Анна Манова
Актрисата от Сатиричния театър Добрина Гецова за втора поредна година е част от Националния фестивал за любителски театри „Театър без граници” в качеството на председател на журито. Срещаме се с нея във фоайето на читалище – паметник „Отец Паисий – 1859” – 6 дни и 23 спектакъла по-късно, минути преди награждаването на отличените, за една кратка равносметка на една културна седмица.
Г-жо Гецова, за втора година сте част от театралния фестивал в Самоков. Намирам Ви с известна доза умора след 6 дни, преминали под знака на театралното любителско изкуство. Как протече фестивалът тази година?
Тази година броят на съставите беше голям. С колегите имахме възможността да изгледаме 23 постановки. Работата беше повече, разнообразието беше по-голямо. Нивото се е запазило. Някои от трупите бяха в по-добра форма. Тази година като най-добри се отличиха Театралната работилница „Мариан Бачев и Аркадия Фюжън Арт”, които си тръгват с голямата награда за цялостно представяне.
А ако трябва да направите една съпоставка между фестивала миналата година и тази?
Хората продължават да обичат театъра, продължават да му се отдават – кои повече, кои по-малко. Някои са по-добри от други. Но в крайна сметка трябва да се концентрираме и стремим към по-добрите. Организацията на фестивала беше много добра, съпоставено с фестивали в други градове. Направи ми впечатление, че нямаше представление без публика, независимо в колко часа е постановката. Това говори за добра разгласа и организация. Читалището е добре отоплено, което в такива есенни месеци създава комфорт на актьорите и публиката. Много са добри стопаните на читалището и на фестивала.
Няма как да не попитам какъв е водещият критерии при определянето на най-добрите и съответно за най-голямата награда?
На първо място е добрата работа с актьорите, добра визия и добро съдържание. Този, който покаже повече от тези компоненти на театъра и са по-добре поднесени се доближава. Аз имам един личен критерий – обичам нещата да бъдат ярки, но истински, честни, откровени, да няма правене на театър. Това никога няма да го толерирам. Да не забравяме, че тук става въпрос за любители.
А за главна мъжка и женска роля?
Нещата стоят по сходен начин за мъжката и женска роля. Водещото тук за мен е разнообразието в средствата, органиката. Може много грешки да направи любителят, защото това не е професионален театър, но органиката и искреността са водещите. Като пример мога да дам тази година ролята на Големанов, изпълнена от Симеон Иванов. Това е един перфектен артист.
