Култура

Ако всяка година е страница, то Петър Генчев Фингарски започва да пише своята 80-а

bibliotekaЗоя Станкова

 Общинска библиотека „Паисий Хилендарски” е от най-старите и големи библиотеки в Софийска област. Тя разполага с фонд от около 145000 книги, безценна колекция от произведения на художници, по-голямата част от които самоковски, самостоятелна читалня, компютърна зала, самостоятелен детски отдел, както целодневен филиал в Четвърти квартал и полуцелодневен филиал в квартал „Самоково”.

Общинска библиотека „Паисий Хилендарски” успешно утолява жаждата за изкуство на самоковци с обсъждането и представянето на книги, както и с гостуванията на известни автори. Творческите сбирки, срещите с ученици, юбилейните чествания, изложбите на художници, изложбите-базар на бижута. Не малък успех бележи и работата с децата, както и инициативите, които поддържат интереса на най-малките читатели. Успешни са и участията в проекти, както и самата им реализация.

Всичко това е плод на добре организирана и плодотворна работа в годините, което би било невъзможно без хората, които работят в този дом на книгата и пристан за човешката душа.

И тук, в тази юбилейна седмица, ще отбележим, че под ръководството на Петър Фингарски библиотеката се превръща във водещ културен институт, създават се филиалите в I квартал и квартал „Самоково” и самостоятелен Детски отдел. Той създава и колектив, който и днес е символ на рядко срещана всеотдайност.

***

През 1942г. шест деца остават без баща след трудова злопулука на каменните кариери край град Земен. Едно от тези деца е Петър Фингарски. Оцеляват благодарение на грижите на майка им, пенсиите и техния труд. Като отличник Петър Фингарски взема стипендия и това му помага да завърши гимназия. След което две години е на застава на турската граница, където е и първият му досег с библиотекарската работа, защото поради малкия брой среднисти в казармата, той е определен за библиотекар на поделението. От тогавашен вестник разбира, че има Държавен полувисш библиотекарски институт с две годишно обучение и за негово щастие изпитите са по български език и история, предметите, които най-много му допадат. Подава отпуск. Полага изпит. И бива приет.

Завършва през 1956г., след което по разпределение и негово собствено желание идва в Самоков. Тук, в библиотеката, той се се запознава със своя спътник в живота – съпругата си Василка Фингарска, също жена отдала живота си на библиотечното дело. През 1969г. се ражда първото им дете, а през 1973г. – вторият син.

Има публикации в националния и местен печат. Пише и като студент, и като библиотекар.

Получава множество отличия, някои от които са: грамота от Софийски окръг за най-активно участие в обществената пропаганда и разпространение на книгата (1966год.); похвален лист за активно участие в пропагандата и разпространението на книгата от ОТП „Печатни произведения” (1966год.); почетна грамота от Общонародния комитет за българо-съветска дружба за всепризната дейност за задълбочаването на всестранно сътрудничество и сближаването на Народна Република България със Съюза на Съветските социалистически републики, на българския със съветския народ (1983 год.); диплом от Окръжния съвет за култура и Окръжния комитет на ДКМС за особено активна и ползотворна работа по време на Националния преглед за най-добра дейност на народните читалища (1980-1984год.). Удостоен е въз основа решение на Общински съвет – Самоков с почетен знак сребърен за принос в областта на културата. Също е награден с медал за трудово отличие, златна значка – отличие за  читалищна дейност и орден “Кирил Методий”.

1958г. по разпределение започва работа в самоковската библиотека. За кратка пауза в периода 1966-1975 год. еокръжен методист за Софийски окръг в отдел култура и след това до 1995г. Петър Фингарски е изцяло отдаден на библиотечното дело в Самоков и на Общинска библиотека „Паисий Хилендарски”, а самата библиотека е като една приказка, която не просто ни среща с различни герои, не просто ни поднася уроци и примери, не само обогатява вътрешния, духовния и моралния ни свят, тя ни въвлича в нея и ние ставаме част от едно малко чудо, чиито автори са именно библиотекарите.

 

Г-н Фингарски, какво ви подтикна да отдадете живота си на библиотечното дело?

Роден съм в град Земен. Израстнах като сирак без баща, с три сестри и един брат. Отрано вкусих от не малко трудности в живота и когато в края на военната си служба на българо-турската граница, по време на полагащия ми се отпуск прочетох във вестник „Народна младеж” за Държавния библиотекарски институт, че има такова учебно заведение и взех своето решение: Това е моят избор да мога да добия професия и да поема своя път в живота. Тази специалност ми допадна, защото имах силно влечение към литературата, много четях и обичах книгите. След успешно положения приемен изпит, най-щастливият момент беше, когато в казармата получих известие, че съм приет за студент. Завърших института с отличен успех и ми беше предложено по разпределение да избирам Дупница или Самоков да започна работа. Това се случи в далечната 1958 год.

Какво представляваше библиотеката, когато Вие станахте част от тази културна институция, в какво се превърна във времето и какво е днес?

  Библиотеката се помещаваше на втория етаж в читалищната сграда, в едно ежедневно помещение.
Колективът се състоеше от трима души – две библиотекарки и аз като завеждащ библиотека и околийски методист по библиотечно дело. Читалищното ръководство ми оказа голямо доверие и подкрепа.
Първото предизвикателство беше пренареждане на фонда от форматно към систематично азбучно и изготвяне на каталози. Само след две години трябваше да осъществим въвеждането на свободен достъп на читателите до книгите.
Последва откриване на самостоятелен детски отдел през 1962 год. и филиал в IV квартал 1963 год. Междувременно през всичкото това време в библиотеката се провеждаше голяма културна програма, срещи с писатели, рецитали, читателски конференции и други.

Имали сте срещи с не малко светила в българската литература. Ще ни разкажете ли за някои от тях?

Дълбок отпечатък в мен оставят срещите ми с видни български творци: Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев, Дора Габе, Радой Ралин, Пеньо Пенев, Камен Калчев, Цветан Ангелов и още, и още.
Едно от най-впечатляващите срещи за мен ще си остане тази с писателя-сатирик Радой Ралин по повод представяне на книгата му „Люти чушки” , което събра няколкостотин души в големия читалищен салон. Това обаче не се възприе радушно от някои местни ръководители.

С Вашата съпруга делите обща професия и почти полувековна история заедно?

Да, не мога да не споделя, че в тази професия срещнах човека до мен, моята съпруга и така споделихме нашата обща професионална съдба.

Какви бяха проблемите през годините за библиотеката и служителите й и кое е най-голямото предизвикателство, което Ви е поднесла отдадеността на книгите?

Един от най-тежките периоди е времето от 1976 – 1991 год., когато поради реконструкция на читалищната сграда се наложи да изнесем целия фонд и обзавеждането на библиотеката в старата сграда на ДНА, където останахме пет години.
Оказа се, че не можем да се върнем в читалището след ремонта с целия си фонд. Там устроихме само детския отдел.  Наложи се да търсим нови помещения, тъй като договорът в наетите до този момент изтичаше. Тогава със съдействието на временния изпълком, в лицето на неговия председател Васил Кънев и заместник кмет Лилия Кинина ни беше предоставен Третият етаж от сградата на бившия партиен дом. Това е и един от щастливите ми моменти, защото библиотеката щеше да има нов просторен дом, защото фондът беше нарастнал от 20 000 на 100 000 тома. Тогава целият колектив се мобилизира в несвойствен труд по ново пренасяне и устройване на библиотеката.
Само за два месеца благодарение на усилията и труда на всички колеги, както и помощта на колегите от читалищните библиотеки в селата, успяхме да отворим за посещение на читателите през лятото на 1991 год. новата библиотека, където окончателно тези помещения остават завинаги на библиотеката.
На голямо изпитание бях подложен, когато на една среща в препълнен салон не се яви поканената от мен преподавателка по руска литература от едно висше учебно заведение, а това говори и за някои рискове на нашата професия.

Кое говори най-много за дейността на една библиотека?

За многостранна дейност на библиотеката говорят срещите с изтъкнати писателии творци: акад. Валери Петров, акад. Антон Дончев, Стефан Дичев, Генчо Стоев, Блага Димитрова, Станка Пенчева, Ваня Петкова, Дамян Дамянов, Дончо Цончев, Калин Донков, композиторите Парашкев Хаджиев, Георги Димитров, цигуларя Минчо Минчов и други, а за мен това са изключителни личности, до които съм се докоснал и съм разговарял с тях.

Коя е Вашата най-голяма гордост за всички тези години?

Моята голяма гордост е библиотечният колектив, всички колеги са професионалисти, някои придобиха друга специалност, но си останаха верни на работата с книгите.
Първи в страната организирахме Централизирана библиотечна система за всички селски читалищни библиотеки просъществувала близо 15 години.
За добрата си работа и успехи в библиотечното дело през 1978 год. бях изпратен от Министерството на културата за 15 дни в Унгария в служебна командировка.
На национално съвещание в НДК споделих опит по въвеждане на нови форми в работата на библиотеката и изграждането на филиална система. През всичките си години съм намирал разбиране и подкрепа от общинското и окръжно ръководство и съм оценяван за работата си с различни грамоти и медали, но най-ценен за мен, си остава ордена „Кирил и Методий”.

Пенсионирането промени ли погледа Ви над библиотеката?

След пенсионирането ми продължавам да следя развитието на библиотеката и съм горд, че тя днес е една модерна, съвременна културна институция, което се дължи на доброто ръководство и професионализма на целия колектив.
Спокоен съм за бъдещето на библиотеката. Уверен съм, че хората, които работят в нея са висококвалифицирани специалисти и се отнасят към работата си с необходимата отговорност и желание да бъдат полезни на хората.

Самоков в центъра на събитията. За човек отдал живота и делото си на Самоков, какво е той за Вас?

  Какво е за мен Самоков? От идването ми в този град се запознах с богатото историческо минало и колко известни личности са родени тук и са работили в полза на народа.
Опитвах се да намеря хора, с които да общувам и първите ми приятели станаха художникът Христофор Пейчев и Тодор Вълчев – историк.
В Самоков имаше колоритна атмосфера от интелигентни специалисти.
Почти ежедневно контактувах с художниците Наум Хаджимладенов и Слави Генев, Георги Белстойнев, Славчо Кьосев, а те ме зареждаха с емоции и позитивизъм.
Дълги години изпълнявах изборна длъжност зам. председател на читалището, което предполагаше непрекъсната връзка с ръководители на състави, диригенти, режисьори, музиканти и това беше моят кръг от хора, с които общувам.
И така Самоков стана моя съдба и втори роден град, защото повече от половин век живея тук, тук е семейството ми, тук са моите приятели и колеги.

Няма как да не попитам, какво е книгата за Вас?

 А какво е книгата за мен се разбира от самосебе си. Благодарение на книгите съм се изградил като личност, от книгите съм се учил, те са ми били най-добрите приятели и до днес без книги не мога.

 

Как би звучало днес Вашето послание и пожелание към настоящия колектив на Общинска библиотека „Паисий Хилендарски”?

На колегите си искам да пожелая да продължават да служат чрез книгата на читателите си, да се стремят винаги да бъдат сред най-добре работещите и успяващи библиотекарки в страната, да обичат професията си.

От колектива на Общинска библиотека „Паисий Хилендарски” за човека, колегата, „наставника”, приятеля – Петър Генчев Фингарски

 

Албена Ихтиманска: Имах щастието и привилегията мой наставник в библиотеката да бъде Петър Генчев Фингарски. Успя да ми покаже, че библиотекарската професия е призвание и мисия и именно от него получих най-силната мотивация по отношение на професията. От Генчев „наследих“ библиотека с перфектна организация, силен екип и дейност, съперничещи си с регионалните библиотеки. Днешните ни успехи се градят върху стабилната основа, изградена от него. Повече от 25 години той ми помага с професионални съвети, подкрепа и насърчение!
Имам щастието и привилегията мой приятел да бъде Петър Генчев Фингарски – един човек с блага душа, безгранична честност и безкористност, съчетани с невероятно чувство за хумор и готовност винаги да подаде ръка.
Благодаря ти, Генчев, за уроците, съвместната работа и приятелството!
Честит юбилей!

 

Йонета Стефанова:Честит юбилей, Генчев!Поздравявайки те за годишнината, искам  от цялото си сърце да ти благодаря, че в далечната 1973 година ти повярва на един млад човек и специалист (каквато бях тогава) и ме изиска от  института, за да работя  в библиотеката в Самоков!

През годините, в които работихме заедно Генчев държеше на професионализма и колегиалността в екипа. Тези изисквания допринесоха за успехите на библиотеката, за които приносът на Генчев е неоспорим.Да си жив и здрав и още много юбилеи!С уважение!

 

Мирослава Мирчева: Като че ли вчера беше – жарък летен ден, 12 юли 1981 г… (не знаех, че е Петровден по стар стил). Току-що дипломирана идвам с много хъс за първи път в Самоков. Прие ме завеждащият библиотеката, който за мен  цял живот ще си остане другаря Генчев. В София ми бяха казали, че там има какво да науча. Признавам си, че не обърнах особено внимание, а се уча и до днес… Страховете ми се стопиха, щом разбрах, че и той като мен е дошъл тук по разпределение, в далечната за мен 1958 г. След босоногото детство и завършена гимназия в Земен, поради факта, че между войниците тези със средно образование били кът, става библиотекар в граничната застава и това му открива пътя към книгите. Завършва Държавния библиотекарски институт и идва в Самоков като околийски методист, после завеждащ библиотека и след 37 г., през 1995 г.  се пенсионира като главен библиотекар. Напуска самоковската библиотека само от 1966 г. до 1975 г. , когато е окръжен методист в София. Заварва библиотека с 16 000 тома и две библиотекарки. Само за сведение –днес фондът е около 150 000 тома и три пъти по-голям щат. Цифрите едва ли обаче казват основното– цял живот Генчев остава верен на библиотеката, на жената която среща пак там и на една партия…По негово време сравнително малката читалищна библиотека постепенно се превръща в централна с филиали в IV, I кв., кв. Самоково и самостоятелен Детски отдел. До 1997 г. 22 читалищни селски библиотеки са на пълно комплектуване към самоковската. Много държеше на професионалното израстване. Имаше редкия дар да извлече най-ценното от всеки един от нас и да го впрегне в работа за общата кауза. Образно казано всеки чарк си беше на мястото. Внуши ни, че библиотекар звучи гордо, че професията няма нищо общо с клишето, битуващо в обществото. Затова и днес колективът се стреми да е символ на тая завещана всеотдайност при силно променени реалности. Въпреки технологичния бум, библиотеката запази мястото си на знаков културен институт и това е резултат и от дългогодишното посвещение на семейство Генчеви. Ще ми се да вярвам, че приема днешните ни национални награди и като свои. А неговите лични са много – орден „Кирил и Методи”, почетен знак на Самоков и т.н., и т.н, но най-голямата е, че и след оттеглянето си Генчев остана един от нас, затова и днес освен на МНОГАЯ ЛЕТА, очакваме от него да завърши започнатото, а именно – летописа на библиотеката. Бъди ни жив и здрав!

 

Катя Попиванова: Малко песимистично започвам, но човек колкото и добре да работи, колкото и да си обича работата, идва ден, в който трябва да се оттегли на заслужена почивка. Така се случва в живота, когато сме живи и здрави и дочакали този ден. Оставаме със спомените, забравяме несгодите и гледаме напред.

С Петър Генчев съм работила 35 години. Какво ли не се е случвало през тези години. Всичко. Бяхме хора с различни характери, но с едни и същи интереси в работата и това ни сплотяваше и даваше сила да вървим напред. Голяма роля и дял в сплотения ни колектив имаше нашият колега и отговорник – Генчев. Той беше човек, който не позволяваше да има разправии между нас и го постигаше. Свикнахме всички и живеехме, и работехме ръка за ръка, сплотени, станахме и приятелки, а сега, след толкова години ги чувствам като роднини. И за илюстрация на това, което пиша, иска да ви предам кратък разговор между мен и колежката ми Йонета Стефанова. В дните на Соца, всяко лято служителите от града ни изпращаха на различни бригади. Дойде и моят ред за поредната бригата за събиране на сено и Йонета ми казва:

–          Вземи ми бански костюм, защото времето е много слънчево и топло.

–          Удобно ли е, има ли мъже на бригадата? – питам аз.

–          Няма, само Генчев е с нас…

След кратка пауза, започнахме да се смеем. Толкова сме свикнали с неговото присъствие, че той винаги беше един (една) от нас.

И така, година след година, нашият колега стана на 80 години. Да са ти честити! Честит рожден ден, приятелю! Много здраве, щастие и късмет от нашата дружина, а другото… от магазина.

 

Дълбоко уважаваният самоковски художник Христофор Пейчев и съпругата му към Петър Генчев Фингарски: Честит осемдесети рожден ден, верен и незабравим, приятелю! Животът ни, прекаран с теб и твоето семейство, ще бъде за пример и подражание на младите. Ние искрено се възхищаваме от голямата доза всеотдайност и любов в семейството ти.
Нека твоите деца и внуци те подкрепят в трудните моменти от живота.

Драги, приятелю, Пепи, аз и моето семейство ще живеем винаги с хубавите моменти, които сме прекарали заедно!
Още веднъж, честит осемдесетгодишен юбилей!

Твой верни приятели: Здравка и Христофор /Фори/

 

След тази разходка в отминалите години на Общинска библиотека, след емоцията в думите на колегите и приятелите, след кратката обиколка на един живот, чиято ос са библиотечното дело и семейството, не е възможно човек на моите години, а и не само, да не се замисли, колко хора всекидневно срещаме – на улицата, на някоя пейка, в местния печат като име и за колко от тях всъщност знаем кои са и какви са. Неоспоримо е, че пропускаме от полезрението си и водени до известна степен от незаинтересованост към родния край и личностите му множество значими хора.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close