Анелия Балабанова
Аделина Митева е от онези млади хора, които ни изпълват с надежда за бъдещето. Тя е само на 14 години. Родената на „вълшебната дата” 29-ти февруари 2000 г., тийнейджърка, през новата учебна година ще бъде осми клас, възпитаник на немската паралелка в ПГ “Константин Фотинов“ .
Противно на повечето свои връстници, Ади осмисля времето си не чрез компютрите и висене по кафетата, а чрез изкуството. Това, което обича да прави от малка е да рисува. Определя себе си като хаотичен човек, който често действа импулсивно. Това е нейната рецепта за успех по пътя към целта, която преследва. Съвсем скоро талантливата самоковска художничка се върна със златен медал от проведения в град Банско Световен конкурс за детска рисунка „Малък зограф”. Инициативата се организира за втора година. Участие в тазгодишното издание взеха представители на 43 държави с общо 7 400 рисунки. Ето и други интересни неща, които ни разказа Аделина:
Ади, как реши да участваш в този конкурс?
Ходя в школата по изобразително изкуство „Захари Зограф” към Читалище–паметник „Отец Паисий-1859”. Преподавател ни е Пенка Боянова, която ни насърчи да участваме. От 6-годишна рисувам, бях предучилищна група, когато започнах и искам да кажа едно огромно „Благодаря” на тази жена, която толкова много подкрепя. Аз не я чувствам като мой учител, а по-скоро като приятел.
Очакваше ли да получиш награда и такова признание ?
Миналата година имах по-големи очаквания да спечеля. Сега не чак толкова, защото картините, които изпратих бяха рисувани на един дъх. Точно с такава рисунка спечелих конкурса. Вдъхнови ме Айфеловата кула, защото миналата година бях в Париж и успях да я видя. Реших да направя нейно малко по-абстрактно изображение с туш.
Рисуваш от съвсем малка. Имаш ли и други награди, с които можеш да се похвалиш ?
На миналия световен конкурс получих бронзов медал. Имам и много награди от училище, но тях не ги зачитан толкова. Първото място и златния медал от Банско е най-значимото ми постижение до момента.
Това стимулира ли те да продължиш и да се занимаваш в бъдеще с изобразително изкуство?
Мисля това да ми остане едно любимо хоби. Миналата година имах голямо желание да кандидатствам моден дизайн. Впоследствие размислих – в нашия комерсиален свят това не е най-добрата идея и реших да се ориентирам към фармацията.
Може би не ти се рисува по всяко време, какво те провокира и имаш ли места, на които се усамотяваш и черпиш вдъхновение?
Понякога отивам в школата, чудя се какво да правя и си отивам, защото нямам вдъхновение. Нищо не мога да нарисувам, а пък друг път мога да нарисувам и съм нарисувала за 1 час 3 картини. Много ми допадат илюстрациите и картините, размазани с туш.
За Ади и останалите деца от Школата по изобразително изкуство всяко едно участие е важно. Независимо дали ще спечелят или не имат възможност „да си сверят часовниците” с останалите, да усвоят нови знания, техники и не на последно място да открият грешките и слабостите си. Максимата, която те споделят е, че не е задължително да си победител на всяка цена. Но все пак…никак не е лошо щастието и късметът да са на твоя страна.
