Анна Манова

Августин Господинов е творческият псевдоним на Илиян Любомиров –млад поет, безсрамно млад и безумно талантлив, екстравагантен, малко арогантен и много истински. Стиховете муса доста откровени, понякога без рима и препинателен знак и задължително с малка буква, но с голям усет. На живота гледа като низ от несбъднатости. В него има една приятна смесица от чисто младежкото, което се преплита с ухание на истински мъж. Сякаш може да те гледа нахално в очите и да ти казва, че те иска чисто физически, а после да те загърне с шал от топли стихове.

Един модерен творец, готов да облече всичко, което го вълнува в думи от плът и който знае, че „има и по-хубави неща от лошото време”, че има необходимост да докосва чужди тела, за да се убеждава, че предпочита всъщност едно  единствено и че бивши музи няма и все още обича всички жени, които е обичал. Мирогледът му непрекъснато се изменя от вън навътре и обратно. Причината – първите му по-сериозни изкушения в писането са се случили в Берлин, но намират и голям кръг симпатизанти тук, където е роден. Всъщност талантът не се интересува от някакви географски граници.  Не е случайно, че тази година спечели „София: Поетики – 2014”, а първата му стихосбирка вече е на път.

Ако още не сте го чели или не го познавате – имате да наваксвате!

Августин Господинов – специално за „Самоков 365”.

Между София и Берлин – кое е твоето място ?
-Созопол.

Кой би могъл да те „съблече” стих по стих ?
-Никой. Срамежлив съм и не се събличам току-така!

Прави впечатление, че пишеш много открито за сексуалното привличане. Къде е тънката червена линия? Прекрачвал ли си я ?
Това ти е направило впечатление, защото това те вълнува. Пиша открито за всичко. Какво виждат хората зависи от техните очи, не от моето перо. Тънка червена линия оставят само девиците. Отдавна не съм я прекрачвал.

В едно свое стихотворение твърдиш, че бивши музи няма, а те имат ли си име?
-Имат си. И лица си имат. А и какви глезени си имат само!

Публикациите ти са предимно в социалната мрежа – защо ?
– Фейсбук, ако се ползва целесъобразно, е чудесна платформа да се достига до голям брой читатели и то съвсем непосредствено. В поетическите среди хората се оплакват, че в България поезия трудно се издава и не се продава, сиреч не се чете. А това далеч не е така. Въпросът е в това как ще бъде представена.

За жените в живота ти или за живота и жените повече ти се говори?
-И за двете всичко съм казал, много съм написал, малко съм направил и нищо не съм променил.

Първото нещо, което ми направи впечатление, когато прочетох стиховете ти, е стилистиката – без главна буква, без препинателни знаци. Защо?

-Малко неща си заслужават главната буква, а препинателните знаци убиват енергията, задъхват, разсейват, разкъсват. Аз пиша на един дъх и искам да бъда четен по същия начин.

Възприемаш ли се като поет от новата генерация? Готов ли си да поемеш тази отговорност?
-Доколко съм поет изобщо, ще покаже единствено времето.

Кога всички твои стихове ще намерят дом в стихосбирка?
-Първата ми стихосбирка е готова, съдържа 53 стихотворения, които Петър Чухов подбра, редактира и подреди. Очаквайте я скоро.

Плащаш ли „данък обществено мнение” ?
-Живея в данъчен рай.

Наистина ли „всичко хубаво е задължително в минало време”, както пишеш в един свой стих?
-И човек е най-хубав, когато го няма.

Каква е идеалната жена за Илиян, а за Августин? Възможно ли е една и съща жена да бъде обичана и от двамата?
– Чисто човешки търся кусурите у жените, а подбуда да ги напиша намирам в лудостта им. Идеална е единствено обичаната жена.

Кое е преживяно в стиховете ти и кое е авторова измислица?
-Всичко.

Арогантен и циничен ли си или това е просто одежда, в която „пременяш” стиховете си?
-Откровен съм.

Как се печели една жена – само с добра дума, цвете без повод или на карти в кварталната кръчма?

-„Печеленето” е лесно, момент някакъв. Малко мъже знаят какво да правят с една жена след това.

Кога се чувстваш, „изгубен в превода” ?

-Последно се почувствах така, когато написах това:

Стела е книга
в оригинал
изгубих я
в превода.
Ти си доста продуктивен млад творец, какво вдъхновява перото ти? И в този ред на мисли от кого се вдъхновяваш?
– Знам, че пиша прекалено много, но това се дължи на факта, че съм млад и всичко ме изумява. Случва се да се вдъхновя от друг автор, от камъче, от стихия, песен или тишина. Твоите бедра също са доста вдъхновяващи.

Кой е последното стихотворение, коeто написа?

ЛЯТОТО НЕ ИСКАШЕ ДА СИ ОТИДЕ

потъвам в обувки
по улици без котки
с баби които
продават свещи
вместо смокини

разделям се
със себе си
кой ли съм
през зимата