Авторката на „В очакване на утре” и „42 дни живот” – Стелла: „Вярата в доброто и красивото е движещата сила в моя живот”

Анелия Балабанова

Има дни, в които ти се иска да пееш, независимо, че не си певец. Има дни, в които се усмихваш без причина, или пък има причина, която не искаш да разкриеш. Има дни, в които трябва да си признаеш, че щастието е част от живота и точно този живот искаш да изживееш. Има дни като днешния и утрешния… незабравими, неповторими… Има и хора, които задължително трябва да срещнеш поне веднъж, защото те изпълват с положителна енергия и те карат да се усмихваш. Стела Илиева или просто Стелла, както е позната сред приятелите и почитателите си, е точно от тези провокативни и черпещи с пълни шепи от житейските дарове личности. Автор е на две книги, едната от които – „42 дни живот” е  мемоарна.

„Една поетеса беше казала – от мъката не се кове поема… Какво тогава изповядва мъката? Няма нищо по-болезнено от личната трагедия. Няма нищо по-смазващо от вината, която изпитваш, когато загубиш най-близък човек, особено родител, особено МАЙКА. Казват, че човек престава да бъде дете, едва когато почине майка му. Огромна загуба, която може да разбере само този, който я е преживял. Сълзите са малко. Споделянето на мъката с роднини също не е достатъчно… Идва ред на думите. (Думите, родени от непреодолимата мъка.). Стелла ги използва умело, решавайки честно и правдиво да разкаже за последните дни (42 на брой) живот на своята майка” – пише Надежда Радева за книгата …Защо? – за да даде пример за един достойно изживян живот, да ни даде отговор за смисъла на живота въобще и не на последно място да изпълни своя дълг към жената, която я е довела на бял свят.. Вярно е, че никой не може да избяга от смъртта, че тя винаги ни застига най-неочаквано, че животът е несправедлив и неминуемо завършва със смърт. Какво обаче остава след като си отидем? Струвало ли си е да изживеем годините си именно по този начин? Все сложни философски въпроси, на които авторката търси отговор.

Любовта е „другият фронт”, към който тя насочва своята сензитивност. Това уникално чувство и усещане е навсякъде около нас  – в песента на птиците, в събуждащия се ден, в усмивката на непознат. Широко застъпено е и в следващия творчески проект на Стелла, която открехва вратата и споделя подробности за читателите на „Самоков 365”.

Всеки от нас сам пише своята приказка в книгата на живота си. Няма значение колко  добър писател си. Важно е написаното да бъде твоята история, а не просто епизод

от историята на някой друг. Каква е Вашата история Стелла? Изживели сте доста драми в живота си. Откъде черпите сили и енергия?

Вярата ми в доброто и красивото е движеща сила в моя живот.

Какво Ви вдъхновява и в кой момент се появи първата Ваша авторска книга?

Моето най-голямо вдъхновение е самият живот и цялото очарование на красотата в него – от изгрева на слънцето, което ни гали с топли лъчи, през моментите, запечатали мигове на щастие, до залеза, споделен с любим човек. Какво по-голямо вдъхновение от пулса на живота?

Първата ми книга „В очакване на утре” се появи през 2012 година. През 2014 година стана факт и втората ми книга „42 дни живот”. В момента работя по нов проект със заглавие „Приказки за любовта”.

Безспорно образът на майката е пътеводната светлина в живота на повечето хора. При Вас какъв знак се е запечатал в съзнанието Ви?

За моята майка и към момента говоря в сегашно време. И към момента усещам невероятната сила на майчината й закрила. За нашето семейство нейната любов надскача времето и разстоянието.

Коя беше движещата сила за появата на „42 дни живот” – разтърсващо четиво, пропито с изобилие от житейски преживявания?

След „В очакване на утре”, работех по друг проект. Истината е, че обещанието, което дадох на майка бе последното, което й казах преди да си тръгне. Нямаше никакъв шанс да не изпълня обета си към нея. Удовлетворението, че съм го направила е невероятно.

Ако трябва да подберете три ключови думи от произведението, които ще бъдат те?

Г-жа Надежда Радева, която е рецензент на „42 дни живот”, определя книгата като „импресия на тъгата” с финал облечен в надежда, с която животът продължава чрез нашите деца. Ако трябва да подбера три думи, може би най-точните са: вяра, надежда, любов.

Знам, че работите по няколко нови проекта. Какво по конкретно включват творческите Ви планове?

В момента работя по една моя инициатива, по повод предстоящия 24–ти май,  да направим дарение от книги на Българския културен център в Прага. И тук е мястото да благодаря на г-н Иван Богданов – председател на фондация „Буквите”, че веднага откликна на моята покана и се включи с три книги. Така освен „В очакване на утре” и „42 дни живот” в дарението са включени книгите Антология „Приятели на буквите”, Алманах Нова българска литература поезия 2014г., Алманах Нова българска литература проза 2014г. Дано моята идея стане реалност. Ще съм истински щастлива да знам, че чрез нашите произведения, българи извън границите на родината ще се докоснат до частица от България. Предвиждам участие в Пролетния базар на книгата в НДК през месец май, където ще говоря за книгата, която пиша в момента.

Другото, за което искам да си поговорим е любовта – красивата, щастливата, натрапената, отхвърлената, пропуснатата, желаната, мечтаната. Какво е за Вас това чувство и къде е мястото му в нещата, които правите?

Любовта заема централно място в моя живот, защото аз не свързам любовта само с обичане на конкретен човек. Всичко, което правя го правя с любов. А за различните лица на любовта – красивата, щастливата, натрапената, отхвърлената, пропуснатата, желаната, мечтаната разказвам в „Приказки за любовта”.

Какво не знаят читателите за Стелла, какво остава заровено дълбоко в сърцето и е единствено за лична употреба?

Това, което е заровено дълбоко в сърцето ми си остава скрито там.

С какво свързвате Самоков?

Мои пътувания са минавали през Самоков. Миналото лято посетих крепостта Цари мали град. Насладих се на невероятни гледки и картини.

Определящ ли е малкият град за манталитета на хората, живеещи в него?

Смятам, че произходът не е въпрос на география, а на начин на мислене. Моите наблюдения показват, че хората в малките градове са сякаш по-човечни, по-земни. Преди няколко месеца направихме едноседмично гостуване в провинцията. Сякаш бях в друго измерение – спокойствие и тишина, беше невероятно.

По какъв начин искате да възпитате детето си?

Константин е изключително зрял за възрастта си и смятам, че с баща му успяхме да възпитаме човек с добре изградена ценностна система.

Отмина Великден. С какво свързвате и как отбелязвате във Вашето семейство големите християнски празници?

Да си призная с голямо нетърпение очаквам празниците и с още по-голямо нетърпение очаквам да се порадвам на всичките ни пет дечица – моят син и племенниците – две прекрасни момичета и две чудесни момчета, нещо за което не остава много време в забързаното ежедневие.Тези дни свързвам с моментите, в които сме заедно цялото семейство и съпреживяваме емоцията на празника.

Как си представяте живота след 10 години?

Съвършенството се състои в простите неща. Да сме живи и здрави, да сме щастливи по начин, по който всеки сам за себе си разбира щастието. Да сме удовлетворени.

Смятате ли и в бъдеще литературата и писането да са част от него?

Категорично, да.

Какво ще пожелаете на младите хора, тръгнали по този трънлив път и всички читатели на “Самоков 365”?

На прекрасните читатели на в.”Самоков 365”, пожелавам да са здрави и да се къпят в щастието да виждат усмивките по лицата на любимите си хора.

На всички, поели по трънливия път на писането ще кажа, че ако някой им е обещал да е лесно, то лесно ги е излъгал. И точно заради трудностите ще споделя, че искрено се възхищавам на хора, които във време на безценности влагат ресурс в нещо толкова ценно като правене на литература и на изкуство.