Тази седмица децата отново тръгнаха на училище. Сега е времето да обърнем внимание на темата за агресията в училище или пък да си припомним неща, които вече знаем.

Насилието, агресията и тормозът в училище съществуват отдавна. Те не са нещо ново. Проучвания за децата в България показват, че са се увеличили, но разликата със състоянието от преди 20 г. не е фрапантна. Сега просто са придобили нови форми и измерения. Обезпокоителното в тези проучвания всъщност е това, че често тормозът не бива разпознаван от деца, родители и учители, а също така липсват знания и умения за справяне в ситуации на проява на агресивно поведение и грубиянство.

Какво е тормоз и как да го разграничим?

Съществуват много дефиниции за тормоза и агресията в училище между връстници, ето няколко от тях:

Сбор от съзнателни негативни желания и постъпки от страна на група или само един ученик насочени към друг един и същ ученик, повтарящи се многократно.

Негативните постъпки включват психическо и физическо насилие и изолация, съпроводени от неравностойност на силите на постоянната опозиция „сила-безпомощност”.

Негативните желания се изразяват в конкретни и целенасочени действия.

Жертвата е реално наранена психически или физически.

Липсва разумно основание за този вид поведение.

Тормозът доставя видимо удоволствие на извършителите-липсата на съпротива и демонстрираната безпомощност от страна на жертвата, често ги кара да продължават.

Тъй като жертвата е в непрестанно очакване, че тормозът ще продължи, това придава на този тип поведение травмиращ характер.

И ако трябва да обобщим, тормозът е вид злонамерено агресивно поведение, от позицията на сила, повтарящо се многократно, което цели да унижи или нарани.

Тормоз няма, когато агресивното поведение е между равни по сила, незлонамерено, рядко случващо се или еднократно.

Видовете тормоз имат най-различни класификации и богат репертоар, тук е задължително да го идентифицираме по правилото: има тормоз, когато извършителят разбира, че действията му притесняват другото дете и то желае те да бъдат прекратени, но нарочно продължава с тях. Тормозът бива психичен, социален, физически и вербален.

Психичният тормоз се изразява в кражба, изнудване, унищожаване на лични вещи, повреждане на имущество, неприятелско следене, заплахи и др.

Физически тормоз има при удряне, блъскане, спъване, наплюване, затваряне в някое помещение.

Социалния тормоз се идентифицира при игнориране, изолация, одумване и разпространение на злобни и неверни слухове, изключване от игри и други общи дейности.

Характерното пък за вербалния тормоз са подигравките, подмятанията, унижението и някои заплахи.

Сега е актуална и една нова форма на тормозът, това е така наречиния кибер тормоз, чрез постоянното и многокртно изпращане на заплашителни съобщения по телефона, писма в електронните пощи, споделяне на унизителни снимки и видеоклипове в социалните мрежи.

 

Както споменах вече в предния брой, сблъсъците в училище между връстниците съществуват, те не са нещо ново. Често на децата и юношите им липсва опит да се справят с конфликтните ситуации, затова те пренасят модела от семейството или приятелската среда, които модели нерядко са агресивни.

 

Причините за проява на агресия, насилиническо поведение и възникване на конфликти са много и различни. Една от основните причини е липсата на състрадателност. Физическите сблъсъци между момчетата най-често имат за цел премерване на силите и установяване на йерархия в групата. Когато тя се установи, децата се стараят да я спазват. Има деца с агресивно поведениие, когато се чувстват застрашени, те реагират импулсивно и често обиждат другите, викат, бият се – това е тяхната защитна реакция.

 

Конфликтите в основното училище между връстници най-често са ситуативни (около 57% ) и приключват „тук и сега” , показва проучване направено от Дружеството на психолозите в България. Само че с възрастта в горните курсове те се изосрят, не се разрешават, превръщат се в хронични и прерастват в междуличностни и междугрупови, след което започват да влияят върху бъдещите отношения в класа.

 

Във всяка една ситуация на проява на агресия и тормоз в групата няма невинни.Всеки приема роля:

 

Агресор – той е инициаторът и изпълнителят, лидерът, кани останалите да се присъединят, измисля издевателствата.

 

Жертва – обект на насилието.     .

 

Странични наблюдатели – те не вземат страна, не правят нищо, преструват се, че не забелязват нищо, стоят настрана.

 

Защитник на жертвата – защитава и насърчава жертвата, вика за помощ и се опитва да каже на другите да спрат.

 

Помощник на агресора – присъединява се към тормоза, когато вече е започнал с цел да получи одобрение от агресора.

 

Подкрепящ агресора – окуражава и подстрекава агресора, винаги присъства, може да не се намесва активно, присмива се на жертвата и приканва останалите да се забавляват.

 

Жертвите на насилие и тормоз в повечето от случаите не споделят, как можем да ги различим?

 

Децата, подложени на насилие и системен тормоз, ходят с нежелание на училище, имат понижено самоуважение, страхливи са, несигурни, често са по-слаби физически, не са приети от връстниците си , нямат приятели, чувствителни са, тихи, предпазливи, прекалено защитени са от родителите им, проявяват психосоматични симптоми и склонност към депресии в по-зряла възраст.

 

При жертвите на насилие може да се наблюдава така нареченият пренос през поколенията – много е вероятно и техните деца да бъдат обект на насилие в училище.

 

Има още едно явление – тормозените насилници.Това са жертви, натрупали гняв и враждебност, което предизвиква изблици на гняв към други безащитни хора.

 

Важно е тези деца да бъдат научени да се справят сами, а не да бъдат покровителствани от възрастните и техните връстници. Съжалението и покриветелството не е от особена полза за тях.

 

 

 

За агресивните деца…

 

На детето, склонно към насилие, му липсва състрадателнос. На него му е нужно състрадание, за да може да развие такова към другите. Не му е необходимо наказание – това би го унижило, именно унижението и студенината са едни от причините, довели до проявите на насилие. Те често са агресивни и към възрастните.

 

Агресорите обикновено са израснали в семейства без много топлина, състрадателност и емпатийност, без ясно поставени граници, но това съвсем не означава, че не се грижат за тях, по-скоро грижата е по външните фактори: храна и материална обезпеченост.

 

 

 

Важно е да знаем:

 

Тормозът над другите е вик за помощ.

 

Тормозът е симптом на неразрешена травма.

 

Той е силно травматичен за жертвата.