четене. Но не да бъде като в училище, а да бъде забавно, под формата на игра. Има и нещо друго – не се осъвременяват текстовете. Не непременно да отпадат автори. Усеща се липса на адаптация или литературна обработка. Това много ще помогне на четенето. Важна е ролята на родителите и на учителите също.
Има ли мода в четенето и писането през годините, според Вас?
Ако говорим за популярни книги, които са филмирани или популярни в социалната мрежа, може да се каже че има. Но има и такива, които не излизат от актуалност. Такива са тези на Братя Грим. Шарл Перо. Една, която е вечно на мода е „Коледна песен” на Дикенс.
Няма как обаче да избягаме от един въпрос с малко негативен знак. Как се чувствате, когато получавате приз за „Най-четящ град”, а в същото време се руби мазилка и тече вода по стените на библиотеката?
Като в живота – случва ти се нещо хубаво, а в друга област нещо не върви. Ако използваме и малко черен хумор, може да се каже, че ни върви по вода. Надявам се, че ще се намери начин този проблем да се реши. Увериха ни от Община Самоков, че ще бъде извършен ремонт, но въпросът е да се избегнат други подобни неща. Имаме много похабен фонд. Всъщност това е парадоксът, че сме най-четящ град, а ние вече нямаме книги, които да даваме на децата. Не може да даваш на децата парцаливи книги. Как да им обясня колко е ценна дадената книга и да я пазят, след като тя е в безобразен вид. Ние имаме 3 филиала и общо 1300 читатели деца. И само си представете ако имам три екземпляра от книга и около 300 деца искат да я прочетат какво се случва с тези книги. А сега с това наводнение отидоха още от фонда. А както сами знаете книгите са скъпи и трудно се снабдяваме с тях.
И за да поставим все пак положителен финал на нашия разговор искам да попитам какви книги четете през свободното време?
Завърших скоро „Баба праща поздрави и се извинява” на Фредрик Бакман. Много прекрасна книга, едновременно ти предизвиква сълзи от смях и тъга. Препоръчвам я. Преди това прочетох от същия автор „Човек на име Уве”. Много съм впечатлена от една арменска писателка Нарине Абгарян – „Три ябълки паднаха от небето”. И трите книги си заслужават отделеното време.
