Анелия Балабанова
Акушерството е магия и привилегия. Наред с това призвание за малцина и професия, която не можеш да работиш просто така. През януари, когато отбелязваме Бабинден и Деня на родилната помощ традиционно отдаваме почит и уважение на жените, поели първи в ръцете си новия живот. По-старото понятие, използвано в България и в другите славянски страни, е баба. То не се покрива с основното разбиране за баба (на внуци) и няма връзка с възрастта на жената. Понятието „баба“ като синоним на акушерка до такава степен трайно се е настанило в езика ни, че и до днес Денят на родилната помощ продължава да се нарича Бабинден. Типичен представител на тези жени със златни ръце е Катя Сукова от Радуил. „От 1976 г. съм близо до майките и техните новородени” – разказва тя. Това, което отбелязва като разлика години по-късно е спадът на раждаемостта. Ето какво още ни разказа тя, в навечерието на 21-ви януари – денят, който никога не остава неотбелязан в едно от най-големите самоковски села.
Катя, с какви мисли, очаквания и надежди ще посрещнете поредния 21 януари?
Винаги с удоволствие празнуваме Бабинден и празника на родилната помощ. От 1976 съм започнала кариерата си, отдадена на децата. Практиката ми беше в Радуил и родилно отделение в Самоков, където също съм работила определен период. В Радуил имаше много елитен родилен дом, но той отдавна е затворен. Към днешна дата работя в съвсем друга сфера. Акушерството ми липсва, но така стоят нещата.
Вероятно имате деца и внуци. Какво беше по-различното когато те се раждаха?
О, чувствата и вълненията са съвсем различни, повярвайте ми. Като цяло акушерството е вълнуваща професия, в която нямаш ли добри намерения и желание няма как да успееш.
Сега, години по-късно бихте ли тръгнала по същия път ако трябва да избирате отново?
Защо не? Никога не съм съжалявала, че съм избрала именно акушерството и с удоволствие съм си вършила работата.
Много ваши колеги избраха чужбина. Вие замисляла ли сте се?
И при мен имаше такъв момент, след като вече бях направила пет години стаж. Обмислях да замина за известно време и отново тук, но поради други обстоятелства не се случиха нещата.
Какви трудности срещахте в работата си?
С пътуването, най-вече. Беше ми трудно, защото трябваше да се класирам за графика. Била съм патронажна акушерка и всичко съм правила за децата, включително и имунизации.
Кои са вашите учители и помощници в професията?
Преди всичко местните хора. Мен самата също са ме търсили за съвети и са идвали вкъщи. Когато и да е, дори и посред нощ, аз ставам и без колебание тръгвам. Все още пазя в себе си такива спомени.
Към днешна дата наблюдаваме, че във всяка една сфера има недостиг на медицински специалисти. Какъв съвет бихте дали на младите хора, които тепърва пристъпват към акушерството?
Упорито да действат и много отговорно. Преди всичко да са човеци и хора. Не го ли носиш вътре в себе си, нещата не се получават. Да притежават темперамент, характер и смелост – това се иска. В навечерието на празника искам да отправя пожелания за повече раждаемост. Не е страшно, пък родено дете неотгледано няма.
